Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 263334 от 25.05.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9215/2020
Вид
Решение № 263334
Подписан
25.05.2021
В сила
25.05.2021
Състав
ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА, ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • §1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 25.05.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ЕВЕЛИНА

МАРИНОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 9215 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 35441 от 07.02.2020 г., постановено по гр.д. № 36148/2019 г. на СРС, ГО, 141 състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация-Перник“ АД срещу А.Н.С. искове, че А.Н.С. *** АД, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1000, 42 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. за топлоснабден имот – апартамент № 79, находящ се в гр. Перник, ул. „********№ **********, ведно със законната лихва от 15.01.2019 г. до изплащане на вземането, и на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 97, 41 лв. мораторна лихва за периода 09.07.2017 г. – 03.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 01.03.2019 г. по ч.гр.д. № 9662/2019 г. на СРС, 141 състав. Искът за главницата е отхвърлен за сумата над 1000, 42 лв. до пълния предявен размер от 1 081, 23 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 69, 86 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 610, 09 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.

Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 20, 57 лв. разноски за заповедното производство, съобразно отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника А.Н.С..

Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че с исковата молба ищецът е представил в заверено от страната копие нотариален акт от 2010 г., като същевременно е направил и доказателствено искане по чл.190 ГПК. С отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил да е собственик или ползвател на процесния имот, съответно – да има качеството потребител на топлинна енергия. С оглед изложеното счита, че тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване качеството му на потребител е на ищеца. Независимо от посоченото, с определението си по чл.140 ГПК първоинстанционният съд е задължил ответника, на основание чл.190 ГПК, да представи по делото оригинал или заверен препис на нотариалния акт, като го е предупредил, че може да приеме за доказани фактите, за които страната създава пречки за събиране на допуснати доказателства. Счита, че в случая не са налице предпоставките за прилагане процесуалните последици на чл.161 ГПК. Твърди, че с нарочна молба е взел становище, че не разполага с оригинал на нотариалния акт и че положеният подпис в него прилича на неговия, но тъй като нотариалният акт е представен в копие, не би могъл да е категоричен дали е неговият. Въпреки това, в първото по делото открито съдебно заседание съдът е открил производство по чл.193 ГПК, като с нарочна молба ответникът е взел становище за незаконосъобразност на процесуалните действия на съда по откриване на производството по чл.193 ГПК. Оспорва доводите на първата инстанция, че не е направил искане по чл.183 ГПК за представяне оригинал на нотариалния акт. Твърди, че такова искане е било направено в първото по делото заседание, но същото не е било отразено в протокола, а дори и да не е било направено в заседанието, е било направено с отговора на исковата молба. Същевременно, твърди, че не се оспорва съществуването на такъв документ изобщо, а съществуването на този документ и с посоченото съдържание. Счита, че така заявеното не може да обуслови извод, че претенцията на ищеца е доказана по основание. Независимо от посоченото, въз основа на служебно извършена справка в ИКАР съдът е приел, че се установява качеството на ответника на собственик, което счита за недопустимо, а наред с посоченото, навежда и доводи, че е възможно ответникът вече да не е собственик на имота поради допусната грешка в справката или извършени междувременно разпореждания. Излага съображения, че в нарушение на процесуалния закон съдът е допуснал СТЕ и ССЕ при положение, че с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не оспорва размера на начислените суми за доставка, както и обстоятелството, че същите не са платени и при положение, че част от поставените въпроси по същество са юридически, а не технически. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация-Перник“ АД, с който оспорва същата.

Излага съображения за неоснователност на заявените с въззивната жалба оплаквания. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

На 15.01.2019 г. „Т.П.“ АД *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А.Н.С. за сумата от 1 081, 23 лв. – главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. за топлоснабден имот в гр. Перник, ул. „********, ведно със законната лихва от датата на заявлението до изплащане на сумата, и сумата от 97, 41 лв. мораторна лихва за периода 09.07.2017 г. – 03.01.2019 г.

С определение от 16.01.2019 г. производството е прекратено и изпратено по подсъдност на СРС.

С разпореждане от 01.03.2019 г. по ч. гр. д. № 9662/2019 г. по описа на СРС, 141 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя и сумата от 75 лв. разноски по делото, от които: 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника А.Н.С. срещу заповедта за изпълнение.

