Решение № 366 от 10.10.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Перник, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно гражданско дело № 20231700500416 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 56 от 05.04.2023 г., постановено по гр.д. № 698/2022 г.

Районен съд - Радомир е признал за установено по отношение на Т. С. С., ЕГН **********, на осн.чл.124, ал.1 от ГПК и по отношение на К. А. К., ЕГН **********, на осн.чл.108 от ЗС, че Е. С. М., ЕГН ********** и П. С. М., ЕГН ********** са собственици на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот с площ от 892 кв. м, за който е отреден парцел ** за имот с планоснимачен номер ***, в кв. ** по плана на ***, при граници: от две страни улици, УПИ *** и УПИ ***, като К. А. К. е осъден да предаде на Е. С.

М. и П. С. М. владението върху урегулиран поземлен имот с площ от 892 кв. м, за който е отреден парцел ** за имот с планоснимачен номер ***, в кв. ** по плана на ***, при граници: от две страни улици, УПИ *** и УПИ ***.

Със същото решение на основание на чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № **, том **, рег. № ***, дело № 247 от 21.06.2021 г. на нотариус М. Д., с район на действие - Районен съд - Р..

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът се е произнесъл по разноските по делото.

1

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Т. С. С., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се твърдения, че при постановяване на своето решение неправилно първоинстанционният съд не се е съобразил с показанията на едната група свидетелите, а изцяло е възприел свидетелските показания на свидетелите на ищците. Намира, че неправилно в обжалваното решение е посочено, че ищците са владели непрекъснато и необезпокоявано спорното дворно място и допълва, че те не са доказали, че са положили грижи и са стопанисвали имота. Сочи за неправилни правните изводи на районния съд, че с представяне на констативен нотариален акт по делото от *** година от страна на ищците се доказвало тяхното право на собственост. Въз основа на изложеното се моли съда да отмени изцяло атакуваното решение на, като бъде постановено ново, с което да бъде признато за установено, че Т. С. С. е легитимен собственик на имота и го е продала правомерно на третото лице, което е било добросъвестен купувач и не подлежи на съдебна евикция от имота. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Не претендира разноски.

Въззивна жалба от втория ответник К. А. К. не е постъпила пред окръжния съд, поради което в частта спрямо него решението на районния съд е влязло в сила.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Е. С. М. и П. С.

М., чрез адв. Д. М., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Твърди се, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено, като постановено. Твърди се, че първата инстанция е постановила акта си правилно и в съответствие в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и с установената по делото фактическа обстановка. В продължение се сочи, че ищците са установили своята материално-правна легитимация по иска с правно основание чл. 108 от ЗС – че са собственици на процесния имот, доказали са правото си на собственост, което не е изгубено и е противопоставимо на това на ответниците по делото. По изложените съображения се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционния акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съответното решение е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и допустимо в частта, в която съдът се произнесъл по предявените искови претенции.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в 2 обжалваната част и само на поддържаните основания.

Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – гр. Радомир е бил сезиран с два обективно, кумулативно съединени иска: положителен установителен, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и осъдителен ревандикационен, с правно основание чл.108 от ЗС – за признаване за установено по отношение на Т. С. С., ЕГН **********, на осн.чл.124, ал.1 от ГПК и по отношение на К. А. К., ЕГН **********, на осн.чл.108 от ЗС, че Е. С. М., ЕГН ********** и П. С. М., ЕГН ********** са собственици на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот с площ от 892 кв. м, за който е отреден парцел ** за имот с планоснимачен номер ***, в кв. ** по плана на ***, при граници: от две страни улици, УПИ *** и УПИ ***, като К. А. К. е осъден да предаде на Е. С. М. и П. С. М. владението върху урегулиран поземлен имот с площ от 892 кв. м, за който е отреден парцел ** за имот с планоснимачен номер ***, в кв. ** по плана на ***, при граници: от две страни улици, УПИ *** и УПИ ***.

С решението, на основание на чл. 537, ал. 2 ГПК е бил отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № **, том **, рег. № ***, дело № 247 от 21.06.2021 г., на нотариус М. Д., с район на действие - Районен съд - Р..

По силата на удостоверение за наследници, ищците П. С. М. и Е. С. М. се легитимират като наследници на С. С. М. и Д. М. М., а ответницата Т. С. С.

- наследник на Р. С. В..

Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот № **, том *, рег. № ***, дело № 51/2002 г. на нотариус М. Д., с район на действие РС - Р., ищците Е. С. М. и П. С. М. са били признати за собственици по давностно владение и наследство на процесния урегулиран поземлен имот, с площ от 892 кв. м, за който е отреден парцел ** за имот с планоснимачен номер ***, в кв. ** по плана на ***, при граници: от две страни улици, УПИ *** и УПИ ***.

От констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № **, том **, рег. № ***, дело № 247/2021 г. на нотариус М. Д., с район на действие - РС - Р., се установява, че ответницата Т. С. С. е призната на за собственик по наследство и давностно владение на същия имот - урегулиран поземлен имот, с площ от 872 кв. м, за който е отреден парцел ** за имот с планоснимачен номер ***, в кв. ** по плана на ***, при граници: от две страни улици, УПИ *** и УПИ ***.

