Решение № 2919 от 19.12.2022, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 3438/2022
- Вид
- Решение № 2919
- Подписан
- 19.12.2022
- В сила
- 26.05.2023
- Състав
- ДИАНА ИВАНОВА АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 230, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 230, ал. 2, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 230, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 231 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232, ал. 2, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2919 гр. Бургас, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20222120103438 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. Г. А. , ЕГН **********, с пон адрес: гр. .... против ответника „КО МОРЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от управителя К..И..И.., с която е предявен иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 13 000 лева, представляваща неплатена наемна цена по договор от 29.05.2017г., за която е издадена фактура № .../30.09.2017г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба на 30.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са сключили Договор от 29.05.2017г., със срок на действие до 30.09.2017г., по силата на който ищецът предоставил на ответника средства за подслон и места за настаняване – до 20 стаи, които се намират в комплекс „...1” в КК „...бряг”, община ..., срещу уговорена цена от 27 726 лева, платима до 30.12.2017 г. в брой или с банков превод.
Въз основа на договора ищецът издал на
30.09.2017 г. фактура № ...и проформа фактура № ..../30.09.2017г., получена от ответника, с посочено основание – заплащане по договор от 29.05.2017 г., на стойност – 27 7 26 лева, с посочена банкова сметка и начин на плащане – по банков път. Посочва се, че на 28.08.2018 г. ответникът превел по банковата сметка на ищеца сумата от 7726 лева, а на 04.06.2019 г. – и сумата от 7000 лева, като основания за извършените плащания били посочени процесния договор и фактура. След заплащането на двете суми останал неплатен остатък в размер на 13 000 лева, поради което на 21.10.2020 г. ищецът изпратил покана за доброволно плащане с посочен краен срок 02.11.2020 г., получена от ответника на 22.10.2020г. Въпреки поканата и водените между страните разговори, при които ответникът обещавал да плати остатъка от 13 000 лева, това не било сторено.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КО МОРЕНИЯ“ ЕООД, чрез пълномощника 1 адвокат Е., е депозирал писмен отговор, с който моли за отхвърляне на иска. Оспорва твърденията на ищеца, че е изпълнил точно задълженията си по договора. Твърди, че първоначално между страните са били водени преговори за наем на точно 20 стаи, но в последствие се е оказало, че ищецът не може да ги предостави до началото на летния сезон, но щял да се погрижи най-късно до средата на м. юни 2017 г. да ги осигури, поради което договорът съдържал неяснота относно броя на стаите. Посочва се, че до края на летния сезон 2017 г. ответното дружество получило ключове за 10 стаи. Били водени множество разговори с ищеца за промяна на договора по отношение на броя стаи и стойността на фактурата, но отношенията между страните останали неуредени. Поддържа се, че ответното дружество е било въведено в заблуждение и по отношение на съС.ието на тези 10 стаи, за които е имало ключове, тъй като тяхното общо съС.ие не е отговаряло на твърденията на ищеца преди сключването на договора – голяма част от леглата били със строшени страници и изтърбушени матраци, вратите на гардеробите били с повредени панти, крановете в банята течали и не е могло да бъдат ремонтирани, което наложило подмяна на някои от тях, липсвали са климатици в стаите. По време на летния сезон ответникът получавал множество оплаквания от клиенти-туристи и всички нередности били довеждани до знанието на ищеца, но той ги игнорирал. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на вземането за наем.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска, излага становище за неоснователност на направените възражения за недостатъци и за давност и ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът оспорва иска и ангажира доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За уважаване на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. Сключен между страните действителен договор за наем, по силата на който ответникът дължи на ищеца заплащане на уговорената наемна цена в пълния й размер; 2. Неизпълнение на задължението на ответника да заплати уговорената наемна цена в пълния й размер.
По възражението на ответника за неизпълнен договор в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение на поетите от него задължения за предоставяне ползването на уговорената вещ. Ответникът следва да докаже възражението си по чл. 230, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, че вещта не е била предадена в надлежно съС.ие, както и че не е знаел или при обикновено внимание не е могъл да узнае за недостатъците й при сключването на договора. Ответникът следва да докаже възражението си по чл. 110 ЗЗД за изтекла погасителна давност, а ищецът – наличието на соченото основание по чл. 116, б. „а“ ЗЗД за прекъсването й.
По първата предпоставка:
Не се спори между страните, а и се установява от представения по делото договор от 29.05.2017г., че ищецът А. Г. А. е поел задължението да предостави в полза на ответника „Ко Морения“ ЕООД средства за подслон и места за настаняване – до 20 стаи, които се намират в комплекс „...1“ в к. к. „.....“, община ..., напълно годни за експлоатиране, за изпълняване целите на дружеството, за срок до 30.09.2017г., срещу заплащане в размер на 27 726 лева, платими в брой или с банков превод до 30.12.2017 г. По делото не се твърди и не се установява страните да са постигнали съгласие в писмена форма за изменение на договора по отношение на броя на отдаваните под наем стаи и наемната цена, поради което възраженията на ответника относно неясното съдържание на договора и водените между страните преговори за изменението му не се ползват с правно значение.
