Решение № 92 от 22.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. София , 22.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Валентина И. Колева като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20201001002642 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 27.11.2020 г. на ответника Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решението от 28.10.2020 г. по т. д. № 265/2019 г. на Софийския градски съд, VІ-8 състав, с което: ответникът е осъден да заплати на ищеца Гаранционен фонд на осн. чл. 520, ал. 1 КЗ сумата 254 350 лв., представляваща дължими вноски за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за м. ноември 2018 г., заедно със законната лихва за периода от 8.02.2019 г. до окончателното й плащане, а на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 978,28 лв., представляваща законната лихва върху същата главница за периода 11.01.2019 г. – 7.02.2019 г., и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 10 903,13 лв. – съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че неправилно СГС е отхвърлил направеното от ответника възражение за прихващане с претендираните насрещни вземания по чл. 499, ал. 4 и 5 КЗ. Сочи се, че противно на приетото от съда не е елемент от фактическия състав на вземанията обстоятелството, че в хода на уреждане на претенцията е възникнал спор между ГФ и застрахователя. Твърди се, че този спор може да възникне и след уреждане на претенциите, тъй като узнаването на обстоятелството, че е платено обезщетение за чужд дълг, може да е станало след извършеното плащане от 1 застрахователя, още повече ако плащането е извършено чрез директно усвояване от НББАЗ на банковата гаранция на застрахователя. В тази хипотеза вземането на застрахователя срещу ГФ било кондикционно по чл. 59 ЗЗД, като разпоредбите на чл. 499, ал. 4 и 5 КЗ не въвеждали отстъпление от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че за ангажиране на отговорността на ГФ е необходимо съдебно прогласяване на нищожността на застрахователните договори, която нищожност можела да се установи и по настоящото дело. Твърди се, че неправилно е прието и, че застрахователният договор, сключен от името на „Емпен БГ“ ЕООД, чийто управител е починал преди сключване на договора, не е нищожен поради липса на съгласие, а е висящо недействителен по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, на който порок застрахователят не е легитимиран да се позовава. Сочи се, че със смъртта на едноличния собственик на капитала дружеството се прекратява на осн. чл. 157, ал. 1 ТЗ, а правомощията на евентуалния ликвидатор по чл. 268 ТЗ изключвали възможността за потвърждаване на сделката. Твърди се и, че неправилно съдът е приел, че останалите процесни застрахователни договори, за които е установена неавтентичност на подписите на застрахованите лица или техните представители, не са нищожни поради липса на съгласие, а висящо недействителни поради липса на представителна власт. Сочи се, че не се касаело за липса на представителна власт, тъй като това предполагало в договорите да са посочени имената на лицата, действали без представителна власт, докато в случая за автори на изявленията са посочени мнимо представляваните. Неправилно било прието за тези договори и, че е налице хипотезата на чл. 477, ал. 2 КЗ. Неправилно било позоваването и на решението по дело С-287/2016 г. на СЕС, което не било приложимо в настоящия казус. Не било взето предвид и, че застрахователните договори били сключени чрез застрахователен посредник, а не от застрахователя, като при предаване на полиците посредникът не е представил пълномощно за третите лица, сключили договорите. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по възражението на ответника за нищожност на договори и поради липса на застрахователен интерес поради невъзможността да се установи каквато и да е връзка между застрахованото МПС и конкретното застраховано лице. Сочи се, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 293, ал. 4 ТЗ, която е неотносима към порока липса на съгласие.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, както и да му присъди направените разноски по делото.

Въззиваемият Гаранционен фонд – ищец по иска – в писмения отговор на процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество са неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

Между страните не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че: 1) ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е лицензиран застраховател, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, и като такъв е длъжен да прави вноски в Гаранционния фонд в размери, определени от Комисията по финансов надзор, съобразно чл. 520 КЗ; 2) с решение № 1600-ГФ/20.12.2017 г. на КФН за 2018 г. е определен размер на вноската от 10 лв. за всяко застраховано МПС, която следва да се заплаща в срок до 10-то число на втория месец след месеца на сключване на застраховката; 3) дължимите от ответника на ищеца такси по чл. 520 КЗ за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за м. ноември 2018 г. са в размер на 254 350 лв.; 4) в периода 12.12.2014 г. – 4.10.2016 г. ответникът е сключил 42 бр. застрахователни договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /подробно индивидуализирани в приложението към отговора на исковата молба и на молба от 24.07.2019 г. – л. 346 – 347 от делото на СГС/, които са регистрирани в базата данни на Информационния център към ГФ; 5) във връзка с настъпили застрахователни събития в чужбина по посочените 42 бр. полици ответникът е заплатил застрахователни обезщетения в размер на 196 314,63 лв., както и 8 982,70 лв. – ДДС върху разходи и такси по обработка на щетите по чл. 82, ал. 2 ЗДДС, т.е. общо 205 297,33 лв.; 6) плащанията на обезщетенията са извършени в периода 27.08.2015 г. – 29.05.2017 г. чрез преводи към чуждестранни бюра и кореспонденти в Румъния, Италия и Унгария; 7) с писмено изявление с вх. № 07-30-21-53/18/10.01.2019 г. /л. 32 – 39 от делото на СГС/ ответникът е заявил пред ищеца, че извършва прихващане между негово изискуемо задължение за такси по чл. 520 КЗ в размер на 254 350 лв. за м. декември 2018 г. и насрещни изискуеми вземания по чл. 499, ал. 5 КЗ в общ размер на 254 381,20 лв., от които: 23,84 лв. – некомпенсиран остатък от предходно изявление за прихващане от 10.12.2018 г. /относно вноски за м. ноември 2018 г./, 196 314,63 лв. – платени обезщетение по процесните 42 бр. полици, 47 126,38 лв. – лихви върху същите от деня на плащането им, 8 982,70 лв. – начислено ДДС върху направените разноски по същите щети, ведно със законната лихва върху ДДС в размер на 1 933,65 лв.; 8) с отговора на исковата молба от 1.04.2019 г. ответникът е заявил възражение за съдебно прихващане между същите твърдени вземания по чл. 499, ал. 5 КЗ за същите 42 бр. полици и процесното вземане на ищеца за такси по чл. 520 ГПК за м. ноември 2018 г. , което ответникът не оспорва по размер и основание; и 9) застрахователните премии по всички 42 бр. полици са платени и те са регистрирани от ответника в електронния регистър на Информационния център към Гаранционния фонд по чл. 292 КЗ /отм./ и чл. 571 КЗ.

