Решение № 168 от 18.07.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Попово, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Д.Н.Б. като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20253520100216 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от Р. М. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., обл. Т., ул.*******, чрез адвокат Т. С. Д., вписана в Софийска адвокатска колегия, съдебен адресат: гр. С. ул.******, против “ПРОФИЛИРАНА ГИМНАЗИЯ "ХРИСТО БОТЕВ" - гр.П., обл.Т., с адрес: гр.П., ул. ******, за осъждане на ответника да заплати на ищцата СУМАТА в размер на 1422 лв. - главница, представляваща неизплатеното й увеличение върху месечното възнаграждение за 6 /шест/ месеца за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 включително, на основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 във връзка с чл. 270 от КТ, СУМАТА от 288.20 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 17.10.2023 г. до 04.04.2025 г., СУМАТА в размер на 564 лв. - главница, представляваща дължимо увеличение върху допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа от 41 г., 8 месеца и 28 дни, дължимо за периода от м. януари 2023 г. до м. юни 2023 г. включително, на основание чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ, СУМАТА от 114.30 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 17.10.2023 г. до 04.04.2025 г., СУМАТА в размер на 3641 лв. - главница, представляваща дължимо увеличение върху обезщетението за 11 /единадесет/ брутни работни заплати, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ, СУМАТА от 737.92 лв., представляваща лихва за забава от 17.10.2023 г. до 04.04.2025 г., СУМАТА в размер на 1324 лв. - главница, представляваща увеличение върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 96 /деветдесет и шест/ работни дни, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, СУМАТА в размер на 268.33 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 17.10.2023 г. до 04.04.2025 г.

Претендира се и законна лихва върху всяка една от главниците, считано от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че ищцата Р. М. Т. е била в продължителни трудови правоотношения с Профилирана гимназия „Христо Ботев“ – гр. П. за период от 41 години, по силата на трудов договор № 1 от сключен на 10.09.1997 г. На основание допълнително споразумение № ДС **** от 06.10.2022 г. към същия трудов договор, трудовото й възнаграждение се състояло от основна заплата в размер на 1580 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 632 лв. за продължителна работа и 40 лв. за клас квалификация.

Трудовото правоотношение с работодателя е било прекратено на 01.07.2023 г. със 1 заповед № **** от 06.06.2023 г. поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В същата заповед се съдържало и разпореждане за изплащане на обезщетения на ищцата – 11 брутни работни заплати и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 96 работни дни.

На 10.08.2023 г., бил подписан Анекс № Д01-192 към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование, който предвиждал увеличение на индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти със задна дата – считано от 01.01.2023 г., в размер на 15% спрямо заплащането към началото на същата година.

Съгласно твърденията в исковата молба, ищцата, макар и към датата на подписване на анекса вече да не е била в трудово правоотношение, счита, че е имала право на увеличението, тъй като към релевантната дата за възникване на вземането – 01.01.2023 г., е била в трудово правоотношение с гимназията и е престирала труд. Поради това, на 17.10.2023 г. е подала заявление с искане за изплащане на увеличението на трудовото възнаграждение, но с отговор изх. № ФСД 50-76 от 27.10.2023 г. й е отказано изплащането на сумите.

На така подаденото заявление работодателят възразил, че към момента на подписване на анекса ищцата не е била вече действащ служител, поради което не подлежала на включване в обхвата на новите условия. Това тълкуване, според ищцата, е незаконосъобразно.

Ищцата поддържа, че работодателят не е преизчислил и не й е изплатил увеличението на възнаграждението за периода от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовото правоотношение на 30.06.2023 г., поради което дължи посочените в исковата молба суми, мораторна лихва върху тях, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се деловодни разноски.

В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който не оспорва допустимостта на исковете, но ги счита за неоснователни.

Не се оспорват твърденията на ищцата относно продължителността и характера на трудовото й правоотношение с училището, включително обстоятелството, че към 01.07.2023 г. същото е било прекратено със Заповед № ****/06.06.2023 г. поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Също така не се спори относно съдържанието на Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към Колективния трудов договор от 06.12.2022 г., с който е договорено увеличение на индивидуалните работни заплати, считано от 01.01.2023 г.

Ответникът оспорва правото на ищцата да претендира увеличението въз основа на този анекс, като поддържа, че наличието на действащо трудово правоотношение към датата на подписване на анекса – 10.08.2023 г., е абсолютна предпоставка за реализиране на уговореното увеличение. Счита, че това увеличение засяга единствено лицата, които са били в активно трудово правоотношение към момента на постигнатото договаряне, тъй като именно от 10.08.2023 г. възниквало основанието за изменение на трудовите възнаграждения.

В тази връзка се поддържа, че и Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (ДВ, бр. 75/2023 г.), макар да предвижда обратно действие на новите минимални основни месечни работни заплати от 01.01.2023 г., се прилага само спрямо лицата, които към 01.09.2023 г. – датата на влизане в сила на наредбата, имат качеството „педагогически специалист“. Тъй като към този момент ищцата вече не е била в трудово правоотношение, се твърди, че не е субект на действието на тази наредба.