2
Спорни по делото са обстоятелствата дали ищецът е изпълнил надлежно поетото от него задължение да предостави в полза на ответника средства за подслон и места за настаняване – до 20 стаи, които се намират в комплекс „...1“ в к. к. „......“, община ..., напълно годни за експлоатиране, за изпълняване целите на дружеството. За установяване на тези обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите П..Г. Ч. – служител на ответното дружество, и Г..П..А. – баща на ищеца, преценени от съда при условията на чл. 172 ГПК.
От свидетелските показания безспорно се установява, че в комплекс „...1“ в к. к. „...
...“ има общо 10 помещения за настаняване – пет двуспални апартамента, състоящи се от две спални и хол с трапезария/кухненски кът, и пет студия, или общо 20 стаи, поради което следва да се приеме, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника ползването на „до 20 стаи“ съгласно постигнатата между страните уговорка.
Разнопосочни са показанията на свидетелите относно съС.ието на отдадените под наем помещения. Според показанията на свидетеля А., които в тази част са твърде оскъдни и субективни, помещенията са били в перфектно съС.ие. Свидетелката Ч...заявява, че стаите са били в много лошо съС.ие и не са били годни за отдаване на туристи, поради което се е наложило служители на ответното дружество да извършват ремонти, както следва: профилактика на климатиците поради липса на фреон, смяна на перки на външни тела, кондензатори, шпакловка и боядисване на един от апартаментите поради влага, смяна на смесителни батерии, душ-батерии, щори, брави. В тази насока съдът кредитира показанията на свидетелката Чакърова и приема, че отдадените за ползване 20 стаи не са били предадени в съС.ие съгласно договореното между страните – „напълно годни за експлоатиране и за изпълняване целите на дружеството“. Свидетелката Чакърова разказва още, че управителят на ответното дружество бил уведомен за лошото съС.ие на помещенията, при което опитал да се свърже с наемодателя, но всички ремонти били извършени от служители на ответника.
Предвид липсата на изрична уговорка между страните по наемното правоотношение и съгласно разпоредбата на чл. 231 ЗЗД дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, каквито са и част от посочените от свидетелката Ч..недостатъци, са за сметка на наемателя, поради което по отношение на тях не може да бъде ангажирана отговорността на наемодателя.
На основание чл. 230, ал. 1 ЗЗД, ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в съС.ие, което отговаря на ползването, за което е наета, а съгласно ал. 2, ако вещта не е предадена в надлежно съС.ие, наемателят може да иска поправянето й или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи. По делото не се твърди и не се установява при действието на договора за наем ответникът да е упражнил някое от правата по чл. 230, ал. 2 ЗЗД.
Възражението за недостатъци е въведено от наемателя в предмета на делото като защитно средство срещу предявения от наемодателя иск за реално изпълнение на задължението за заплащане на пълния размер на уговорената наемна цена.
Съобразно правилото на чл. 230, ал. 3 ЗЗД наемодателят не отговаря за недостатъците на наетата вещ, които наемателят е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора, освен ако недостатъците са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство. Установява се от събраните гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Ч..и А., че през 2015 г и 2016 г. ответното дружество е ползвало процесните помещения, които към онзи момент са били в същото съС.ие като завареното през 2017 г. Преди подписването на процесния договор от 29.05.2017 г. управителят на ответното дружество е огледал помещенията, направил им е снимки и стаите са били приети от служител на дружеството на длъжност „домакин“. При така установените обстоятелства следва да се приеме, че ищецът не 3 отговаря за недостатъците на наетите помещения, тъй като ответникът е знаел за тях при сключването на договора. Поради това ответникът не може да противопостави на иска на ищеца възражение за намаляване на наемната цена поради това, че стаите не са били предадени в съС.ие съгласно уговореното.
Въз основа на изложените обстоятелства съдът приема, че по силата на сключен между страните действителен договор за наем ответникът дължи на ищеца заплащане на уговорената наемна цена в пълния й размер.
По втората предпоставка:
Представена е по делото издадена от ищеца фактура № ..../30.09.2017 г., с получател ответника, с посочено основание – заплащане за 2017 г. по договор от 29.05.2017 г., на стойност – 27 726 лева, с посочена банкова сметка и начин на плащане – с банков превод.
Не е спорно по делото, че на 28.08.2018 г. ответникът е превел по посочената банкова сметка на ищеца сумата от 7 726 лева, а на 04.06.2019 г. – и сумата от 7000 лева, като основания за извършените плащания са посочени процесния договор от 29.05.2017 г. и фактура от 30.09.2017 г. Не се твърди и не се установява ответникът да е изпълнил задължението си за заплащане на остатъка от дължимата наемна цена в размер на 13 000 лева.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В процесния случай страните са уговорили наемната цена да бъде заплатена до 30.12.2017 г., от който момент е започнала да тече погасителната давност за вземането. Исковата молба е постъпила в съда на 30.05.2022 г.
Спорно между страните е обстоятелството дали погасителната давност за вземането от 13 000 лева е била прекъсвана. В тази насока съдът кредитира показанията на свидетеля А., който е категоричен, че след извършване на частичните плащания от 2018 год. и 2019 г. управителят на ответното дружество – К..И....с когото са имали дългогодишни бизнес отношения и с когото често контактуват, поС.но му е казвал, че ще плати.