В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С исковата молба ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 79, находящ се в гр. Перник, ул. „********№ **********, като му дължи сумата от общо 1 178, 64 лв., от която: сумата от 1 081, 23 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г.

– м.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК, и сумата от 97, 41 лв. мораторна лихва за периода 09.07.2017 г. – 03.01.2019 г. За процесните суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

С исковата молба е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 48, том III, рег. № 12085, дело № 430/2010 г. от 20.10.2010 г., по силата на който Н. С. М.и В.С.М.продават на А.Н.С. следния свой собствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Перник, общ. Перник, обл. Перник, одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. съгласно схема № 1963/06.07.2010 г. на самостоятелен обект в сграда на СГКК-гр. Перник, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 46, 30 кв.м., находящ се и с административен адрес: гр. Перник, обл. Перник, ул. „***********, апартамент № 79 в жилищна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, състоящ се от: една стая, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение с полезна площ от 4 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

Същевременно, с исковата молба е заявено доказателствено искане по чл.190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи документ за собственост за топлофицирания имот.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А.Н.С.. Ответникът оспорва да има качеството потребител на топлинна енергия през исковия период. Заявява искане по чл.183 ГПК да бъдат представени в оригинал извлечение от сметка и Общи условия на ищеца, но не и относно представения в заверено от ищеца копие нотариален акт за собственост на процесния имот. Заявява, че оспорва всички писмени доказателства по чл.193 ГПК.

Относно доказателственото искане на ищеца по чл.190 ГПК заявява, че не може да представи документ за собственост, тъй като не е собственик на описания имот през исковия период.

С определение от 07.10.2019 г. съдът е задължил ответника, на основание чл.190 ГПК да представи по делото в оригинал или заверен препис нотариалния акт от 2010 г., като го е предупредил, че може да приеме за доказани фактите, за които страната създава пречки за събиране на допуснати доказателства. Указал е на ответника с писмена молба да заяви дали оспорва истинността на подписа в нотариалния акт, положен в него за купувач, в който случай да съобрази, че ще следва да се открие производство по чл.193 ГПК, в което ответникът ще носи тежестта за доказване неистинност на документа и съответно нему ще бъдат възложени и разноските за СГЕ.

С молба от 08.11.2019 г. ответникът е завил, че не разполага с оригинал на документа за собственост върху имота, тъй като същият при преместване на вещи и документи е бил изгубен и по тази причина не може да представи заверен препис на същия. По отношение на подписа, положен върху представеното от ищеца копие на нотариалния акт, заявява, че същият прилича на неговия, но не може да каже със сигурност дали е така, доколкото гледа копие, а не оригинал.

В първото по делото открито съдебно заседание пред СРС от 26.11.2019 г. ответникът чрез процесуалния си представител заявява, че има такава сключена сделка, но не може да каже дали това е документът с неговия подпис.

С протоколно определение от същата дата съдът, приемайки че по същество е налице оспорване на авторството на подписа, е открил производство по чл.193 ГПК относно автентичността на положения в нотариалния акт подпис за купувача А.Н.С.. Разпределил е тежест на ответника да докаже неистинност на документа и е предоставил възможност на ответника да ангажира доказателства за разпределените в негова тежест обстоятелства, указвайки му, че не сочи такива.

С писмено възражение от 28.11.2019 г. ответникът е изразил становище, че неправилно е било открито производство по чл.193 ГПК, доколкото тежестта за доказване, че е легитимиран да отговаря по предявените искове, се носи от ищеца и по тази причина – след като ищецът е представил нотариалния акт в заверено копие, съдът е следвало да му укаже да го представи събрано по надлежния ред това писмено доказателство. Отправил е искане за отмяна на определението за откриване на производство по чл.193 ГПК.

По делото е приложена служебно извършена на 27.01.2020 г. справка чрез отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и заличавания за лицето А.Н.С. в Служба по вписванията – Перник, от която е видно, че по отношение на недвижим имот с идентификатор *** е вписана покупко-продажба на 20.10.2010 г. с продавачи: Н. С. М.и В.С.М.и купувач А.Н.С., след която са вписани и договорна ипотека на 08.06.2011 г. в полза на „Райфайзенбанк“ АД върху посочения имот, както и договорна ипотека от 13.06.2014 г. в полза на „Райфайзенбанк“ АД и поправка на договорна ипотека от 21.08.2014 г.