Определение № 24095 от 28.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24095 гр. София, 28.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512788 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.274 ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба с вх.

№131115/14.04.2025година, подадена от адв.И.Ю. в качеството му на особен представител на жалбоподателя Е. Д. М., насочена срещу определение №15108/31.03.2025година, постановено по гр.д.№59312/2024г. по описа на СРС, 143-ти състав, с което е върната исковата молба на ищеца М.. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на постановения акт, свързани с липсата на указания от съда касателно констатираната нередовност, свързана с правилното конституиране на страните в процеса. Отправено е искане до въззивния съд да отмени атакувания акт и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Ищецът Е. Д. М., ЕГН **********, депозирал пред СРС искова молба под вх.№315606/08.10.2025г., обективираща претенция за обезвреда, поради претърпени от него вреди във връзка с проведено наказателно производство, с което са му наложени ограничителни мерки. По повдигнатото му обвинения е произнесена присъда, с което ищецът е признат за невинен – по НОХД 645/2015. Претенцията е насочена срещу САС.

В исковата молба се съдържа искане за достъп до правна помощ.

По искането за предоставяне на правна помощ е налице произнасяне от състава на СРС с разпореждане №149763/17.10.2024г. и въз основа на това разпореждане САК е посочил адвокат, който да осъществи процесуално представителство на ищеца.

С определение №15108/31.03.2025г. първостепенният съд е назначил за 1 особен представител на ищеца адв. И.Ю. е със същия акт е прекратил делото, на основание чл.130 ГПК, като е приел, че ищецът неправилно е посочил като ответник съда, а не прокуратурата, която следва да е ответник в тези производства, като се е позовал на съществуващата съдебна практика.

Актът на съда е връчен на ищеца и на неговия особен представител адв.

Юруков на 07.04.2025година.

Жалбата е постъпила в съда на 14.04.2025година и като подадена в срока по чл.275 ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, се явява процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По същество жалбата е основателна.

Правилни и в съответствие със закона и съдебната практика /напр. определение №3998 от 11.12.2023г. по ч.гр.д.№5088/2023г. на четвърто г.о. на ВКС/ са оплакванията в частната жалба, че при липса на правилно конституиране на страните в процесуалната връзка, за което обстоятелство съдът следи служебно, както повелява нормата на чл.101 ГПК, на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване нередовностите на исковата молба. В случая не е налице липса на надлежна страна, като една от абсолютните процесуални предпоставки, с наличието на които се свързва съществуването на правото на иска и това е така, тъй като липсата на надлежна страна е свързана пряко с правосубектността на насрещната страна в процеса, а в случая се касае не за процесуална легитимация, а за въпрос, който е свързан с пасивната материална легитимация. Ето защо за съда стои служебно въпросът да прецени дали осъществените от ищеца процесуални действия са надлежни и правилни и ако констатира опущения, то дължи указания за тяхното отстраняване.

В случая вместо да изпълни възложените му от закона правомощия и да даде указания на ищеца съдът е приел, че претенцията е недопустима, защото ищецът е посочил като ответника съда, а не прокуратурата, която отговоря при наличие на предпоставките на закона за нарушенията, които твърди ищецът.

Освен това опущение следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че с едновременно назначаване на особения представил на ищеца, чрез който страната ще получи реална възможност да осъществи надлежни процесуални действия, съдът е прекратил делото, с което е обезсмислил предоставения достъп до правна помощ, която в случая е намерила единствен израз в обжалване на прекратителния акт на съда. Предоставянето на правна помощ е в интерес не само на страната, но следва да се разглежда и като възможност и предпоставка за правилното развитие на процесуалната връзка.

При така изложеното съдът намира жалбата за основателна и поради това атакуваният акт с нея акт следва да бъде отменен. Делото следва да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия чрез даване на указания по реда на чл.129, ал.2 вр. с чл.101 ГПК.

Едва след отстраняване неродовността на исковата молба съдът има правомощия да прецени допустимостта на претенцията и то не само в контекст на наличие на процесуални предпоставки за правото на иск на ищеца.

2

При изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА по частна жалба с вх.№131115/14.04.2025година, подадена от адв.И.Ю. в качеството му на особен представител на ищеца Е. Д. М., определение №15108/31.03.2025година, постановено по гр.д.№59312/2024г. по описа на СРС, 143-ти състав, с което е върната исковата молба на Е. Д. М..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3