Решение № 1131 от 23.12.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1131 гр. Стара Загора, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20225530101566 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК във връзка с чл.6 ЗПФУР, с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 09.07.2015г. ответникът О. Ц. Ц., бил сключил Договор за потребителски кредит 491763 с „Кредисимо“ АД, по силата на който получил сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), срещу което се съгласил да върне 16 броя вноски по 123.44 лева в срок до 20.11.2016 г., когато била падежирала последната вноска, съгласно Приложение №1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит бил договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплащал стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит били 1 потребителят и кредиторът, като потребител бил всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор бил всяко физическо или юридическо лице, което предоставяло или обещавало да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит 491763 от 09.07.2015 г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора.Съгласно императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следвало да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато било приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не бил фиксиран, или когато допълнителните разходи могли да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочвало ясно, че информацията, съдържаща се в плана, била валидна само до последваща промяна на лихвения процент, или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване.

Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен, като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Ответникът О. Ц. Ц., бил сключил Договор за потребителски кредит 491763 с „Кредисимо“ АД, на 09.07.2015 г., по силата на който бил получил горепосочената сума при съответните условия. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска О. Ц. Ц., с ЕГН **********, щял да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „Кредисимо“ АД. В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните били постигнали съгласие О. Ц. Ц., да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на „Кредисимо“ АД да уведомява О. Ц. Ц., за забавата му чрез водене, включително чрез трети лица, на всякаква кореспонденция с кредитополучателя, да провежда с кредитополучателя телефонни разговори, да му изпраща телефонни съобщения, писма и стикери.

2

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021г.

„Кредисимо“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към О. Ц. Ц., по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. О. Ц. Ц. бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021г. Ответникът О. Ц. Ц. не бил изпълнил в срок задължението си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяването на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено. Искането до съда е да се приеме за установено, че ответникът О. Ц. Ц., с ЕГН **********, дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 5020/2021 г., а именно сумата в общ размер от 2939,39 лв. (две хиляди деветстотин тридесет и девет лева и тридесет и девет стотинки), формирана както следва:

1) главница в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева),

2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 475.04 лева (четиристотин седемдесет и пет лева и четири стотинки) за период от 31.07.2015 г. до 31.10.2016,

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 964.35 лв. (деветстотин шестдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки) за период от 31.07.2015 г. до 23.02.2021 г.,

4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът щял да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено било решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Предвид гореизложеното се обуславял правен интерес на „АПС Бета България“ ЕООД да сезира съда с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 2939, 39 лв.

(две хиляди деветстотин тридесет и девет лева и тридесет и девет стотинки) срещу ответника О. Ц. Ц., с ЕГН **********.

Искането до съда е да постанови решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника О. Ц. Ц., с ЕГН ********** и адрес: ........, че 3 същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, представлявано от юрк. Б.

Т., гореописаната сума в общ размер от от 2939,39 лв. (две хиляди деветстотин тридесет и девет лева и тридесет и девет стотинки).

Претендира се присъждане на направените в настоящото и в заповедното производства разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира писмен отговор, в който заявява, че предявеният иск е неоснователен. От името на ответника навежда възражение за изтекла погасителна давност на задълженията за заплащане на процесните суми, съображенията за което били следните:

На първо място, при настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради допуснато непогасяване /чл.Х т.3.1 от общите условия/ същата била настъпила на 31.07.2015г., като оттогава възникнала и изискуемостта на всички задължения по този договор за кредит и същите се погасили по давност към датата на подаването на заявлението и предявяване на иска по настоящото производство. Наред с това съгласно трайно установената съдебна практика, при договора за заем било налице неделимо плащане. В случай, че било уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, както била в настоящия случай, това представлявало уговорка за изпълнение на задължението на части.

Това становище съответствало изцяло и на дадените в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в" ЗЗД. На следващо място, съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започвала да тече от деня, в който вземането станало изискуемо. В тази връзка в Решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г., II Т.О., ВКС било прието, че началният момент на течението на давността бил свързан с изискуемостта на съответната погасителна вноска. Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, ВКС, погасителната давност била установена в обществен интерес и целта била да се стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. Посочено било, че чрез този институт на кредитора се отнемала възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Тя служила за гарантиране на правната сигурност, като допринасяла за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което било в интерес на всички. Въз основа на така даденото тълкуване в задължителната практика на ВКС относно целите на института на погасителната давност и предвид обстоятелството, че погасителната давност била свързана с бездействие на кредитора - неупражняване на негово субективно право, за което същият можел да търси изпълнение, в цитираното решение било прието, че на основание чл. 114 ЗЗД началният момент на течението на давностния срок винаги бил свързан с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това бил моментът, от който той можел да търси изпълнение. С оглед на това неупражняването на правото в рамките на давностния срок водило до погасяване на правото на принудително изпълнение. Когато вземането на „Кредисимо“ АД по кредита било разсрочено на отделни погасителни вноски, 4 изискуемостта на съответната част от главницата настъпвало в различни моменти по съгласие на страните, което имало силата на закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпвала с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът можел да търси изпълнение, включително и по съдебен ред, поради което бездействието му се санкционирало с течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. Следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 116, б. „б", предл. 1 ЗЗД, съгласно която давността се прекъсвала с предявяване на иск. А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смятал предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато бил спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай заявлението било подадено на 03.11.2021 г. Следователно, петгодишната давност била изтекла за тези погасителни вноски в частта за главницата, чиято изискуемост била настъпила преди 03.11.2016 г. От погасителния план, представляващ неразделна част от процесния договор, се установявало, че за всички месечни погасителни вноски, изискуемостта била настъпила преди 03.11.2016 г. Това означавало, че всички неплатени погасителни вноски за периода от 31.07.2015 г. до 31.10.2016 г. включително, били погасени по давност. Не съответствали на действителността и фактите твърдението на ищеца, че длъжникът следвало да върне 16 бр. вноски ,,...в срок до 20.11.2016 г., когато била падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит." Видно от същото Приложение №1 и погасителен план, в колона с наименование „Падеж", последната погасителна вноска падежирала на 31.10.2016, а не на 20.11.2016 г. Твърди се, че било погасено по давност цялото вземане за главница. Поради несамостоятелния характер на вземанията за възнаградителна и законна лихва, се счита, че след като било погасено/отпаднало главното задължение, следователно отпадало и правото на вземане по акцесорните задължения, както следва: