Решение № 845 от 27.05.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 845 гр. Велико Търново, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20234110103844 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат се твърдения, че между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което „******* е предоставяло на ответника услуги за доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация за обект в ****** по абонатен номер №9106956. Твърди се, че за отчетния период 15.07.2019г15.11.2022г. са предоставени горепосочените услуги на ответника, за което са издадени фактури, посочени в исковата молба на обща стойност 500,14 лв. Изтъква се, че стойността на фактурите не е заплатена на установените падежи, поради което от забавата на ответника е възникнало правото на ищеца да претендира и обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземанията по фактурите, считано 30 дни от датата на всяка просрочена вноска, която лихва се претендира в общ размер на 145,74лв. Навеждат се твърдения, че относно посочените суми е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2655/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми за предоставените услуги по партидата на ответника в размер на 500,14 лв. главница,145,74 лв. лихва за забава, считано 30 дни след датата на всяка от фактурите до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва за забава,считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на задължението са дължими, поради което иска да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1062 от 13.09.2023г. по частно гражданско 1 дело №2655/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва исковата молба. Прави възражение за погасяване по давност за исковите претенции за периода 15.07.2019г.-16.06.2020г. в общ размер 430,88лв. За другата част от главницата в размер на 69,26лв. ответникът твърди, че за периода, за който се отнася няма потребена вода от него на посочения адрес. Оспорва и претенцията за лихва за забава. Отправя искане за отхвърляне на иска.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ответникът С. Л. С. е потребител на ВиК услуги за обект присъединен към водопреносната и канализационна мрежа, с абонатен номер 9106956, за обект находящ се в гр.********

По делото са представени фактури, издадени за отчетен период 15.07.2019г.15.11.2022г.,за питейна вода и ВиК услуги, на обща стойност 500,14 лв.

От представения като доказателство по делото извлечение от карнета на абоната е видно, че в обекта през процесния период е извършван отчет на водомера, като са посочени показанията на водомера и количеството консумирана вода.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги ва потребителите от ВиК оператор **** действащи към процесния период.

На 12.09.2023г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника С. Л. С..

Въз основа на заявлението на ******* е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.09.2023г. по ч.г.гр.д.№2655/2023г. на Великотърновски районен съд против длъжника С. Л. С. за заплащане на сумата от 500.14 лева, представляваща общата стойност на ползвана питейна вода, по абонатен № 9106956, за обект, находящ се в гр********, за периода от 15.07.2019 г. до 15.11.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 145.74 лева, представляваща обезщетение за забава, както и сумата от 75.00 лева – разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и той е депозирал възражение по чл.414 от ГПК, в което прави възражение за погасяване по давност на задължението. След дадени от съда указания, заявителят предявил настоящите настоящите положителни установителни искове.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска 2 установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника.

Разгледани по същество, съдът намира следното:

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

По тези искове ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, следва с пълно доказване да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото дружество следваше да установи по безспорен начин качеството потребител на ответника, основанието, от което претендира вземането си, правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за доставка на питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК.

По делото не е спорно, че имотът, в който се намира обекта на ответника е водоснабден, за който е открита партида с абонатен номер 9106956, поради което същият има качеството потребител на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество по смисъла на пар. 1 ал.1 т.2 б «а» от ДР на ЗРВКУ. Съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004г. договорните отношения във връзка с доставка и получаване на ВиК услуги се осъществяват при публично известни Общи условия, като

ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите са част от договорното правоотношение между страните.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищцовото дружество е доставяло в обекта на ответника питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадъчни води, като се претендира за заплащане по посочените в исковата молба фактури, издадени за периода 30.08.2019г.-30.11.2022г., за отчетен период 15.07.2019г.-15.11.2022г. на обща стойност 500,14 лв. Съгласно чл.33 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „В и К Йовковци” В.Търново, ВиК операторът издава ежемесечни фактури за стойността на количеството доставена питейна вода и услугите по пречистване и отвеждане на отпадни води, като съгласно чл.33 ал.2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат сумите за ползваните от тях ВиК услуги в срока по чл.33 ал.2 от ОУ. От представените писмени доказателства се установява, че за процесния период ищецът е доставил количество вода и ВиК услуги в обекта на ответника и за ищеца е възникнало право да получи насрещно заплащане на стойността на потребената вода и ВиК услуги, като в случая се претендира заплащане на реално доставено и потребено количество вода.

Стойността на потребеното количество вода и Ви К услуги се установява от приетите по делото писмени доказателства и възлиза на сумата общо 500,14лв. Ответната страна не е ангажирала доказателства за заплащане на сумата за главница. Неоснователно е възражението на ответника досежно фактура №34476151 от 30.11.2022г. на стойност 69,26лв. Видно от приложената справка за потребление, за посочения във фактурата отчетен 3 период е отчетено реално потребление на 20 кубика вода, което е отразено, както в справката, така и в самата фактура, т.е. същата е издадена по реален отчет, като за отчетеното количество потребена вода се съдържат данни по делото.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД , което възражение съдът следва да разгледа.

Задължението на потребителите е такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на абоната. В конкретния случай давностният срок е бил прекъснат от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 12.09.2023г. До прекъсването, тригодишната погасителна давност е изтекла относно вземанията по фактурите, издадени за отчетен период 15.07.2019г.-16.06.2020г. на обща стойност 430,88 лв. Дължимата главница е по фактурите,издадени след този период на обща стойност 69,26 лв. до който размер искът е основателен и доказан, а за разликата над 69,26 лв. до пълния претендиран размер от 500,14 лв. искът следва да се отхвърли поради погасяване по давност.

Върху начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД, се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С оглед дължимостта на главницата в размер на 69,26 лв., по фактура №34476151 от 30.11.2022г., за отчетен период 19.10.2022г.-15.11.2022г. се дължи и съответно обезщетение за забава, възлизащо на 4,06 лв., определено от съда по реда на чл162 от ГПК, до който размер иска за лихва за забава е основателен и доказан, а за разликата над 4,06 лв. до пълния претендиран размер от 145,74 лв., искът за установяване дължимост на лихвата се явява неоснователен и недокаан в тази част.

Върху дължимата главница следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.09.2023г., до окончателно изплащане на дължимата сума, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. В заповедното производство са направени разноски за държавна такса в размер на 25лв. и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство са направени разноски за държавна такса в размер на 75лв. , както и има заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78 ал.8 от ГПК в размер на 100лв. Общият размер на разноските на ищеца възлиза на 250лв. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата общо 28,38лв. за разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, съразмерно на уважената част 4 от исковете.

Ответникът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата 425,51 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковите претенции.

Мотивиран от горните съображения, съдът