Определение № 375 от 06.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375 гр. Пловдив, 06.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20255001000490 по описа за 2025 година

Производство по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от “ДИЛА”ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като се иска същото да се отмени в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на на адв. А. С. П. – АК П. 3323,40 евро - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред втора инстанция, евентуално присъденото възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.

Постъпил е отговор от насрещната страна, с който молбата се оспорва като неоснователна.

Постъпилата молба по чл. 248 от ГПК е подадена от надлежна страна по делото, в рамките на законоустановения срок и е допустима, но разгледана по същество, се преценява като неоснователна.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция в полза на въззиваемата страна е присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Прието е за неоснователно възражението за липса на основание за присъждане на такова, като са изложени съображения, че в представения договор за правна помощ изрично е записано, че адвокатската помощ се предоставя при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА и записаният размер 1 на възнаграждение не е платен от страната; изчислено по правилото на чл. 7, ал.2,т.4 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, размерът на възнаграждението възлиза на 6661.62 лв. Присъдена е по-малка сума до размер на претендираната такава - 6500 лв. / 3323,40 евро.

Неоснователни са доводите в молбата по чл. 248 от ГПК за липса на основание за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Според законовата разпореда такова възнаграждение се дължи, ако е оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1 от ЗАдв и насрещната страна е задължена за разноски.

В случая съдът приема, че е оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1 от ЗАдв. Представен е договор за правна защита и съдействие /л.63 от делото/, в който е записано : „договореното възнаграждение е по реда на чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАдв в размер на 6500лв. .. не е платено – ще се изплати по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв“. Макар е непрецизно формулирана, съдът приема, че волята на страните е именно, че посоченият размер на възнаграждението не се дължи от И. К., а правната помощ ще се окаже безплатно на осн. чл. 38, ал.1 от ЗАдв, като възнаграждението ще се претендира по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв – от насрещната страна, ако същата е задължена за разноски съобразно изхода на делото.

Т.е. не е налице само угоровен размер на адвокатско възнаграждение и отбелязване, че същото не е платено. Изричното посочване, че адвокатското възнаграждение ще се претендира по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. означава, че е налице уговорка, че същото не се дължи от И. К., т.е. правната помощ за нея се предоставя безплатно.

Действително, в договора за правна помощ не е посочено изрично основанието, на което се предоставя безплатна правна помощ. В хода на производството се уточнява, че страните са приели хипотеза на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв – тъй като помощта се предоставя на материално затруднено лице. В хипотезата на чл. 38, ал.2 от ГПК съдът не дължи изследване по същество на въпроса за наличие на такава материална затрудненост, респ. не дължи и събиране на доказателства в тази връзка. Ето защо доводите по т.2 от молбата за наличие на данни, изключващи материалната затрудненост на лицето, се оставят без коментар по същество.

2

Правят се доводи, че е налице вътрешно противоречие между позоваването на договорена правна помощ по чл. 38 от ЗАдв и извода на съда относно способността на И. К. да формира правно валидна воля. Тези доводи не могат да бъдат споделени и не представляват основание дружеството – жалбоподател да бъде освободено от отговорността си за разноски. Изводите на съда за наличие на психично заболяване, което е препятствало лицето да разбира и ръководи действията си касаят процесните споразумения от 30.12.2017 г., преценката е направена към посочения момент и спрямо съдържанието на същите споразумения. Няма коментар и такъв не е дължим от съда по отношение на представения договор за правна помощ по настоящето дело, тъй като унищожамостта на сделка се допуска само въз основа на възражение на страната, в полза на която законът допуска унищожамостта /чл. 32 от ЗЗД/. В случая възраженията са на противната страна и е недопустимо тяхното разглеждане по същество.

Възраженията са прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение се преценяват като неоснователни. Размерът по правилото на чл.7, ал.2,т.4 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа е възприет като ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ, като са преценени и останалите критерии по чл. 36, ал.3 от ЗАдв., включително фактическата и правна сложност на делото и конкретно извършената дейност от упълномощения адвокат – подаване на отговор на въззивната жалба, участие в открито съдебно заседание, представяне на писмена защита. Съгласно актуалната редакция на чл. 78, ал.5 от ГПК при преценка на възражение за прекомерност съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В случая адвокатското възнаграждение, заплатено от „Дила“ ООД за процесуално представителство и защита по настоящето дело е в размер на 12000 лв. / 6135,50 евро с ДДС /договор за правна помощ и фактура, приложени на л. 166-167 от делото/. Т.е. претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв в полза на процесуалния представител на И. К. е далеч по -малко от платеното от насрещната страна и съгласно чл. 78, ал.5, изр. последно от ГПК не може да бъде редуцирано поради прекомерност.

3

Предвид изложеното съдът приема, че не е налице основание за изменение на постановеното решение в частта му за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. П., поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА молба вх. №

7064/29.07.26 г. на “ДИЛА”ЕООД за изменение на решение № 178/12.05.26 г., постановено по настоящето дело, в частта му, с която в полза на адв. А. С.

П. – АК П. е присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред втора инстанция в размер на 3323,40 евро.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4