Решение № 260010 от 20.01.2022, Районен съд - Добрич

Р

Е Ш Е Н И Е № гр. Добрич, 20.01.2022година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Добричкият районен съд, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесети декември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА при участието на секретаря Калинка Михайлова, сложи за разглеждане гражданско дело № 3269 по описа на съда за 2020година, докладвано от съдията и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е за делба във фазата на извършването й.

С решение№260311 от 16.04.2021г. по гр.д№3269/2020г. по описа на ОС Добрич година съдът е допуснал съдебна делба на следния недвижим имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** представляващ жилище - АПАРТАМЕНТ със ЗП от 83,28кв.м, с идентификатор № ***(седем две шест две четири точка шест едно девет точка едно пет пет точка едно точка две четири ) по КК на гр.Добрич, с административен адрес в гр.Добрич, ул.“***“, ***, ведно с прилежащото му избено помещение №12 със застроена площ от 12,56кв.м(дванадесет цяло и петдесет и шест стотни квадратни метра), ведно с 3,763% идеални части от общите части на сградата и толкова от отстъпеното право на строеж върху дворното място, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: *** под обекта *** над обекта няма, съгласно кадастралната карта на гр.Добрич, одобрена със заповед № РД-18-15/12.05.2005 година, между съделители с квоти: Р.Г.Д. с ЕГН ********** -1/2 ид.ч и Р.С.Т. с ЕГН ********** -1/2ид.част .

В срока по чл. 346 от ГПК е депозирана молба с вх.рег.№ 267978/23.06.2021г. от ответника по делото Р.С.Т., с която е предявен иск по сметки срещу Р.Г.Д. за сумата от 11540лева.

В обстоятелствената част на иска по сметки се съдържат следните твърдения:

Процесния имот е придобит за сумата от 15000лева. От цялата цена ищцата заплатила предварително сумата от 1500лева, осигурена чрез банков потребителски кредит от *** през м.ноември 2003г. Останалата част от банковия кредит е осигурена от ищцата чрез изтегляне на банков кредит в размер на 13500лева. По договора за кредит с *** ответникът Р.Д. участвал като съдлъжник. Това станало причина ответникът да бъде включен в нотариалния акт за придобиване на имота като собственик.

През периода на погасяване на дълга от 2004г.- 2014г. Р.Т. осигурявала плащане на погасителните вноски със свои лични средства. През 2005година Т. продала личната си гарсониера в ж.к „***” за сумата от 16 500лева. От платеното капаро от 4500лева отделила 2000лева и през месец март 2005г. внесла за погасяване на кредита. Останалата част от продажната цена Р.Т. внесла на срочен депозит, от който теглила и внасяла вноските за погасяване на кредита. През 2009година поради затруднения в плащането Т. продала свой земеделски имот в с.З., община Т.. 3500лева от продажната цена за този имот Т. внесла през м.юни 2009г. за погасяване кредита от ***.

През 2014година Т. изтеглила кредит от банка „Уни Кредит”, с който погасила изцяло кредита към „***”.

Според Т.Р.Д. не участвал по никакъв начин в плащане на вноските.

За погасяване на кредита Р. Т. платила сумата от 23080лв., от които 1500 лева капаро и 21 580лв. главница и лихви по договор за банков кредит №220-П от 12.07.

С уточнителна молба № 268471/12.07.2021г. /л.187/, Р.Т. твърди, че със заплащане цената на имота ищцата изпълнила чуждо задължение –това на ответника да заплати припадащата му се част от цената. Изплащането на цената на имота и дълга довело до неоснователно обогатяване на ответника. Между страните липсвала уговорка Т. безвъзмездно да заплати цената на имота. Претендираните суми Р.Т. уточнява- 750лева, представляваща половината част от тегления и погасен от нея кредит към Ексепресбанк, послужил за заплащане капарото по договора и 10 790лв. представляваща половината от заплатените задължения по договор за кредит от № 220-П/12.07.2004 г.

