Решение № 386 от 16.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Пловдив, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20255001000578 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 31/3.08.2025 г. по т.д. № 1/2025 г. на ОСКърджали в частта му, с която е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАДгр.София да заплати на Н. П. Д. сумата над 20 000 лв. до 42 000 лв. (т.е. за разликата от 22 000 лв.), съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и влошено емоционално състояние от настъпилото на 30.09.2022 г. застрахователно събитие – ПТП, с причинени счупвания на шесто, седмо и осмо леви ребра, причинени виновно от Я.П.К. при управление на МПС лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ....., застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху сумата над 20 000 лв. до 42 000 лв. (т.е. за разликата от 22 000 лв.), считано от 30.09.2022 г. до окончателното изплащане, съответно, и в частта му за разноските, с която е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София да заплати на основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА на адвокат Я. С. от САК с личен номер ********** сумата в размер на 4 010 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна помощ по делото, съразмерно на 1 уважения иск за неимуществени вреди, както и е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София да заплати по сметка на Окръжен съд-Кърджали сумата 2 114,54 лв., съставляваща дължима се в производството ДТ, както и направените от съда разноски, което решение е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника „Дженерали застраховане“АДгр.София.

Жалбоподателят „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София моли решението да бъде отменено като неправилно в обжалваната негова част по съображенията, посочени във въззивната жалба с вх. № 4150/2.09.2025 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявения иск и моли той да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за присъждане на разноски.

Ответницата по въззивната жалба Н. П. Д. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор с вх. № 4806/14.10.2025 г. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 2.01.2025 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София да й заплати сумата 42 000 лв. като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на уврежданията, причинени й при и в резултат на ПТП на 24.12.2021 г., което ПТП е настъпило по вина на водача Я.П.К. при управлението от него на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ....., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира пряко от застрахователя от ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно със законната лихва върху сумата от 30.09.2022 г. – датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на ответното застрахователно дружество „Дженерали застраховане“АД-гр.София не е взело становище по жалбата.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото 2 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 24.12.2021 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ....., управляван от Я.П.К., при което е пострадала намиращата се като лекар в автомобил със специален режим на движение-линейка „Ситроен Джампер“ с рег. № ..... ищца Н. П. Д..

Не се спори между страните, че за водача на посочения по-горе автомобил К. е имало сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищцата на 30.09.2022 г. е отправено уведомление до застрахователя за настъпилото ПТП и на 1.12.2023 г. от нея е била предявена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение до ответното застрахователно дружество за претърпени неимуществени вреди (представени в копия с исковата молба).

Безспорно е, че от ответното застрахователно дружество преди датата на подаването на исковата молба 31.12.2024 г. не е било изплатено на ищцата обезщетение. С оглед заявените от застрахователното дружествожалбоподател във въззивната жалба оплаквания и доводи, спори се понастоящем между страните само относно справедливия съгласно чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението.

Твърдението на ищцата, заявено с исковата молба, е, че пътувайки като лекар в линейката, придружавайки пациент, при настъпилото по вина на водача К. ПТП на 24.12.2021 г. й е причинено травматично увреждане – счупване на шесто, седмо и осмо ребра вляво, както и е било влошено нейното емоционално състояние. Твърди, че след ПТП е изпаднала в стрес и не е могла да спи нощем, като често сънувала кошмарни сънища с ПТП. Твърди, че през целия процес на лечение е чувствала силна болка, като и към момента продължава да чувства болки при по-дълбоко дишане. Твърди, че след ПТП е била лекувана на легло в дома си, което допълнително влошило емоционалното й състояние. Твърди, че независимо от своята възраст тя е била много активен човек и изпълнявала стриктно служебните си задължения като лекар-анестезиолог и лекар в ЦСМП-Кърджали, а след ПТП била изцяло неработоспособна, не можела да се обслужва сама и й помагали нейните синове, близки и роднини, защото била обездвижена за продължителен период на лечение. Твърди, че движението й било изключително ограничено, дишала 3 много трудно, почти не можела да се движи, дори и в леглото. Твърди, че и към момента, три години след ПТП, продължава да чувства болка в областта на гръдния кош, особено при натоварване, резки движения и при влошено време. Затова претендира за присъждане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 42 000 лв. ведно с лихва от датата на уведомяването от нея на застрахователя за ПТП 30.09.2022 г.

С подадения на 25.02.2025 г. отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество оспорва исковете. Твърди, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Счита, че този размер не съответства на принципа за справедливост предвид характера и степента на реално получените телесни увреждания и свързания с тях интензитет на болки и страдания, търпени от ищцата. Заявено е, че според представените медицински документи при ищцата се наблюдава възстановяване от получените увреждания в нормалния за подобни травми срок. Оспорва се причинната връзка между описаните в исковата молба негативни психологически последици при ищцата и процесното ПТП.

С подадената от ищцата на 20.03.2025 г. допълнителна искова молба се заявява, че е неоснователно оспорването на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди като завишена по размер, тъй като влошеното здравословно състояние на ищцата в резултат на ПТП не й е позволявало да става от леглото в продължителен период от време, включително в началото и за физиологични нужди, който период е продължил повече от обичайното за такива травми.

