Решение № 2282 от 12.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2282 гр. Бургас, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20262120101884 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8, ал. 1, т.

1 във връзка с чл. 4 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), подадена от С. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, против С. Ж. Ж., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес: ***.

В молбата и приложената към нея декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката твърди, че с ответника са живели на семейни начала около девет години и от съвместното си съжителство имат четири деца – А. Д. (роден на *** г.), И. Д. (роден на *** г.), Г. Д. (родена на *** г.) и С. Д. (родена през *** г., настанена в приемно семейство), които не са припознати от ответника. Твърди се, че около една седмица преди инцидента страните са се разделили поради проявена от ответника физическа агресия. На *** г. около 22:00 часа в с. ***, в дома на бащата на молителката – А. Д., на ул. ***, ответникът дошъл във видимо агресивно състояние, държал нож в ръка, викал, отправил заплахи за убийство спрямо нея („***“), издърпал мобилния телефон и го проверявал.

След като молителката отишла на втория етаж в стаята на трудноподвижната и сляпа своя баба С., ответникът я последвал и нанесъл удар с длан в

1 областта на лицето, блъснал я, при което тя си ударила гърба в мивката и получила кръвотечение от носа. След това ответникът напуснал дома, отнемайки трите малолетни деца без нейно съгласие и мобилния телефон марка „***“. Молителката потърсила съдействие от своя съседка и приятелка – С. И., от чийто телефон подала сигнал на тел. 112. С намесата на полицейските органи децата са върнати, а ответникът – задържан. Излага се, че молителката изпитва реален страх за живота и здравето си и за това на децата си. По тези съображения се иска съдът да постанови решение, с което да признае извършения акт на домашно насилие и да издаде заповед за защита, с която да наложи на ответника мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН – задължаване за въздържане от домашно насилие, забрана за приближаване до молителката и до жилището в с. ***, ул. ***, както и забрана за осъществяване на какъвто и да е контакт с нея за максимално предвидения в закона срок.

С Разпореждане № *** от *** г. съдът е приел молбата за редовна и допустима, внесъл е делото в открито заседание и служебно е изискал справки за съдимост, справка от НБД „Население“ и справка от Център за психично здраве – Бургас, както и е задължил ответника да представи доказателства.

В закрито заседание на *** г. на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН по делото е издадена Заповед за незабавна защита № ***/*** г., с която спрямо ответника С. Ж. Ж. са наложени следните временни мерки за защита: задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. А. Д.; забрана да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма; забрана да я приближава на разстояние, по-малко от 50 метра, както и забрана да приближава жилището в с. ***, ул. *** на по-малко от 50 метра.

В съдебно заседание на 24.06.2026 г. ответникът С. Ж. Ж. се явява лично.

Оспорва молбата и излага устни обяснения. Признава, че е живял с молителката на семейни начала от *** г. и че имат общи деца, които не е припознал. Твърди, че на *** г. молителката е употребила алкохол, държала се е пренебрежително и агресивно към децата, поради което той е взел децата и телефона , за да спре заснемането на видеоклипове. Категорично отрича да е нанасял удари, да е заплашвал с убийство или да е държал нож. Твърди, че след образуване на производството отношенията им са се нормализирали в интерес на децата, че молителката съжалява за подадената молба и той 2 продължава да подпомага издръжката на семейството.

В съдебно заседание на 29.09.2026 г. молителката и ответникът, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Съдът е дал ход на делото при условията на чл. 142, ал. 1 ГПК, приел е постъпилите писмени доказателства и е обявил устните състезания за приключени.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Страните са живели във фактическо съпружеско съжителство в продължение на около девет години (от *** г. до началото на месец *** г.). От съвместния им живот са родени три малолетни деца, отглеждани понастоящем от молителката: А. С. Д. (роден на *** г.), И. С. Д. (роден на *** г.) и Г. С. Д.

(родена на *** г.). В актовете за раждане на децата бащата е записан като неизвестен, но фактът на биологичния им произход и съвместното им отглеждане се признава изрично от ответника в съдебно заседание и в разпита му по приложеното досъдебно производство, както и се потвърждава от социалните доклади на ДСП – Айтос. Около една седмица преди процесния инцидент фактическото съжителство между страните е било прекратено и молителката се е преместила да живее заедно с трите деца в дома на своя баща А. С. Д. на адрес: с. ***, общ. ***, ул. ***.

На *** г. около 22:00 часа ответникът С. Ж. отишъл в имота на ул. *** в с. ***, където се намирала молителката заедно с децата. Между двамата възникнал скандал, при който ответникът започнал да вика, да отправя обиди и закани за убийство („***“), издърпал от ръцете мобилния телефон марка „***“ и извадил сгъваем нож. Молителката се качила на втория етаж в стаята на своята баба С. Д. (възрастна и незряща жена), където ответникът я настигнал, хванал я за челюстта, дръпнал главата , нанесъл удар с длан в областта на лицето и я блъснал назад, вследствие на което тя ударила гърба си в мивката и получила кръвотечение от носа. След нанесения удар ответникът взел трите малолетни деца без съгласието на майката и напуснал имота, отнасяйки и мобилния телефон в квартирата си на *** в същото село.

