Решение № 661 от 12.04.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………… гр.Варна,

12.04.2018г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Варненският окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Юлия Бажлекова

ЧЛЕНОВЕ:Татяна

Макариева

Светлана

Цанкова при участието на секретаря Елка

Иванова като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гр.д. № 46 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби срещу решение №4278/25.10.2017г., постановено по гр.д. № 2988/2017г. на ВРС, както следва: 1. Въззивна жалба от Ч.М.С. срещу решение №4278/25.10.2017г., постановено по гр.д. № 2988/2017г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Пристанище Варна“ ЕАД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. Чл.225, ал.2 КТ и чл.222 КТ, вр. Чл.71 от КТД за заплащане на сумата от 6552,66лв. представляваща обезщетение в размер на разликата между брутното трудово възнаграждение за периода 10.01.2017г.-03.07.2017г., през който въззивникът е работил на по-ниско платена работа, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се излага, че решението в посочената част е незаконосъобразно, неправилно, като постановено при неправилно приложение на чл.228 КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съдът неправилно е определил размера на брутното трудово възнаграждение. Счита за незаконосъобразен извода на съда за нищожност на разпоредбата на чл.100, ал.1 от КТД, поради това, че разпоредбата на чл.285, ал.3 КТ не предвижда възможност за парична компенсация на дължимата безплатна храна. Посочва, че съдът се е позовал на старата редакция на нормата на чл.285 КТ, като с изменение допълнение на същата през 2001г. законодателят е предвидил възможност за работодателя, да престира паричната равностойност на полагащата се безплатна храна. Предвид отпадането на забраната на ал.3 на чл.285 КТ през 2001г., тези средства, получавани като постоянна добавка към трудовото възнаграждение, следва да се включат при определяне размера на брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл.228 КТ.

Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да се уважи.

Насрещната страна по жалбата-„Пристанище Варна“ЕАД с писмен отговор оспорва същата като неоснователна и моли решението в обжалваната част да се потвърди като правилно и законосъобразно.

2.

Въззивна жалба от „Пристанище Варна“ЕАД срещу решението, в частите, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Ч.С., извършено със заповед №3/03.01.2017г. на Изпълнителния директор на „Пристанище Варна“ЕАД; Ч.С. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и Пристанище Варна“ЕАД е осъдено да заплати на Ч.С. 160,85лв.-обезщетение за времето, през което е останал без работа от 04.01.2017г. – 09.01.2017г. на основание чл.225 и 400лв. съдебни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Твърди, че в посочените части решението е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Счита се, че фактическите и правни изводи на съда, са изцяло немотивирани и необосновани, тъй като не е извършена цялостна задълбочена преценка и анализ на събраните по делото доказателства, от които се установява, че е налице предварително съгласие на синдикалния орган за извършеното уволнение и работодателят законосъобразно е извършил същото в съответствие с нормите на чл.333, 328 и 329 КТ. Изводите на съда, че уволнението е незаконосъобразно почиват на неправилно установено фактическа обстановка, поради допуснати процесуални нарушения и необсъждане на доказателствата.

Претендира се отмяна на решението, отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.

Депозирана е и въззивна частна жалба от „Пристанище Варна“ ЕАД срещу определение № 11913/16.11.2017г., постановено по същото дело, с което , жалбоподателя е осъден на основание чл.77, вр. Чл.81 и чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на държавата и бюджета на съдебната власт 230лв. и е постановено принудителното събиране на сумата, при неплащане в едномесечен срок от влизане в сила на решението. Моли същото да бъде отменено, при евентуалното уважаване на въззивната жилба и отмяна на първоинстонционното решение.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ, вр.

Чл.225, ал.1 и ал.2 КТ и чл.222, ал.1, вр. Чл.59 КТ.

В исковата си молба Ч.М.С. е изложил доводи, че извършеното със Заповед № 3/03.01.2017г. на изпълнителния директор на „Пристанище Варна“ ЕАД прекратяване на трудовото му правоотношение относно длъжността „организатор производство – старши стифадор“, в отдел „Контейнерен терминал“ в „Пристанище Варна –Запад“ е незаконосъобразно. Твърди, че са нарушени разпоредбите на чл.333, ал.2 КТ и чл.23 от действащия КТД в „Пристанище Варна“ЕАД, тъй като уволнението, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата е извършено без предварително съгласие на синдикалния орган в предприятието. Твърди, че липсва ново одобрено щатно разписание, след взетото решение на Съвета на директорите и при извършване на съкращението не е извършен подбор съобразно критериите на чл.329 КТ, въпреки, че заеманата от ищеца длъжност не е единствена в предприятието. След уволнението си ищецът е започнал работа на 10.01.2017г. в „Економу-интеренешънъл шипинг ейджънсиз“ ЕООД с месечно възнаграждение в размер на 1300лв. Брутното му възнаграждение за последния отработен месец преди уволнението в „Пристанище Варна“ЕАД за м. ноември 2016г. е било в размер на 2669,33лв., поради което претендира заплащане на разликата. Претендира и обезщетение в размер на 2669,33лв. на основание чл.71 от КТД.

Исковете са оспорени от ответната страна с възражения, че предвидения в разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 КТ давностен срок е изтекъл и липсват наведени от ищеца твърдения и доказателства в коя синдикална организация е членувал. Твърди, че е налице утвърдено ново щатно разписание, което е в сила от 01.01.2017г. Били са налице две щатни бройки за една и съща длъжност, които са били съкратени едновременно. Решението за съкращаване на щата е взето от компетентния орган – съвет на директорите на „Пристанище Варна“ЕАД. Съветът на директорите е възложил на Изпълнителния директор на дружеството да предприеме всички фактически и правни действия за изпълнение на решението и уреждане на трудовоправните отношения с работниците и служителите. Решението за оптимизация на организационно- управленската структура, промяна на разписанието на длъжностите и съкращаването на щата е взето след спазване на процедурата, предвидена в КТД. Подписан е пртокол от 22.12.2016г. от работодателя, синдикалните ръководства, председателите на синдикалните организации, страни по КТД.