Р.Т. депозира и възлагателна претенция с доводи, че през годините от закупуването на имота до настоящия момент не е напускала жилището, живяла е само в него, няма друг имот, в който да живее.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който сметната претенция е намерена за допустима, но неоснователна. Сочи се, че страните действително се разбрали Т. да изтегли кредит за заплащане цената на процесното жилище. Ответникът обаче ежемесечно заплащал вноските, като предоставял сумата на Р.Т. на ръка.

ОТНОСНО

СПОСОБА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА:

Допуснатият до делба апартамент е реално неподеляем съобразно изискванията на Наредба № 7/22.12.2003год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Заключението по допуснатата оценъчна експертиза установява пазарната оценка на допуснатия до делба имот в размер на 50700лева.

Изложеното обосновава извода, че е налице единствен, неподеляем имот, който не може да се постави в дял на който и да е от съделителите.

Относно възлагателната претенция: Правните норми на чл.349 ал.1 и 2 от ГПК, като способ за ликвидиране на съсобствеността при съдебна делба, ограничават значително приложното поле на възлагането на неподеляем имот. Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на съсобствеността, от друга страна - с изисквания, на които следва да отговаря самият съделител. Делбеният недвижим имот следва да има характера на жилищен и от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите. По отношение на съделителя, заявил възлагателна претенция, законът поставя условие същият да не притежава друг жилищен имот и нему да са възложени за упражняване родителските права(по ал.1), или съделителят да е живял в имота при откриване на наследството (по ал.2). В настоящата хипотеза за никой от съделителите не е налице хипотезата на двете алинеи на чл.349 от ГПК. Горното обуславя извод за неоснователност на възлагателната претенция на Р.Т..

С оглед констатацията за неподеляемост на имота, настоящия състав приема, че е налице невъзможност за поставяне на имота в дял на която и да е от страните. Горното обосновава извод за изнасянето му на публична продан, при приложение на разпоредбата на чл. 348 от ГПК.

На основание т.8 от Тарифа за таксите събирани от съдилищата по ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела си от процесния апратамент.

По сметната претенция: От фактическа страна се установяват следните факти - от Нотариален акт № 155, том I, дело № 141/15.07.2004г. на нотариус рег.№ 176 регистъра на НК, Р.Г.Д. с ЕГН ********** и Р.С.Т. с ЕГН ********** се установява, че страните са закупили делбения недвижим имот за сумата от 15 000лева, от която 1500 лв. са заплатени по предварителен договор от 23.06.2004 г. (л.46 по делото ), а разликата от 13 500 лв. чрез банков кредит от № 220-П/12.07.2004 г. Договорът за банков кредит е приложен по делото и видно от съдържанието му Т. е кредитополучател, а Р.Д. –солидарен длъжник.

По делото е приложен предварителен договор от 23.06.2004г., сключен от Р.Т., в кото е уговорено авансово плащане в размер на 1500 лв. В нотариалния акт за покупка се съдържа изявление, че сумата е заплатена от купувачите- страни в настоящото производство.

Заплатената разликата от 13500 лв. е с произход от банков кредит № 220- П/12.07.2004 г. - видно от приложения по делото нотариален акт и договор за кредит сключен между Р.С.Т.-кредитололучател и Р.Г.Д. - солидарен длъжник и „ *** „ АД филиал Добрич.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото. От заключението на вещото лице се установява, че по Договора за банков кредит № 220П от 12.07.2004 г.:

> за периода от датата на първата месечна вноска с падеж 20.08.2004 г. до датата на сливането на трите банки „ ***,, „ *** „ *** „ - поради липсата на съхраняващи се данни експертизата не може да отговори какъв е размера на погасителните вноски включващи главница и лихва.

>

За периода от 02.07.2007 г. до датата на погасяване на кредита 05.06.2014г. месечните погасителни вноски включващи главница и лихва /таблица 1/са както следва:

• за периода от 20.07.2007 г. до 20.01.2008 г. в размер на 123.48 лв.

• за периода От 20.02.2008 г. до 20.11.2008 г. в размер на 134.62 лв.

• за периода от 20.12.2008 г. до 20.03.2009 г. в размер на 145.92 лв.

• за периода от 20.04,2009 г. до 20.01.2010 г. в размер на 137.08 лв.

• за периода от 20,02.2010 г. до 20.04.2010 г. в размер на 129.93 лв.

