Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 333 от 21.01.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1553/2024
Вид
Определение № 333
Подписан
21.01.2026
В сила
04.02.2026
Състав
Михаил Михайлов

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 333 гр. Варна, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20243100101553 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 36742/15.12.2025 г. от Н. Ж. Ж., чрез адв. С. Т., с искане за допълване в частта за разноските на Определение № 5546/10.12.2025г. с което е прекратено производството по гр. дело № 1553/2024г. по описа на ВОС, поради отказ от иск.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна „Многопрофилна болница за активно лечение - Еврохоспитал“ ООД, не изразява становище по молбата. В молба с вх. № 36158/10.12.2025г. е релевирано възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Производството по делото е образувано въз основа на предявени обективно и кумулативно съединени искове от „Многопрофилна болница за активно лечение Еврохоспитал “ ООД, ЕИК 103929677 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Кавала“ № 40, ет.3, ап.7 срещу Н. Ж. Ж., ЕГН **********, от г*********** за осъждане на ответника да заплати сумата от 46405,82 лева, представляваща изплатени на увреденото лице С. Ж. С. от ищеца обезщетения за причинени от ответника неимуществени и имуществени вреди вследствие деликт при допусната от последния лекарска грешка при извършена на 10.09.2019г. операция, включваща изплатените мораторни лихви и законни лихви върху изплатените главници, както и изплатените съдебно - деловодни разноски, които са сторени при водене на гр. дело № 1094/2022г. на Варненски окръжен съд и в.гр. дело №235/2023г. на Апелативен съд – Варна, както и сумата от 945,46 лева – мораторна лихва върху процесната главница за периода 07.06.2024г. /дата на осъщественото плащане в полза на увреденото лице/ до депозиране на исковата молба в съда – 02.08.2024г., на осн. чл. 54 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

С молба вх. № 36158/10.12.2026г. ищецът, чрез процесуалния си представител 1 адв. Л., релевира отказ от предявените искове, поради което производството по гр. дело № 1553/2024г. по описа на ВОС е прекратено с Определение № 5546/10.12.2025г.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази:

Молбата за допълване на прекратителното определение, постановено по делото, в частта за разноските е процесуално допустима, доколкото със съдебния си акт, съдът не се е прознесъл досежно разноските дължими на ответника, депозирана е в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и изхожда от надлежна страна.

Според разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, а в производството по чл. 248 ГПК, съдът може да присъди сторените от страната разноски, за които има доказателства за заплащане по делото.

В настоящия случай искането за присъждане на разноски е направено своевременно от ответника, с молба в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от узнаване за определението, с което се прекратява производството по гр. дело № 1553/2024г. по описа на ВОС /уведомен за същото по телефона на 10.12.2025г./, към същата е представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 11.10.2024г. Претендират се и разноски, представляващи заплатени депозити за СМЕ, СГЕ и ССч.Е и за заплатена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения. Доказателства за извършването на същите са приложени по делото на л. 118, л. 129, л. 198 и л. 342.

По отношение на възражението за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство:

На осн. чл. 633 ГПК решението на СЕС по дело C-438/22 е задължително за всички съдилища. С определение № 50015/16.02.2024г. по ч.т.д.№ 1908/2022г., II т.о., ВКС се приема, че размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията на процесуалните представители. В производството са предявени обективно и кумулативно съединени облигационни искове с цена на иска от 46405,82 лева и 945,46 лева, при което и съобразно минималните размери на възнагражденията за процесуално представителство, съобразно защитимия материален интерес възлиза на 2

4762,47 лева, от които 4362,47 лева по първия иск и 400 лева по втория. При изложеното и при използване като ориентир на НМРАВ следва, че уговореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 4000 лева не е прекомерно.

При изложените мотиви молбата на Н. Ж. Ж. по чл. 248 от ГПК е основателна и определението следва да се допълни в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на ответника в размер на 4000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, сума в размер на 1500 лева за заплатени депозити за СМЕ, СГЕ и ССч.Е и сума в размер на 10 лева за издаване на СУ или общо съдебно – деловодни разноски в размер на 1510 лева, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, предвиждаща в съответствие с чл. 6 – 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон, съдът намира, че присъдените суми за адвокатско възнаграждение и съдебно – деловодни разноски следва да се превалутират.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Определение № 5546/10.12.2025г. по гр. дело № 1553/2024 г. по описа на ВОС в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение - Еврохоспитал“ ООД, ЕИК 103929677 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Кавала“ № 40, ет.3, ап.7 ДА ЗАПЛАТИ на Н. Ж. Ж., ЕГН **********, от г*********** сумата от 2045,17 евро /две хиляди четиридесет и пет евро и седемнадесет евроцента/ /4000 лева /четири хиляди лева//, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, както и сума от 772,05 евро /седемстотин седемдесет и две евро и пет евроцента/ /1510 лева /хиляда и петстотин лева// заплатени съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от уведомяването на страните.

3

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

4