Решение № 1460 от 05.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1460 гр. Русе, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20244520103571 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХV "Бързо производство" от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 150 вр. чл.143, ал.2 от СК от Б. Д. Д., ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на малолетното дете М.К.К., ЕГН ********** против К. В. К., ЕГН ********** за увеличаване размера на заплащаната от ответника издръжка.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е баща на детето М.К.К., родено на 23.10.2018 г., с когото майката е живяла на семейни начала. След раздялата на двамата родители с Решение №***/14.07.2020г. по гр.д. №***/2019г. по описа на Районен съд Русе, съдът предоставил упражняването на родителските права относно детето на майката, определил режим на лични контакти на бащата с детето и го осъдил да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 23.12.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Твърди, че от момента на определяне на издръжката, били изминали четири години, през които са настъпили изменения в нуждите на детето с оглед неговото израстване, както и в икономическите условия в страната. Предвид възрастта на детето и неговото израстване се налагало често да му се закупуват нови дрехи и обувки, същевременно стойността на стоките и услугите, ползвани за неговото задоволяване на битови условия и храна, се увеличили. Едновременно с това се увеличили и неговите социални и интелектуални 1 потребности. При първоначалното определяне на издръжката детето е било бебе, а към настоящия момент е в предучилищна възраст. Детската градина се намирала далече от дома на детето, което налагало майката да го води с автомобил. Необходими били и средства за учебни помагала , развлечения и социално-културни прояви. Излага се, че и детето често боледува, поради което имало разходи и за лекарства. Счита, че необходимата месечна издръжка за детето възлиза в размер на 700 лева. Излага се, че майката работи, но сама трудно покрива разходите за издръжка. Счита, че поради изложеното са налице промяна в обстоятелствата, които налагат изменение на ежемесечната издръжка, която бащата заплаща.

В този смисъл моли съда да измени определената издръжка, като я увеличи от 200 лв. на 400 лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, особения представител на ответника по иска е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че ответника е баща на детето М.К.К., което понастоящем живее с майката, която полага грижи за него, както и че детето има средства за издръжка. Счита предявения размер за увеличение на издръжката за прекомерен. В тази връзка излага, че детето посещава детска градина, която е безплатна, а също и учебните помагала. Оспорва и обстоятелството, че детето боледува. Моли съда да измени размера на дължимата издръжка до размер от 300 лв.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Ю. Д., която поддържа исковата молба.

Ответникът се представлява от определения му особен представител адв. К. Х..

Поддържа отговора на исковата молба. Заявява, че към настоящия момент детето посещава детска градина, като майката не дължи такса.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че детето М.К.К. е родена на 23.10.2018 г. от родители майка Б. Д. Д., ЕГН ********** и баща К. В. К., ЕГН **********, за което е издаден акт за раждане №***/24.10.2018 г. на Община Русе.

Не се спори от страните, че с Решение № ***/14.07.2020 г. по гр.дело № ***/2019 г. на РС-Русе, влязло в сила на 14.07.2020г., ответникът К. В. К., ЕГН ********** е осъден да заплаща на детето си М.К.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б. Д. Д., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, считано от

23.12.2019 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяко забавено плащане.

2

Видно от представената от служебна бележка от ищцата, същата е реализирала доходи за година назад преди завеждане на исковата молба от работна заплата в брутен размер около 1300 лева месечно.

В потвърждение на обстоятелствата, касаещи издръжката, която е необходима за детето М.К.К. и други обстоятелства по предмета на делото ищцата ангажира и гласни доказателства, чрез разпит на св. Мариана Е. – майка на ищцата.

Св. Е. изнесе, че е нямала контакт с ответника от шест години. Двамата с дъщеря й били заедно няколко месеца и след като се родило детето им, се разделили. Свидетелката заяви, че финансово помагат на дъщеря си при отглеждането на детето Микаела, тъй като заплатата на майката не била висока. Същевременно разходите на детето се увеличили, защото се покачили цените на нужните храна и облекло за детето. Тъй като детето посещавало детска градина, която не е в района, в който живеели, се налагало да бъде водено до там с личен автомобил, особено когато времето било лошо. Според свидетелката бащата през всичките тези шест години не е участвал в издръжката на детето. Същата изнесе, че детето не боледува, но допълнително посещава занимания по танци, които се заплащат.