• за периода оТ 20.05.2010 г. до 20.02.2013 г. в размер на 137.42 лв.

• за периода от 20.03.2013 г. до 20.05.2014 г. в размер на 137.84 лв.

Вещото лице установява от приложените по делото л.75 до л.97 вноски бележки, че сметката на Р.Т. за периода от първата месечна вноска 20.08.2004 г. до сливането, на трите банки, е заверена със сумата от 5831 лв. Липсват данни от банката с каква част от постъпилата сума са погасени задължения по договор за банков кредит № 220-П от 12.07.2004 г. Според вещото лице /л.8 първи абзац/, остатъчната главница за погасяване към датата на сливане на трите банки- 02.07.2007г. е в размер на 8529,58лв., т.е към тази дата е погасена главница в размер на 4970,42лв.

За периода от 20.07.2007 г. до датата на погасяване на кредита 05.06.2014г. месечните вноски са заплатени по данни от документите както следва :

-от Р.Т. чрез налична сума по сметката й към

02.07.2007г., както и от внесени от нея в брой по сметката си суми описани по дати и размери в таблица 1 и превод от друга нейна сметка в УКБ, са платени 11 156.60 лв. по месечни вноски включващи главница в размер на 6915.58 лв. и лихва в размер на 4537.02 лв.;

-от Р.Г.Д. чрез касова вноска по сметката на Р.С.Т. с IBAN: ***, на 04.03.2014 г. в размер на 140 лв. са понасени задължения по договор с № 220-П/12.07.2004 г.

От усвоената сума от ответницата по договор за потребителски кредит от 05.06.2014 г., за погасяване на кредит от 12.07.2004 г. са послужили 1816.98 лв., в т.ч. за главница в размер на 1794.52 лв, и лихви в размер на 22.46 лв.

Според записванията в таблица1 , колона 10 и 11, последен ред, осчетоводените за погасявания суми след 20.07.2007г. са 4580,42лв. лихва и 8529,59лв. главница.

По делото са събрани гласни доказателства чрез изслушване на свидетелите С.Р.Г., по искане на ищеца и В.Д.Ш. при режим на водене в полза на ответницата.

Свидетелката Г. е дъщеря на страните. Споделя, че след развода на родителите и, те решили отново да живеят заедно. Свидетелката не знае какви уговорки имали родителите и за покупката. Сочи, че и баща и майка и давали парични суми за да направи вноски в банката, тъй като били заети понякога. Имало момент, когато страните имали финансови затруднения и съпругът на свидтелката им дал пари на заем за три, четири вноски, които след това Р.Д. върнал. Р. си продала земите, за да може и тя да погаси няколко вноски. Р. си продала и личната гарсониера след покупката на новото жилище, но свидетелката не знае каква част от продажната цена е вложена за изплащане на кредита.

Причината за продажба на нивите била, че през този период Р.Т. работела в „***“ и спрели да дават заплати. Тъй като с една заплата семейството не можело да се издържа, се наложило да се продаде и нивата. През това време бащата на свидетелката работел в частна фирма, като *** на постоянен договор. Точно перз този период родителите на свидетелката и поискали заем от около 400 лева, тъй като банката ги притискала, след което Р.Д. ги връщал по 100 лева на месец като си вземел заплатата.

Свидетелката В.Д.Ш. е без родство със страните по делото. С Р. са приятелки и бивши колежки и се познават от 1994 година. Свидетелката сочи, че и е известно, че Р. теглила заем за да плати капарото за новото жилище, защото и станала поръчител в ***. С получаната сума било заплатено капарото. После бил теглен ипотечен кредит за остатъчната цена. По –късно Р. си продала друго свое жилище, за да може да си изплати кредита по-бързо. С продажната цена си открила друга сметка, от която изплащала месечните вноски.

След като от завода започнали да забавят изплащането на заплатите, Р. си продала и земята, за да може да си внася вноските по кредита. Свидетелката знае, че Р. държала точна сметка на разходите за домакинството, следяла и отговаряла за заплащането на заема, при което заплатата и не и стигала.

Разпечатката съдържа 52 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af7b2e81-3f2c-4310-8f23-358adaac4c54