Следователно, и пред двете инстанции съществуването на вземането на ищеца по чл. 520 ГПК е безспорно по основание и размер. Спорният въпрос по делото е дали съществуват претендираните от ответника насрещни вземания, предмет на заявеното му възражение за съдебно прихващане. По този въпрос въззивният съд намира следното:

1. Ответникът претендира, че всички 42 бр. процесни застрахователни договора са нищожни, поради което той е платил чужди задължения за обезщетение – на ищеца Гаранционен фонд, 3 който при липса на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ дължи обезщетенията на увредените лица съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КЗ от 2005 г.

/отм./ и чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ от 2016 г. Този довод е основан на твърденията, че застрахователните полици не са подписани от застрахованите лица, респ. от техните законни представители /за застрахованите търговски дружества/, като част от същите са подписани от неизвестни лица, а други въобще не са подписани, поради което били налице пороците „липса на съгласие“, както и „липса на застрахователен интерес“.

Според събраните доказателства, вкл. и от приетото заключение на съдебно-графологична експертиза, процесните 42 застрахователни полици се разделят на следните четири категории:

10 бр. полици, които са подписани, но не от вписаните към датите на сключване управители на застрахованите дружества: 1) полица № BG/30/***/26.05.2016 г. със застрахован „Емпен БГ“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Е. М. К., който е починал преди това – на 29.03.2015 г. /видно от служебната справка от НБД на л. 372 от делото на СГС/; 2) полица № BG/30/***/9.12.2015 г. със застрахован „Емопен БГ“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала И. М. И.; 3) полица № BG/30/***/12.11.2015 г. със застрахован „Ауторо“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала А. Ф. П.; 4) полица № BG/30/***/9.07.2015 г. със застрахован „Инматрикуларе“ ЕООД с управител И. К.

Б . ; 5) полица № BG/30/***/2.11.2015 г. със застрахован „Копърка“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Ф. А. М.; 6) полица № BG/30/***/19.01.2016 г. със застрахован „Ламав“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Ш. С. М.; 7) полица № BG/30/***/28.03.2016 г. със застрахован „Пламинекс“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала И. П. И.; 8) BG/30/***/4.10.2016 г. със застрахован „Аутогруп 2“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала А. Д.; 9) полица № BG/***/2.07.2015 г. със застрахован „Л – Транс 2013“ ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала Г. А. Б.; 10) полица № BG/***/12.08.2015 г. със застрахован „Авери 3“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Б. С. М.;

3 бр. полици, които са подписани, но не от застрахованите физически лица: 1) полица № BG/30/***/8.07.2015 г. със застрахован И. И. А.; 2) полица № BG/30/***/2.07.2015 г. със застрахован Л. И. Ц.; 3) полица № BG/30/***/6.07.2015 г. със застрахован В. З. В.;

8 бр. полици, които не съдържат подпис за застрахованите физически лица: 1) полица № BG/30/***/10.12.2014 г. със застрахован М. С. С.; 2) полица № BG/30/***/7.02.2015 г. със застрахован И. И. Й.; 3) полица № BG/30/***/2.12.2015 г. със застрахован С. И. И.; 4) полица № BG/30/***/2.03.2016 г. със застрахован С. И. И.; 5) полица № BG/30/***/25.11.2015 г. със застрахован В. И. Д.; 6) полица № BG/30/***/25.08.2015 г. със застрахован С. Т. Ц.; 7) 4 полица

№

BG/30/***/19.09.2016 г. със застрахован

Е.

М.

В.; 8) полица

№

BG/30/***/9.12.2015 г. със застрахован К. О. Г.;

21 бр. полици, които съдържат подпис за застрахованите лица, но за които липсват доказателства за неавтентичност /не са били обект на изследване от съдебно-графологична експертиза/: 1) полица № BG/30/***/12.12.2014 г. със застрахован „Рио – БГ“ ЕООД; 2) полица № BG/30/***/7.03.2016 г. със застрахован „Рио – БГ“ ЕООД; 3) полица № BG/30/***/16.01.2015 г. със застрахован