Решение № 861 от 10.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 861 гр. Русе, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520106962 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.405, ал.1 и чл.409 КЗ от С. Г. Е., чрез пълномощника му адв. М. Д., против „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот в гр. Русе, представляващ 1/3 ид.ч. от дворно място, ведно с първи етаж от построена в него двуетажна жилищна сграда с площ 81 кв.м, стара сграда с площ от 39 кв.м, състояща се от две стаи, килер и остъклено преддверие, и гараж. Твърди, че на 06.02.2023 г. е сключил с ответното дружество договор за застраховка „Комфорт за дома“, обективиран в застрахователна полица № 111223171002680, със срок на валидност от 07.02.23 г. до 06.02.24 г. Според общите условия, клауза Б застраховката покривала риска „Природни бедствия“ /буря, градушка, проливен дъжд, наводнение и др./. Договорената застрахователна сума при настъпване на застрахователно събитие била в размер на 60 000 лева. Заявява, че на 07.07.2023 г. се разразила силна буря с ураганен вятър и проливен дъжд, при която пропаднала част от покрива на малката жилищна сграда в имота, водата и силният вятър разрушили част от задната носеща стена на къщата и тя се наклонила. На 11.07.2023 г. ищецът предявил застрахователна претенция пред ответника и била образувана преписка по щета № 11122132304376. След извършен оглед, ищецът получил отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като според застрахователя увредената сграда представлявала допълнителна постройка и не попадала в обхвата на застрахователното покритие. В настоящото производство ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лв. за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 6433,06 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 20 000 лв. от 05.08.2023 1 г. до 04.12.2025 г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да представлява покрит по застраховката риск, оспорва наличието на причинноследствена връзка между заявеното събитие и претендираните щети и наличието на застрахователно покритие за уврежданията, за които се претендира изплащане на обезщетение. Възразява, че в случая е налице изключение от застрахователното покритие на полицата, поради което не се дължи обезщетение.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От приложения нотариален акт за замяна на недвижими имоти № ....., том II, рег. № 2426, дело № 248 от 2002 г. на нотариус с рег. № 221 на Нот.камара с р-н на действие РРС се установява, че ищецът С. Е. е собственик на недвижим имот – 1/3 ид.ч. от дворно място, находящо с в гр. Русе, кв. С.к.........., цялото с площ 804 кв.м, съставляващо парцел № XXIII877, заедно с първия етаж от построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда с площ 84 кв.м, състоящ се от две стаи – спални, хол, килер, баня и стара сграда, състояща се от две стаи и килер със съответните идеални части от общите части на двуетажната жилищна сграда, масивен гараж с площ 15 кв.м заедно с 1/3 ид.ч. от подобренията и насажденията в това дворно място. На 06.02.2023 г. ищецът сключил договор за застраховка „Комфорт за дома“ с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София, обективиран в застрахователна полица № 111223171002680, със срок на валидност от 07.02.2023 г. до 06.02.2024 г., покриваща риска „Природни бедствия“ съгласно клауза Б /л.15/ - буря, градушка, проливен дъжд, наводнение и др. Договореното застрахователно обезщетение е в размер на 60 000 лева. Застрахователната премия е заплащана чрез директен дебит от сметката на ищеца, като ответникът не оспорва това обстоятелство. Съгласно Общите условия към договора застраховката покрива пълната загуба или частична вреда на застрахованото имущество, настъпили в срока на застраховката в резултат на непредвидимо и внезапно проявление на покрит застрахователен риск. В раздел IV от Общите условия към договора се посочват случаите, при които не се обезщетяват вреди, сред които – когато вредите са в резултат на влияние на естествени климатични условия и амортизация, както и за вреди, настъпили вследствие неотстранени повреди от събитие преди или през срока на застраховката. Според раздел X от Общите условия при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да приеме писменото уведомление от застрахования, да регистрира преписка и да уведоми застрахования за необходимите документи, които той следва да представи. Застрахователят има право да организира оглед и оценка на вредите, след което е длъжен да изплати обезщетение или писмено да уведоми застрахования за мотивиран отказ за изплащане на обезщетение.

Според показанията на свид. Р.Г., живееща на семейни начала с ищеца, на 07.07.2023 г. привечер двамата с ищеца били в прилежащата сграда към голямата двуетажна къща, 2 наподобяваща лятна кухня, която обитавали, тъй като С. Е. се възстановявал от операция и не можел да изкачва стълби. Чул се шум от силен вятър, цветарникът отвън се съборил и свидетелката излязла да види какво става. Задухал силен вятър, появило се явление, подобно на смерч. Завалял силен дъжд. Свид. Г. забелязала, че са паднали няколко керемиди отзад на сградата и в стената на обитаваната от тях сграда имало забита ламарина, виждала се отворена дупка. При всеки следващ дъжд имало течове в стаите, мазите се наводнявали, подкожучили се плоскостите на тавана, започнало да тече от задната част и задната стена започнала да се руши, поради което я подпрели с бетонни стълбове. Свидетелката и ищецът не разполагали с финансови средства да извършат ремонт и с всеки изминат ден стената продължавала да се руши. Свид. Г. потвърждава, че на л.46 и л.47 са снимки на задната част на същата сграда. Сочи, че преди бурята стаите били в добро съС.ие и не е имало течове, сградата била свързана с топла връзка с двуетажната къща и се обитавала от ищеца.

