Определение № 1869 от 24.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1869 гр. София, 24.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20268002900881 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Х. А., чрез адв. М. Х. от САС, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 619/05.12.2025 г., постановено по в. т. д. № 426/2025 г. по описа на Апелативен съд-София, ТО, 15 състав, с което е потвърдено решение № 1458/13.03.2025 г., постановено по гр. д. № 4422/2024 г. по описа на СГС, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Н. Х. А. срещу Г. Л. П. положителен установителен иск с правно основание чл. 535 ТЗ за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на менителнично вземане в размер на 160000 евро, материализирано в запис на заповед, издаден на 18.05.2020 г., с падеж на определен ден – 23.05.2020 г., ведно със законната мораторна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 10.03.2023 г., до окончателното му плащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 9524/30.03.2023 г. по ч. гр. д. № 12888/2023 г. по описа на СРС, 162 с-в.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради неговата необоснованост – макар и във фактическите изводи на двете приети от първоинстанционния съд съдебно-почеркови експертизи да съществуват съществени различия по отношение на главния факт на доказване в настоящото исково производство (дали процесният запис на заповед е издаден от ответника-длъжник в заповедното производство), апелативният съд е 1 обосновал незаконосъобразното фактическо съждение, че двете заключения на СПЕ еднозначно установяват, че оспореният запис на заповед не е автентичен – не е подписан от лицето, което се сочи за негов автор. Счита, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила въпреки че въззивникът във въззивната жалба е релевирал правен довод за извършено от първоинстанционния съд процесуално нарушение (при отказа да допусне нова разширена СПЕ, макар и двете приети от него СПЕ да си противоречат при отделни фактически изводи), въззивният съд неоснователно не е уважил доказателственото искане за допускане на разширена СПЕ - при процесуалните предпоставки на чл. 266, ал. 3 ГПК.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички наведени възражения от страната?”; 2. „Следва ли въззивният съд да назначи нова тройна разширена експертиза, при условие че приетите по делото експертизи (в случая СПЕ) си противоречат напълно една на друга в обстоятелствената част, въпреки че достигат до едни и същи изводи, при положение, че вещите лица не са ползвали годен сравнителен материал и двете експертизи не отговарят на приетите правила и методика за извършване на СПЕ, и при условие, че експертизите са оспорени своевременно и е направено мотивирано искане за назначаване на нова разширена тройна експертиза при разглеждане на делото пред първа инстанция и с въззивната жалба?”; 3. „Следва ли въззивният съд да мотивира отказа си за назначаване на нова трайна експертиза, съгласно всички наведени оплаквания във въззивната жалба?” и 4. „Следва ли въззивният съд да съпостави приетите и оспорени от ищеца по делото експертизи с останалите събрани по делото доказателства и да извърши самостоятелен анализ на същите при произнасянето си относно искане за допускане на тройна СПЕ?” (по тези процесуалноправни въпроси се твърди противоречие както със задължителната практика – тълкувателните разяснения по т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, така и с казуалната практика решение № 87/02.07.2013 г. на ВКС; решение № 206/22.11.2019 г.; решение № 125/03.06.2016 г.; решение № 107/02.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2461/2019 г., IV г. о.; решение № 220/07.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1428/2013 г., III г. о.; решение № 165/17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4719/2008 г., I г. о. и решение № 172/04.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3960/2018 г., IV г. о.

Касаторът счита, че правният отговор на тези процесуалноправни въпроси е 2 от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник - с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изяснил, че записът на заповед представлява заповедна ценна книга, която едновременно материализира определено субективно право и доказва неговото пораждане.

Следователно, абсолютна предпоставка за упражняване на правата по записа на заповед е обективното му съществуване като писмен акт, който е подписан от лицето, което се сочи в него като издател. Пояснил е, че при предявен менителничен иск ищецът-кредитор трябва да докаже вземането си, основано на менителничния ефект (той трябва да е действителна правна сделка - да изхожда от посоченото като издател лице). Съгласно чл. 461 ТЗ, който се прилага и за записа на заповед въз основа на препращащата разпоредба, уредена в чл. 537 ТЗ, при полагане на подпис от лице, различно от посочения издател/авалист (неистински подпис), менителнично задължение не може да възникне за това лице - неавтентичният менителничен ефект не може да задължи формално посочените в него издател или авалист.

Апелативният съд е счел процесният запис на заповед за редовен от външна страна, тъй като той отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ. В настоящия случай обаче от двете приети в първоинстанционното производство съдебно-графически експертизи се установявало по категоричен начин, че подписът за „издател” не е положен и ръкописният текст с трите имена не е написан от Г. Л. П.. В този смисъл, между Н. Х. А. и Г. Л. П. не е породено и не съществува по процесния запис на заповед действително менителнично правоотношение - за ответника по предявения менителничен иск не е възникнало задължение за плащане на сумата от 160000 евро на ищеца на посочения в ценната книга падеж - 23.05.2020 г.