От ответника не е подаден отговор на допълнителна искова молба.

Становището на третото лице-помагач „Дженерали застраховане“АДгр.София, заявено с молба от 27.05.2025 г., е, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е значително завишен по размер.

Твърди се, че по делото липсват данни за причинени на ищцата сериозни увреждания, както и за настъпили усложнения в процеса на възстановяване.

Твърди се, че размерът не е съобразен с обичайната съдебна практика за обезщетяване на подобни по вид и тежест вреди, както и че следва да бъде съобразена и социално-икономическата обстановка в страната.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд отчита при определяне на дължимия на ищцата размер на обезщетението за неимуществени вреди, че 4 се касае за пострадала жена на над 80-годишна възраст (на 79 години към датата на ПТП), че са й причинени увреждания, които съставляват комбинирана средна телесна повреда – счупване на 3 ребра, причинила болки и телесни страдания, че установените счупвания са наложили месеци наред обездвижване, включително спане на стол през целия период, че при възрастните хора обменните процеси са забавени, поради което оздравителният период е с по-голяма продължителност, че и към настоящия момент ищцата се оплаква от болка в областта на счупванията на шесто, седмо и осмо ребра при дълбоко вдишване и движение с усукване на тялото около дългата му ос, че се е наложило в оздравителния период ищцата да бъде обгрижвана от близките си, че у ищцата са установени във връзка с обективните констатации и отрицателни емоционални изживявания, като както болките, така и тези изживявания продължават и понастоящем. Съдът преценява, че с оглед на тези установени обстоятелства и наложилите се обществено-икономически процеси за причинените на ищцата неимуществени вреди – болки и страдания и влошено емоционално състояние следва да се определи като справедливо обезщетение в размер на 42 000 лв., като се присъди и законна лихва върху сумата от датата на уведомяване на застрахователя по реда на чл. 429,ал.3 от КЗ 30.09.2022 г.

С въззивната жалба от 2.09.2025 г. застрахователното дружествожалбоподател твърди, че присъдената сума за обезщетението за неимуществени вреди е завишена за размера над 20 000 лв. до 42 000 лв., т.е. с 22 000 лв. с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. Заявено е, че съгласно заключението на СМЕ получените при ПТП от ищцата травматични увреждания са счупване на шесто, седмо и осмо леви ребра, което е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за повече от един месец. Твърди се, че окръжният съд не е отчел в достатъчна степен при определяне на размера на обезщетението, че ищцата се е възстановила от получените травми без настъпили усложнения. Заявено е, че поради напредналата възраст на ищцата може да се приеме, че тя вместо за около 30 дни, какъвто е нормалният възстановителен период за подобни травми, се е възстановила от уврежданията си за около 60 дни. Заявено е, че независимо от напредналата си възраст ищцата след възстановяването си е продължила да работи като лекар в „Бърза помощ“, която трудова ангажираност недвусмислено говори, че ищцата се е 5 възстановила напълно от получените травми за един сравнително кратък период. Счита се, че справедливият размер на обезщетението в случая е 22 000 лв. с оглед реално търпените от ищцата болки и страдания, поради което се иска размерът на присъденото обезщетение да бъде намален до 22 000 лв., включително при отчитане на съществуващите в страната общественоикономически отношения и при спазване на принципа за забрана на обогатяването на увреденото лице.

С отговора на въззивната жалба от 14.10.2025 г. ответницата по нея възразява, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя тя да се е възстановила от получените при ПТП телесни повреди без настъпване на усложнения. Заявено е, че по делото е установено, че лечението на ищцата след ПТП е продължило няколко месеца в дома й, като тя е била неподвижна на стол заради счупването на ребрата, на който стол прекарвала денонощието си и спала в седнало положение на тялото на стола, което е било наложително, тъй като тя не е могла да бъде настанена в болница на стационарно лечение заради пандемията от Ковид-19. Заявено е, че освен посочения в заключението на СМЕ по-дълъг възстановителен процес с оглед възрастта на ищцата, от вещото лице е посочено и че в областта на шесто ляво ребро по предна мишнична линия при палпация се установява овална формация с диаметър около 3 см. с плътна консистенция и болезнена при натиск, което според вещото лице се дължи на по-голямото отлагане на костно вещество при зарастването (калус). Заявено е, че вещото лице е посочило, че дори и към момента на прегледа от него на ищцата през 2025 г. тя се оплаква от болки в областта на счупените шесто, седмо и осмо леви ребра при дълбоко вдишване и движение с усукване на тялото около дългата му ос. Заявено е, че в съдебното заседание вещото лице е уточнило, че счупването на ребра е съпътствано от непрекъсната болка при всяко вдишване и издишване, тъй като гръдният кош е в постоянно движение. Посочено е, че освен това счупването на ребра е затруднявало и нормалните ежедневни житейски нужди на ищцата поради засягане на меки тъкани и нерви.