Допълнителната постройка и къщата не били измазани отвън, а само отвътре. На следващия ден след бурята електроуредите в пострадалата сграда не работели. Свидетелката видяла, че задната стена е поддала, помещенията не били годни за обитаване и те се преместили в основната сграда.

Съдът кредитира показанията на свид. Г., отчитайки на осн. чл. 172 ГПК нейната заинтересованост като съжителка на ищеца, доколкото нейните показания се потвърждават от приетите по делото експертизи и не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал.

От писмените доказателства е видно, че ищецът е предявил застрахователна претенция на 11.07.2023 г. пред застрахователя. Бил извършен оглед, при който са констатирани настъпилите щети на носещата стена и покрива на допълващата сграда и същите са отразени в приложен опис на увредено и/или унищожено имущество /л.20/.

Ответното дружество приело, че щетите са причинени на допълнителна постройка, която не попада в обхвата на застрахователното покритие, поради което уведомило ищеца, че отказва заплащане на застрахователно обезщетение по щета №11122132304376.

По делото е приета съдебно – техническа експертиза, според която процесната постройка е конструктивно свързана с основната жилищна сграда и не представлява самостоятелно допълващо застрояване. Застрахователната полица не съдържа подробно описание на застрахованото имущество, освен това, че представлява къща с РЗП 120 кв.м.

Според вещото лице в имота няма къща с РЗП 120 кв.м, но общата жилищна площ на пострадалата постройка и на основната двуетажна къща е равна на посочената в застрахователната полица площ. В СТЕ се посочва, че в описа на увредено имущество, съставен от застрахователя във връзка със заведената щета, не са описани щети по двуетажната сграда, а на процесната постройка. Щетите според вещото лице са: разрушаване на част от покрива и част от надзида под стрехата на същото място и загуба на носимоспособност на надзида, като размерът на щетите е 2462,47 евро, като оценката е извършена на база средни цени от Справочник за цените в строителството от 2023 г. на издание Стройексперт, гр. София, издаван четири пъти годишно с актуални данни. Вещото 3 лице посочва в с.з., че не се издава друг справочник относно средни пазарни цени в строителството. В СТЕ се уточнява, че поради неотстранените щети по покрива и надзида на сградата, вследствие на атмосферните валежи през следващите години са настъпили допълнителни щети по сградата, компрометирана е покривната конструкция и гредоредът, част от обшивката на тавана е паднала и по носещите части на гредореда са се развили дървесни гъби, дюшемето на пода е поддало и дъските са влажни, мазилката по стените е олющена и опадала. Вещото лице е изчислило, че сумата, необходима за възстановяване на постройката по средни пазарни цени към настоящия момент е в размер на 10287,62 евро.

Съдът кредитира експертното заключение, като счита същото за обективно, компетентно и основано на събраните по делото доказателства.

От метеорологичната справка и приетата по делото съдебно-метеорологична експертиза се установява, че при регистриран силен вятър поривите му най – често варират от 14 до 24 м/сек /от 50 до 86 км/ч/, но не са изключени и по – големи такива. Според вещото лице при бурята на процесната дата скоростта на вятъра е била между 21-24 м/сек. Вещото лице потвърждава, че заявеното от свид. Г. за силен дъжд, започнал след силен вятър, е обичайно при преминаване на студен фронт през лятото. Според експертизата при описаната в метеорологичната справка синоптична обстановка е възможно и много вероятно да се наблюдава явлението шквал, при което се създава своеобразно усукващо движение, способно да нанесе значителни щети на обекти и съоръжения на открито, в т.ч. клони, проводници, покривни конструкции, земеделски култури и др. В случая местоположението на имота – наклонен отворен проветрив терен от почти всички страни, без наличие на високи дървета или сгради също способства за усилване на вятъра по склоновете при такива процеси. Вещото лице пояснява в с.з., че при подобни гръмотевични бури, при почти всяка втора се наблюдава явлението шквал. Срутването на стена не била много характерно при шквал, но зависело от съС.ието на стената и от други метеорологични фактори. Съдът кредитира експертното заключение като обективно, обосновано и компетентно, отговарящо подробно на поставените въпроси и съобразено със събраните по делото доказателства.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

С договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на договорена застрахователна премия да поеме определен риск, при реализирането на който да заплати на застрахования обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди в размер, равен на този на вредата към деня на събитието.

Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 405 от КЗ е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане между собственика на вещта и застрахователя с предмет процесното имуществено право, настъпването на застрахователно събитие в срока на действие на застрахователното правоотношение, представляващо покрит от застрахователя риск, настъпила вреда на застрахованото имущество, причинно – следствена връзка между застрахователното събитие и вредата. Наред с това застрахованият следва да е изправна страна по договора – да е 4 заплащал застрахователната премия и да е уведомил своевременно застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.