След като се измила от кръвотечението, молителката отишла в дома на своята приятелка С. Н. И., живееща на ул. „***“ № *** в с. ***. От 3 предоставения от И. телефон молителката се свързала с майка си, след което в 22:19 ч. и в 23:52 ч. на *** г. подала спешни повиквания на ЕЕН 112, видно от Справка рег. № *** г. на Районен център 112 – Бургас. Свидетелката С. И. установява в разпита си, че молителката е дошла у тях около полунощ, силно разстроена, изплашена и плачеща, като споделила: „***“, и разказала за нанесения побой, отнетия телефон и отведените деца.

Около 00:10 ч. на *** г. на място пристигнал дежурен автопатрул от РУ – *** в състав полицейските служители Е. Н. Х. и Т. Г.. В центъра на селото служителите установили молителката, която изложила случилото се.

Полицейските служители посетили квартирата на ответника на ***, където намерили трите деца и мобилния телефон на молителката. Децата и телефонът били предадени на майката, а С. Ж. бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т.

1 ЗМВР и му бил съставен Протокол за предупреждение по чл. 65 ЗМВР рег.

№ ***/*** г. (фактически съставен на *** г. в 01:00 ч.). При посещението на сигнала полицейските органи са попълнили Въпросник за оценка на риска (Приложение № 4) и Формуляр за оценка (Приложение № 5), с които рискът от последващо насилие и ескалация е оценен като „екстремно висок“ (21 точки).

По случая в РУ – *** е образувано досъдебно производство № *** г. (вх.

№ *** г. по описа на Районна прокуратура – Бургас) за престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 5а във връзка с чл. 130, ал. 1 НК. Разпитаният свидетел А. С. Д.

(баща на молителката) установява, че при прибирането си около 23:00 ч. на *** г. е заварил дъщеря си разплакана, като тя му споделила, че С. я е ударил.

Съгласно заключението на назначената по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза № *** г., при прегледа на *** г. молителката е съобщила за болка в областта на горната трета на гърба. Вещото лице изрично заключава, че липсата на видими травматични увреждания не изключва възможността над пострадалата да е упражнено физическо насилие, тъй като това зависи от силата на удара и наличното облекло, а съобщените болки покриват медико-биологичния критерий за разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.

От приложените социални доклади на Дирекция „Социално подпомагане“ – Айтос, отдел „Закрила на детето“ (изх. № *** г.) се установява, че малолетните деца А., И. и Г. се отглеждат от майката в 4 семейната къща в с. ***, битовите условия са задоволителни, децата посещават редовно детска градина и училище и за тях се полагат адекватни родителски грижи с помощта на разширеното семейство.

От справката за съдимост рег. № *** от *** г. се установява, че ответникът С. Ж. е осъждан през *** г. по НОХД № *** г. на РС – *** за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК на четири месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок. От справка рег. № *** г. на ЦПЗ „Проф. д-р Ив. Темков“ – Бургас е видно, че за ответника няма данни да се води на психиатричен отчет.

Молбата е процесуално допустима. Депозирана е пред родово и местно компетентния Районен съд – Бургас (по фактическото пребиваване на молителката съгласно чл. 7 ЗЗДН), от лице по чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, в рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН (деянието е извършено на *** г., а молбата е заведена на *** г.).

Налице е материалноправна легитимация по чл. 3, т. 2 и т. 3 ЗЗДН.

Страните са лица, които са били във фактическо съпружеско съжителство в продължение на дълъг период от време, и са родители на общи деца.

Обстоятелството, че съжителството е прекратено около седмица преди инцидента, както и липсата на формално припознаване на децата по реда на Семейния кодекс, не изключват приложното поле на закона, тъй като чл. 3, т. 2 ЗЗДН изрично защитава лица, които „са били“ във фактическо съпружеско съжителство, а биологичният произход на децата от ответника се признава от самия него и се доказва по несъмнен начин.

По съществото на спора:

Съгласно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. По силата на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН за психическо насилие върху детето се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

5

В производството по ЗЗДН, което по своя характер представлява спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения, доказването се осъществява чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, както и чрез специфичните за закона доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, социални доклади, полицейски преписки и медицински документи (чл.

13 ЗЗДН).

В настоящия случай изложените в молбата и декларацията фактически твърдения за извършено домашно насилие на *** г. се подкрепят изцяло от доказателствения комплекс по делото:

Твърденията за физическа и вербална агресия намират пряка опора в регистрираните две последователни обаждания на спешния телефон 112 от *** г. и в показанията на свидетелката С. И., която е възприела лично и непосредствено силното психическо разстройство, страха и сълзите на молителката веднага след бягството от дома на баща .

Обективната констатация на полицейските органи при пристигането им на адреса установява, че молителката е била лишена от телефона си и от децата си, които са намерени в квартирата на ответника и са върнати. Тези действия на ответника – отнемане на телефона на молителката и отвеждане на малолетните деца против нейната воля – покриват признаците на противоправно принудително ограничаване на личната свобода и личните права по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.

Оплакванията за физическа болка се подкрепят от заключението на съдебномедицинската експертиза № *** г., констатираща реализиран медикобиологичен критерий за болка в областта на гърба, като съдебният медик изрично разяснява, че отсъствието на видими кръвонасядания не опровергава упражненото физическо насилие.