Извършеното съкращение е реално, като е прекратено съществуването на отдел „контейнерен терминал“ в отдел „Оперативна експлоатация“ на Пристанище Варна-Запад. Съкратени са общо четири длъжности на ръководител от отдел „контейнерен терминал“, зам. Ръководител и „организатор производство-старши стифадор“ – 2 бр. Предвид новата организация на работата, необходимостта от тези длъжности е отпаднала и трудовите договори на заемащите ги служители са прекратени. Ищецът е заявил в подадена от него декларация, че не страда от болести, при които съгласно Наредба №5/1987г. е налице предварителна закрила при уволнение. Поканен е да представи писмено уведомление или документ, за наличие на някои от другите основания за закрила по чл.333 КТ, като такива данни не са предоставени. Посочва също, че начислената сума в размер на 2669,33лв. за м. ноември 2016г. не представлява БТВ за изчисляване размера на обезщетението по смисъла на чл.228 КТ и чл.17 и чл.19 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. От посочената сума следва да се приспаднат социалните плащания в размер на 1487,33лв., като БТВ за м. ноември 2016г. е в размер на 1182лв.; счита, че не се дължи и обезщетение по чл.225, ал.2 КТ за периода 10.01.2017г.-03.06.2017г. не се дължи, тъй като ищеца е получавал трудово възнаграждение в по-висок размер, от получаваното в „Пристанище Варна“ЕАД Посочва също, че с чл.71 КТД е регламентиран размера на обезщетението по чл.222 КТ, което е определено в размер на 246,99лв. за периода 04.09 януари и е преведено по банкова сметка ***. март 2017г.

Съдът, като взе предвид становищата и възраженията на страните, събраните по делото доказателства и съобразно нормата на чл.269 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор, а това се установява и от приетите пред ВРС доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение относно длъжността „стифадор“, на основание трудов договор от 10.10.2001г. при месечно възнаграждение – 240лв., като с допълнителни споразумения от 01.01.2003г. правоотношението е станало безсрочно, а от 26.04.2004г. ищецът е преназначен на длъжност „старши стифадор“; от 23.11.205г. е определено месечно трудово възнаграждение в размер на 860лв. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 03.01.2017г. на изпълнителния директор на „пристанище Варна“ЕАД поради съкращаване на щата. На 03.01.2017г. на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, ведно с покана за представяне на документи за наличие на обстоятелства, попадащи в обхвата на чл.333 КТ. На 13.02.2017г. е издадена заповед от работодателя за заплащане на обезщетение за оставане без работа, в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение.

Видно от представените служебна бележка и удостоверение от КТ „Подкрепа“ Ч.М.С. е бил член на синдикалната организация към „Пристанище Варна“ в перода 14.04.2014г. – 04.01.2017г.

На 12.01.2016г. между „Пристанище Варна“ЕАД и представители на синдикалните организации, действащи в предприятието е сключен КТД, който се отнася за всички членове на синдикалните организации и за подалите заявление за присъединяване нечленуващи работници. С разпоредбата на чл.71 от КТД е предвидено, че при уволнение на работник поради съкращаване на щата се изплаща обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение.

От представения по делото протокол за неприсъствено решение №20/16/29.11.2016г. е взето решение отдел „контейнерен терминал“ Пристанище Варна –Запад да се трансформира в сектор „Контейнерен терминал“ и да се включи в състава на отдел „Оперативна експлоатация“.

С протокол от 22.12.2016г. работодателят и представители на синдикалните организации в дружеството са одобрили съкращение в щата на длъжностите в Пристанище Варна –изток и Варна-запад, включително и на две щатни бройки „организатор производство-старши стифадор“ в сектор „контейнерен терминал“ в пристанище Варна-запад.

Видно от представените щатни разписания, към 01.07.2016г. в сектор „контейнерен терминал“ е имало две щатни бройки за длъжността „организатор производство – старши стифадор“. Към 01.01.2017г. в разписанието посочените щатни бройки не съществуват в сектор „контейнерен терминал“. Налице са три щатни бройки на същаата длъжност в отдел „Оператвна експлатация“.

От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че е постъпил на работа на 10.01.2017г. с месечно трудово възнаграждение – 1300лв.

Съгласно заключението на вещото лице, прието по делото на ВРС, начисленото брутно трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец – ноември 2016г. включващо само плащанията с постоянен характер е в размер на 1189,33лв., формирано от основна заплата – 860лв., възнаграждение з трудов стаж-172лв., възнаграждения във връзка с условия на труд – 18,80лв.; извънреден нощен труд – 7,33лв. възнаграждение за нощен труд – 2,40лв.; възнаграждение във връзка с условия на труд-5,60лв.; доплащания във връзка с условията на труд – 123,20лв. При този вариант на изчисленията разликата между БТВ получавано от ищеца при стария и новия работодател за периода м. януари 2017г. – 03.06.2017г. е 578,75лв. Вещото лице е изчислило размера на БТВ и във вариант, при който в размера на същото са включени и средства за храна по чл.100 от КТД в размер на 4лв.; доплащания по КТД за храна-176лв. и социални плащания по чл.95 КТ в размер на 1300лв. или размера на БТВ за м. ноември 2016г. е 2669,33лв. или среднодневно за 22 работни дни – 121,33лв. При този вариант на БТВ за м. ноември 2016г. разликата между БТВ при стария и новия работодател за периода м. януари 2017г. – 03.06.2017г. е в размер на 6 552,66лв.