Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3603 от 20.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14159/2023
Вид
Решение № 3603
Подписан
20.06.2024
В сила
17.06.2024
Състав
Силвана Гълъбова, Виктория Мингова, Георги Стоянов Чехларов

Цитирани разпоредби

  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за собствеността
  • чл.11 ал.1 т.11 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.6 ал.1 т.8 и т.9 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.6 ал.1 т.8 и т.9 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 3603 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100514159 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЕС с административен адрес: гр. София, ул. ****, срещу решение от 03.10.2023 г. по гр.д. №832/2019 г. по описа на СРС, 49 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Ж. К. установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.6 ал.1 т.8 и т.9 ЗУЕС, за сумата от 559,46 лв. за периода 01.10.2014 г. – 01.09.2017 г., от която сумата в размер на 121,00 лв. за фонд „Професионален домоуправител“, сума в размер на 411,00 лв. за режийни разходи, сума в размер на 8,46 лв. за ремонт на входната врата и сума в размер на 19,00 лв. за алармено устройство за асансьор, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не е установено, задължението на ответника като собственик на самостоятелен обект за такси за управление и поддръжка, както и за ремонтни дейности и обновления. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Ж. К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите 1 въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.41 ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части. Кои са части от сградата са общи, се сочи в разпоредбата на чл.38 ЗС.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС предвижда, че Общото събрание на ЕС може да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет /управителя/, които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица.

За основателността на предявения иск следва да се установи, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в СЕС, както и че е взето решение на Общото събрание за заплащане на разходи за управление, поддръжка и ремонт на общите части, както и техния размер, дължим от ответника – етажен собственик.

Тежестта на доказване се носи от ищеца.

По делото не е спорно, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в процесната ЕС – магазин №6.

По делото е представен протокол за проведено ОС на процесната ЕС от 12.09.2017 г., на което събрание е взето решение /т.11/ за предприемане действия срещу ответника за събиране на дължимите от него суми в общ размер на 559,46 лв. за периода 01.10.2014 г. – 01.09.2017 г.

От представеното решение от 30.03.2023 г. по гр.д. №8677/2020 г. по описа на СРС, 49 състав, влязло в сила на 27.04.2023 г., се установява, че описаното по-горе решение по т.11 от ОС на ЕС от 12.09.2017 г. е отменено.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При тези данни и при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства настоящият въззивен състав намира, че по делото не е установено наличието на взето решение на ОС на процесната ЕС за заплащане на разходи за фонд „Професионален домоуправител“ за процесния период, за режийни разходи и за ремонти. Представеният и описан по-горе протокол от проведеното на 12.09.2017 г. на първо място не установява взето решение на ОС на процесната ЕС за заплащане от собствениците на самостоятелни обекти на такси за фонд „Професионален домоуправител“, на режийни разходи, както и за ремонт на общите части, респ. припадащия се на ответника размер, а на второ място решението по т.11, касаещо ответника, е отменено по реда на чл.40 ЗУЕС.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 500,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

2

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА реш е н и е №20104270/03.10.2023 г., постановено по гр.д.

№8322019 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав.

ОСЪЖДА Етажна собственост с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на Ж. К., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 500,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3