От изготвения по делото социален доклад от ДСП гр. Русе се установява, че основни грижи по отглеждането и възпитанието на детето Микаела се полагат от нейната майка, която получава подкрепа от своите роднини. В дома на майката, който е собствен, за детето са осигурени подходящи условия за живот и адекватно се задоволяват потребностите му. Детето посещава редовно детска градина „Незабравка“. Родителите на детето са разделени, като при опити за осъществяване на връзка с бащата, социалния работник не е успял да установи такъв. Посочено е, че в интерес на родителите е да участват поравно в живота му.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Искът е процесуално допустим. По същество е частично основателен и доказан.

Според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя - чл. 142, ал.1 от СК, като ал. 2 предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на % от минималната работна заплата за страната, а именно 233,25 лева, доколкото размерът на минималната работна заплата в страната, считано от 01.01.2024 година, е в размер на 933 лева. Нуждите на малолетното дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта му и разходите, които са необходими за облекло, храна, обучение, специфични потребности и други. Възможностите на всеки от родителите се определя от неговите доходи, имотното му състояние и квалификация, както и 3 наличието на задължения към други лица, като се вземат предвид и грижите на родителя, който отглежда детето. Съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК следва да се прилагат, както при първоначално определяне на издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се иска промяна на нейния размер, поради промяна на обстоятелствата, въз основа на които е била определена преди това.

В производството по чл. 150 СК значение има дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е определена издръжката е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл. 142, ал. 1 СК -нуждите на детето и възможностите на родителя, като възможно да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка, и това да се дължи на различни причини, или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката. Освен това, за да възникне правото да бъде увеличен размерът на дължимата издръжка, съгласно разпоредбата на чл. 150 СК, е достатъчно да настъпи само едно обстоятелство, което да е съществено и трайно, и да обосновава обективното увеличаване на нуждите на детето.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице условията за промяна размера на присъдената издръжка. От постановяване на Решение № ***/14.07.2020 г. по гр.дело № ***/2019 г. на РС-Русе, са изминали повече от четири години, през които са се променили, както възрастта, така и нуждите на детето за храна, облекло и социално развитие. Налице са и допълнителни разходи, свързани с образованието на детето, доколкото то посещава допълнителни занимания в детската градина, които се заплащат, а и с оглед нуждата от средства за транспорт до нея, тъй като детската градина не се намира в района на живеене на детето и неговата майка. Отделно от това през изтеклия период от време се е увеличил размерът на МРЗ.

От гореизложеното съдът прави извод за настъпило съществено и трайно изменение на обстоятелствата, обусловили определянето размера на дължимата на детето издръжка и възможностите на родителя да я дава. При тези данни настоящата съдебна инстанция намира, че са налице условията на чл. 150 СК за увеличение на издръжката, поради което следва да се преценят фактите за определяне на нейния размер - нуждите на детето и възможностите на родителите му да я предоставят. Към момента детето е в предучилищна група в детската градина и посещава допълнителни занимания, което обуславя необходимост от заплащане на допълнителните занимания. Предвид възрастта му безспорно се установява нараснала нуждата от храна, дрехи и облекло. От събраните доказателства не се установи детето да има специфични потребности.

4

По отношение възможностите на родителите да предоставят издръжка се установява, че майката получава доходи от работна заплата, която е по-ниска от средната брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за Северен централен район и по конкретно за гр.Русе, видно от данните на НСИ за 2024 г. Установи се по делото, че родителските грижи по отношение на детето Микаела са поети изцяло от майката.

Бащата е млад човек в трудоспособна възраст, като не се наведоха твърдения, нито се представиха доказателства, че има влошено здравословно състояние, което е пречка да реализира трудови доходи. При това положение съдът приема, че същия е в състояние да реализира трудови доходи. Няма данни да дава издръжка на други лица.

С оглед на така установените по делото обстоятелства, при преценка нуждите на детето и възможностите на родителите за нейното даване, както и при съобразяване с издръжката, която детето би имало в случай, че живееше с двамата си родители, съгласно ППВС № 5/30.11.1981 г., на детето следва да се определи издръжка в размер на 550 лева месечно, която бащата следва да заплаща в размер от 350 лв. месечно, а останалата сума следва да бъде поета от майката, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание. В останалата част до пълния претендирания размер от 400 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан в размера си. Следва да се отбележи, че към момента на постановяване на решението на съда минималния размер издръжка е 233,25 лева – ¼ от размера на МРЗ.

Увеличения размер на издръжката следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба - 26.06.2024 г. до настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

При този изход на делото и с оглед направеното искане за присъждане на разноски от пълномощника-адв. Д. и приложения договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от ответника по делото, в размер на сумата от 500 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2.0004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.