Решение № 260064 от 14.01.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260064 гр.Пловдив,

14.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 13.01.2021г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7486/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-007148 от 22.07.2020г., издадено от

Началник Група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пловдив, с което на Ц.В.Ц. с ЕГН ********** *** е наложено на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 137А, ал.1 от

ЗДвП.

Жалбоподателят

Ц., в жалбата си моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление тъй като автомобила бил спрян.В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище, че жалбата е неоснователна и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение в случай, че е над минимума в наредбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА Е

ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 25.06.2020г. около 16.40 часа в гр.Пловдив, бул.Шести септември-кръстовище с бул.Цар Борис Трети Обединител, управлява л.а. Киа Спортидж с рег. номер *** без да е сложил обезопасителен колан с който е оборудван автомобила.За така описаното нарушение на водача Ц. бил съставен АУАН с бл. номер 577391 от 25.06.2020г. за гореописаното нарушение, което било квалифицирано по чл.137А от ЗДВП.Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление с оглед констатациите в АУАН.

Съдът следва да отбележи, че кредитира изцяло писмените доказателства по преписката, а именно:АУАН, оправомощителна Заповед, справка за нарушител, както и гласните такива изразяващи се в разпит на св.П.-актосъставител.От тях съда достигна до извода, че Ц. е управлявал МПС, без да е сложил обезопасителен колан с който е оборудван автомобила.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от представената оправомощителна заповед.Същото се отнася и за издадения АУАН.В двата акта нарушителя е точно индивидуализиран и не буди съмнение неговата идентичност.

Налице са обаче нарушения в хода на административнонаказателното производство досежно нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДВП изразяващи се в следното. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН тъй като в АУАН като нарушена разпоредба е посочена тази на чл.137А от ЗДВП.Впоследствие с наказателното постановление, като нарушената норма е вписана чл.137А, ал.1 от ЗДВП, но фактически за това нарушение по този текст на нарушителя не е било предявено обвинение с акта и едва с наказателното постановление за пръв път му е вменено нарушение под тази правна квалификация.Следва да се отбележи, че чл.137А от ЗДВП има две алинеи с няколко подточки.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.

43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.

Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с

АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, същият да научи за какво е наказан, като е нарушен и чл.42, т.5 от ЗАНН и не е посочена ясно правната норма която е нарушена от жалбоподателя.Едва с наказателното постановление фактически коректно е квалифицирано нарушението и жалбоподателя е научил в какво е обвинен. Поради така изложените нарушения на процесуалните правила наказателното постановление следва да се отмени.

Предвид това Съдът

Р Е

Ш И:

ОТМЕНЯ Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-007148 от 22.07.2020г., издадено от

Началник Група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пловдив, с което на Ц.В.Ц. с ЕГН ********** *** е наложено на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 137А, ал.1 от

ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: И.П.