Изтъква се, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, на ищцата са били изплатени всички дължими възнаграждения и обезщетения, формирани при тогава действащите условия. Поддържа се, че не съществува правна възможност трудов договор, който е прекратен, да бъде изменян с обратна сила, поради което и предявените искове се считат за неоснователни.

Отговорът съдържа и възражение относно твърденията в исковата молба за превратно тълкуване на нормите от страна на работодателя. В тази връзка се сочи, че по жалба на ищцата е образувана преписка пред Комисията за защита от дискриминация, по която с Решение № 47/04.02.2025 г. изрично е прието, че не е допуснато нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр. по признаци „лично положение“ и „възраст“.

Освен това се изтъква, че е отправено запитване до Министерството на 2 образованието и науката от страна на Община Попово, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, относно приложимостта на анекса. Отговорът на заместник-министъра съдържал ясно становище, че наличието на трудово правоотношение е абсолютна предпоставка за реализиране на увеличението и че след прекратяване на трудовото правоотношение то не може да бъде изменяно, нито занапред, нито със задна дата.

Предвид изложените в писмения отговор възражения се моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание исковете се поддържат лично от ищцата и чрез нейния процесуален представител – адв. Д. Х. от АК – В.Т.. Представени са писмени бележки, в които след подробен анализ на събраните по делото доказателства се поддържа тезата, че претендираните суми са изцяло дължими.

Редовно призована Профилирана гимназия „Христо Ботев“ – гр. П., се представлява от процесуален представител – адв. Ц. Х. от АК – Т., която поддържа депозирания писмен отговор на исковата молба. Пледира за отхвърляне на исковете.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете по чл.245 във вр. с чл.128, т.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.222, ал.3 от КТ:

Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства, се установява, че между страните по делото е било налице валидно трудово правоотношение и ищцата е работила на длъжност „старши учител“ в ответното училище, като със Заповед № РД-07-590/06.06.2023г. същото е прекратено, считано от 01.07.2023г., на осн.чл.327, ал.1, т.12 КТ - придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно същата заповед е разпоредено изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 96 работни дни, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, както и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 11 месеца.

Безспорни между страните по делото са и фактите, че трудовите възнаграждения за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., както и посочените в Заповед № ****/06.06.2023 г. на директора на Профилирана гимназия „Христо Ботев“ – гр. П. обезщетения по чл. 224, ал.

1 и чл. 222, ал. 3 от КТ, са начислени и изплатени на ищцата в пълен размер. Това се установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Не е спорно между страните и, че ищцата Р. М. Т. е била член на Синдиката на българските учители към КТ „Подкрепа“ в Профилирана гимназия „Христо Ботев“ – гр. П. за периода от 10.09.1997 г. до 30.06.2023 г., както и че на 10.08.2023г. между представители на МОН, СРСНПБ, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, като работодатели от една страна, и на Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към КТ „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към КНСБ, като синдикати от друга страна, е сключен Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД №Д01-269/06.12.2022г. за системата на предучилищното и училищното образование.

Съгласно чл.1 от Анекс № Д01-192/10.08.2023г., текстът на чл.27 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269 от 06.12.2022г. се изменя, както следва: „За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва:

1. Педагогически специалисти с ръководни функции: а) Директор на детска градина, училище, център за подкрепа за личностно развитие и специализирано обслужващо звено 2082 лева.; б) Зам. Директор – 1926 лв.

2. Педагогически специалисти: а). Учител, ресурсен учител, възпитател….. - 1709 лв.; б) Старши учител и старши възпитател - 1763 лв.“, т.е. минималната работна заплата за заеманата от ищцата длъжност до 30.06.2023г. - „старши учител“, е определена в размер от 1763 лв., считано от 01.01.2023г.

Съгласно чл.1, ал.2 от цитирания Анекс, осигурените средства от държавния бюджет се изразходват единствено за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно чл.1,ал.3,т.2 от Анекса, индивидуалните работни 3 заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

От заявление с вх. № ФСД 50-168/17.10.2023 г., подадено от ищцата до директора на ответното училище, се установява, че последната е поискала, на основание подписания Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор, да й бъде преизчислено трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовия договор.

В отговор с изх. № ФСД 50-76/27.10.2023 г. директорът на Профилирана гимназия „Христо Ботев“ – гр. П. е уведомил ищцата, че не съществува правна възможност по действащата нормативна уредба да бъде извършено такова преизчисление за лица, чиито трудови правоотношения са прекратени към датата на сключване на Анекса – 10.08.2023 г. В писмото изрично е посочено, че Анексът се прилага спрямо заетите в системата на предучилищното и училищното образование, т.е. спрямо лицата, които към 10.08.2023 г. са се намирали в действащо трудово правоотношение. Тъй като към тази дата ищцата е била с прекратено трудово правоотношение, се сочи, че липсва нормативно основание за издаване на акт за изменение на трудовото й възнаграждение със задна дата.