С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, дело № 263/2021 г. на нотариус М. Д., с район на действие- РС - Р. е, първият ответник Т. С. С. продала процесния недвижим имот на втория ответник К. А. К. за сумата от 1740,00 лева.

От показанията на разпитаните по делото пред районния съд свидетели 3

С. М. и С. П. се установява, че процесният имот се е владял от родителите на ищците, а след тяхната смърт - от ищците по делото, като владението е било явно и необезпокоявано. Те стопанисвали имота, полагали са грижи за неговото поддържане, оградили са го и са поставили катинар на входната врата, засадили плодни дръвчета, изградили дървена барака, в която са складирали инструменти. През 2021 година установили, че вратата на имота била взломена и липсвал дървен материал, след което уведомили органите на полицията и кметството.

Според показанията на свидетелите Д. В. - брат на ответницата Т. С. и на св. В. Г. – нейна дъщеря, процесното дворно място било собственост на дядото на св.В. - С. М., който е починал около *** г. Св.В. не помни в имота да е имало построена дървена барака. Последно е посещавал имота преди години с неговата сестра и дъщеря й. В имота имало плодни дръвчета, посадени от дядо му. Преди няколко години почиствали храсти в имота, като влизали покрай оградата, която била паднала, тъй като входната врата била заключена с катинар. Не конкретизира кога точно е посещавал имота.

Св. В. Г. от своя страна твърди, че процесното дворно място било собственост на баба й Р. С.. Установява, че го е посещавала рядко, за последно преди около пет-шест години, като не е виждала никой да го обитава, с майка й влизали през оградата и събирали джанки, не знаела кой го ползва, бил неподдържан. В имота имало барака, която била изградена от масивен материал.

При така установеното от фактическа страна, съдът възприе следните правни изводи:

Уважаването на иска по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: че той е собственик на процесния недвижим имот на соченото основание, както и че същият се владее или държи именно от ответника, като това владение или държане се осъществява без правно основание. От друга страна, в тежест на ответникът е да докаже, че това владение или държане е правомерно.

Досежно позоваването и пред първата инстанция на ответниците на трактовката в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 година, по тълк. д. № 8/2012 година на ВКС, според което ищците имали възможност да изберат дали да предявят един от двата иска, но не и кумулативно по чл. 108 от ЗС и по чл. 124, ал. 1 от ГПК, което било процесуално недопустимо, въззивният съд счита така наведения довод за неоснователен, тъй като процесният имот се владее само от втория ответник, поради което правният интерес у ищците спрямо първия ответник, който го е прехвърлил на втория ответник с възмездна сделка, намира опора само в предявяване на положителна установителна претенция по чл.124, ал.1 от ГПК, а спрямо втория ответник, който се явява владеещ несобственик, получил имота от лице, което не го притежава на годно правно основание, се обуславя от търсене на защитата на осъдителния иск по чл. 108 от ЗС, съдържащ две претенции: за установяване на правото на собственост и за предаване на фактическата власт върху имота 4 от владеещия несобственик на невладеещия собственик.

В тази насока е и възприетото ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, според което е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило с процесния имот преди завеждане на исковата молба, какъвто се явява първия ответник Т. С., а това предпоставя наличие на обоснован правен интерес от страна на ищците да потърсят признание на собственическото им право върху този имот спрямо нея само с установителния иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че ищците са придобили собствеността върху процесния недвижим имот в качеството им на наследници на С. С. М. и Д. М. М., въз основа на наследствено правоприемство, като праводателите им са упражнявали приживе фактическа власт върху процесният имот, а след смъртта им той се е владял от ищците явно и необезпокоявано, като са присъединили и продължили владението на своите наследодатели. Посещавали са често имота, полагали са грижи за неговото поддържане и стопанисване, оградили го, засадили плодни дръвчета, построили дървена барака за инструменти, заключвали входната врата с катинар, за да осуетят чужд достъп до него.

В тази насока съдът следва да извърши анализ и оценка на събраните по казуса гласни доказателства. Показанията на свидетелите В. и Г. от една страна са неясни, неконкретни и противоречиви - св.В. твърди, че процесния имот бил собственост на дядо му С. М. и че в него нямало построена барака, а св.Г. – че имотът бил собственост на баба й Р. С. и че в него имало изградена барака. От друга страна тези свидетели се намират в тесни роднинска връзка с отв.Т. С., което създава у съда основателно съмнение в тяхната обективност, особено на фона на гореизтъкнатите противоречия и неясни възприятия, поради което не следва да ги кредитира, а напротив – да даде вяра на показанията от свидетелите М. и П.. Последните се явяват единни, последователни и непротиворечиви, а освен това същите не се намират с никоя от страните по делото в отношения, които може да породят съмнения в тяхната безпристрастност и обективност.

Разпечатката съдържа 43 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af7f7cbc-6c8f-46e1-9186-fb0fd2428a06