Определение № 88 от 27.01.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. Разград, 27.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500036 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 414 и чл. 414а от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. С. Ш. против разпореждане № 3563/22.11.2024 г., постановено по ч. гр. дело. № 1331/2024 г. по описа на Разградски РС, с което съдът е върнал като просрочени подадените възражение с вх. № 10732 от 19.11.2024 г. по чл. 414 от ГПК и възражение вх. № 10733 от 19.11.2024 г. по чл. 414а от ГПК.

В частната жалба се застъпва становище за незаконосъобразност на разпореждането, поради нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят изтъква, че първостепенният съд е нарушил правото му на защита, като не му е назначил особен представител в производството, въпреки направеното от него искане. Изтъква още, че районният съд неправилно е разгледал образуваното пред него съдебно производство в закрито съдебно заседание, без да го призове и изслуша. От въззивния съд се иска атакуваното разпореждане да бъде отменено, ведно с произтичащите от това законови последици.

При извършената проверка по реда на чл. 278 от ГПК, окръжният съд намира частната жалба за недопустима, като подадена срещу акт неподлежащ на въззивна проверка.

Разпореждането на заповедния съд за връщането на възражението по чл. 414 и чл. 414а от ГПК не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 от ГПК, тъй като не е преграждащо понататъшното развитие на делото и обжалваемостта му не е изрично посочена в закона. Процесната хипотеза е разгледана в т. 5, б. "А" от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, като е прието, че следва да бъде направено разграничаване на хипотезите на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. И в двете хипотези длъжникът има право на защита срещу констатацията на заповедния съд, че възражението е недопустимо като подадено след срока по чл. 414, ал. 2 и чл. 414а ГПК, но редът за това е различен. На самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи само разпореждането за връщане като просрочено на възражението срещу издадена заповед за незабавно изпълнение, тъй като в тази хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу неправилната преценка на съда за пропускането на срока по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК и чл. 414а от ГПК. Липсва интерес от такова обжалване при издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, какъвто е и настоящият случай, тъй като в тази хипотеза законът е предвидил друг ред за защита - обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение /чл. 407 ГПК/. В тази връзка, неправилно първоинстанционният съд е посочил, че 1 разпореждането му подлежи на обжалване.

По тези съображения частната жалба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С. С. Ш. частна въззивна жалба против Разпореждане № № 3563/22.11.2024 г., постановено по ч. гр. дело. № 1331/2024 г. по описа на Разградски РС, с което съдът е върнал като просрочени подадените възражение с вх. № 10732 от 19.11.2024 г. по чл. 414 от ГПК и възражение вх. № 10733 от 19.11.2024 г. по чл. 414а от ГПК, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. дело № 36/2025 г. по описа на ОС – Разград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд – Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2