Въззивният съд е приел за неоснователни правните доводи на въззивника за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение 3 поради постановения отказ да назначи повторна разширена съдебнопочеркова експертиза. Счел е за обоснован този акт на първоинстанционния съд - двете приети експертни заключения са категорични и взаимно поддържащи се относно изводите, че подписът и ръкописното изписване на имената за издател на процесния запис на заповед не са положени от ответника. В този смисъл, не е имало основание и необходимост за допускане на повторна разширена съдебно-почеркова експертиза – изготвяне на повторна експертиза не е била необходима за изясняване на фактическата страна на спора. От друга страна, не са породени уредените в правната норма на чл. 266, ал. 3 ГПК процесуални предпоставки за допускане на повторна съдебно-почеркова експертиза. Искането на въззивника за допускането в тричленен състав - за установяване авторството на подписа и изписването на имената на издател върху процесния запис на заповед, би било допустимо и необходимо, ако пред първата инстанция са приети две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основно, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания (в този смисъл решение № 107/02.07.2020 г. по гр. д. № 2461/2019 г., IV г. о.).

Апелативният съд подробно е анализирал фактическите изводи, до които са достигнали двете приети от първоинстанционния съд СПЕ – първата е установила, че подписът и ръкописният текст върху оригинала на процесния запис на заповед са изпълнени саморъчно с помощта на пишещо средство тип химикалка със синя на цвят химикална паста, като не са констатирани признаци на сканиране, копиране или пренасяне на подписа, ръкописния текст и други реквизити от документа с техническо средство. При изследване на подписа - обект на експертизата, е установено, че той има смесена транскрипция, състояща се от букви „Г” , „П” и „Р”, нечетими (безбуквени) елементи и параф с надредови и подредови примковидни елементи. Той е положен със степен на обработеност около средната, със забавен темп, средни по размер, с десен наклон, движения под средната степен на свързаност.

Установено е наличие на относително постоянен натиск на пишещия прибор, тъпи начала и краища, необосновани спирания и прекъсвания на движенията, слабо изразена начупеност на дъговидни елементи, което свидетелства за забавен темп и нарушена координация. Такива признаци (установени и при изследване на ръкописния текст с имената за издател) са характерни при полагане на подписи и изписване на текстове с влагане на старание за имитация на действително съществуващ подпис и ръкописен текст. Образците от подписа на Г. П. се характеризират със смесена транскрипция от букви „Г”, „П”, „Р”, нечетими елементи и параф с надредови и подредови примковидни или ъгловато свързани елементи. Те са положени със степен на обработеност 4 над средната, с бърз темп и добре оформени дъговидни елементи, средни по размер, с десен наклон, средна степен на свързаност на движения. В рамките на естествената вариантност при графическото изразяване на елементите в образците на подписите се наблюдава стереотипност на характерните особености на изградения писмено-двигателен навик на лицето при полагане на подписи по различно време и при различни условия - използваните образци произхождат от едно и също лице, графическите признаци имат висока степен на идентификационна значимост и са годни за сравнително изследване. След сравняване на изследвания подпис в процесния запис на заповед с образците от подписа на Г. Л. П. са установени различия в общите (степен на обработеност, темп на движенията, степен на свързаност) и такива похарактерни частни признаци: вид на свързване при изписване на вертикалните елементи на буква „П” - в изследвания подпис: разделно с дописване на свързващ елемент, а в образците: слято; форма на движението при свързване на надредовия елемент на буква „П” с вертикалния елемент на буква „р”: в изследвания подпис с разтегливо примковидно свързване, а в образците с дъговидно или ъгловато свързване; относително разположение на вертикалния елемент на буква „р” спрямо втория вертикален елемент на буква „П”, в изследвания подпис: върху него, а в образците: вдясно от него; относително разположение на надредовата част на последния безбуквен елемент, спрямо надредовата част на предходните елементи - в изследвания подпис: по-високо, а в образците: в една възходяща линия; относителен размер при изписване на подредовия примковиден елемент - в изследвания подпис: увеличен и разтеглив по хоризонтала, а в образците: намален. Установените съществени различия, оценени в съвкупност с констатираните признаци, са достатъчни по обем, за да се формира изводът, че изследваният подпис в процесния запис на заповед и образците от подписа на Г. Л. П. не са положени от едно и също лице. Съществени различия, описани в осем точки в заключението, вещото лице установява и при сравняване на изследвания ръкописен текст в процесния запис на заповед с образците от почерка на Г. Л. П.. Наред с установените различия са констатирани и сходства в общата форма и структурата на подписа и буквите в ръкописния текст, които могат да бъдат обяснени с влагане на старание за имитация на действително съществуващ подпис.