Определение № 1714 от 26.06.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1366/2024
- Вид
- Определение № 1714
- Подписан
- 26.06.2024
- В сила
- 26.06.2024
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1714 гр. Пловдив, 25.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева А.
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20245300501366 по описа за 2024 година
Обжалвано е определение №5368/30.04.2024г. на Пловдивския районен съд, ХХІ-ви граждански състав, постановено по гр. Дело № 4901/24г., с което се връща исковата молба на Х. А. Н. против „Фератум България“ ЕООД само в частта по предявените искове в условията на евентуалност – за прогласяване нищожност на сключен между страните договор за потребителски кредит от 12.06.2020г. и клаузата на чл. 5 от същия.
Частният жалбоподател Х. Ат. Н., чрез адв. Д. М. моли съда да отмени обжалваното определение по съображения изложени в жалбата.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Ишцата, тук частен жалбоподател, претендира нищожност на договор за потребителски кредит № 894500 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 12.06.2020г. с „Фератум България“ ИООД, ЕИК 200599406 на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, а при условията на евентуалност на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22, вр. с чл. ,, и чл. 19 от ЗПК, както и на клаузата по чл. 5 от процесния договор, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от трето лице – гарантиращо дружество.
След като районният съд е взел предвид твърденията на ищеца, че е платил всички суми по договора е обосновал извода, че неговите права могат да бъдат правно защитими чрез претенция за връщане на даденото поради липса на основание, на не и чрез предявяване на иск за нищожност на договора или негова клауза. Всъщност действителността на договора ще се преценява като преюдициален въпрос в производството по чл. 55 от ЗЗД, като този иск дава най – пълна защита на правата на 1 страната, накърнени според нея от нищожния договор или негова клауза, по силата на които е платила всички суми. Така е достигнал до извода, че ищцовата страна няма правен интерес от предявяване на установителните искове и затова е върнал исковата молба в тази част, като е прекратил производството в същата част.
В тази насока е налице изобилна съдебна практика на българските съдилища, но тя не би могла да намери приложение след 23.11.2023г. когато е постановено Решение на СЕС по дело № С – 321/22, което според нормата на чл. 633 от ГПК е задължително за всички съдилища, в чийто диспозитив под № 2 е посочено, че чл.7, §1 от Директива 93/13, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител, каквото качество безспорно притежава ищцата, за установяване на неравноправна клауза, съдържаща се в договор с продавач или доставчик, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължимата престация.
Изложеното налага извода, че определението, с което съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото следва да се отмени, като същото се върне на районния съд за разглеждане на установителните искове Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №5368/30.04.2024г. на Пловдивския районен съд, ХХІ -ви граждански състав, постановено по гр. Дело № 4901/24г., с което се връща исковата молба на Х. А. Н. против „Фератум България“ ЕООД само в частта по предявените искове в условията на евентуалност – за прогласяване нищожност на сключен между страните договор за потребителски кредит от 12.06.2020г. и клаузата на чл. 5 от същия и се прекратява производството само в частта относно посочените претенции и ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд, ХХІ-ви граждански състав за разглеждането му.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2