Решение № 114 от 19.06.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Ямбол, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20252300100264 по описа за 2025 година

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на „Уникредит Булбанк“АД гр.София, подадена от пълномощника адв.М.Ц., с която против Р. С. Т. от гр.**** и Д. С. Т. от гр.****, двамата малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител Г. К. Ч. от гр.****, са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, чл.92 и чл.86, ал.1 ЗЗД - за осъждане на всеки от ответниците да заплати на банката-ищец сумите: 19 260,99лв. главница за периода 14.08.2024г.-07.08.2025г. по Договор за банков ипотечен кредит от 23.06.2023г., сключен с наследодателя на ответниците; сумата 487,29лв.- лихва върху редовна главница за периода 14.08.2024г.-22.05.2025г.; сумата 135.74лв. – лихва за забава върху просрочената главница за периода 14.08.2024г.-07.08.2025г.; сумата 548,46лв.неустойка за просрочена главница за периода 14.08.2024г.-07.08.2025г. и сумата 38,26лв. – неустойка за просрочена редовна лихва за периода 14.08.2024г.-07.08.2025г.

В исковата молба и молба от 22.10.2025г. банката-ищец излага, че наследодателят на ответниците С.Т., като кредитополучател, е ползвал банков кредит по сключен на 23.06.2023г. Договор за банков ипотечен кредит, като е получил кредитна сума в размер на 39 900лв. със срок за изплащане до 23.06.2043г. Твърдението на ищеца е, че кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите по договора вноски за главница и за лихви, изпаднал е в забава, считано от 14.08.2024г. с просрочие на дължимите по кредита 10 броя вноски за главница и лихва в периода 14.08.2024г. - 14.05.2025г., поради което на основание чл. 17.1 от Договора Банката счетоводно е приела кредита за изцяло и предсрочно изискуем, а с връчване на настоящата искова молба обявява на наследниците на кредитополучателя предсрочната изискуемост на кредита. Към датата на депозиране на исковата молба в съда твърдението на ищеца е, че размерът на вземането на банката е за сумата 38 521.99 лв. - главница, дължима за периода от 14.08.2024 г. до 07.08.2025г., за сумата 974.58 лв. - лихва върху редовна главница за периода от 14.08.2024г. до 22.05.2025г., за сумата 271.48 лв.- лихва за просрочена главница за периода от 14.08.2024г. до 07.08.2025г., за сумата 1096.93лв. - неустойка за просрочена главница за периода от 14.08.2025г. до 07.08.2025г. и за сумата 76.53 лв.- неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 14.08.2025г. до 07.08.2025г., половината от които суми банката претендира да й бъдат заплатени от всеки от ответниците съобразно наследствените им права.

Двамата ответници Р. С. Т. и Д. С. Т., които са малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител Г.Ч., чрез пълномощника адв.А., са подали писмен отговор на 1 исковата молба, с който са оспорили исковете, поискали са привличане по делото на застрахователите „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ като трети лица-помагачи на страната на ответниците, като срещу двамата застраховетели ответниците са предявили в условията на евентуалност обратен иск за солидарното им осъждане да заплатят на банката - ищец сумата 39 019,82лв.остатъчния баланс по договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на обратния иск.

Ответниците са оспорили исковете на банката първоначално с възражението, че не са легитимирани да отговарят по претенциите, тъй като не са приели наследството на наследодателя си, но в дадения им от съда срок по чл.51 от ЗН, вр. с чл.61, ал.1 ЗН са приели по опис наследството на своя баща. Ответниците са оспорили обявяването на предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на исковата молба в съда, както и настъпването на обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Възразили са и срещу размера на вземанията на банката. Ответниците са спорили исковете за заплащане на неустойка за просрочена главница за периода от 14.08.2024г. до 07.08.2025г. и неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 14.03.2025г.до 07.08.2025г., тъй като с исковата молба ищецът претендира заплащане едновременно на лихва за просрочена главница за периода от 14.08.2024г. до 07.08.2025г. и неустойка за просрочена главница за същия период и е недопустимо за неизпълнение на едно и също парично задължение за един и същ период да се претендира едновременно и неустойка, и лихва за забава, а отделно от това с твърдението, че в договора за банков ипотечен кредит липсва клауза, която да предвижда плащане на неустойка върху просрочена редовна лихва.

За предявения в условията на евентуалност обратен иск, който се квалифицира по чл.134 от ЗЗД, вр. с чл.383 от КЗ, малолетните ответниците-ищци по обратния иск са изложили, че съгласно клаузите на Договора за банков ипотечен кредит, към договора е била добавена застраховката „Кредитна протекция“ /пакет„А“/ на застрахователите „КардифЖивотозастраховане, клон България" и „Кардиф-Общо Застраховане-Клон България", с която кредитополучателят е застрахован при „смърт“, злополука или заболяване, със задължение при „смърт“ застрахователят да заплати остатъчния баланс по кредита към датата на събитието. Твърдението е, че след смъртта на С.Т. майката на децата му е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие „смърт“, но застрахователните дружества са отказали да изплатят обезщетение по предявената претенция с мотиви, според които съгласно представена медицинска документация С.Т. е починал от усложнения на хипертонично сърце и остра сърдечно-съдова недостатъчност, които сърдечни проблеми са давностни, датират поне от 2019г. и медицинска комисия при застрахователите е преценила, че са налице предшестващи сключването на застраховката заболявания, които са в пряка връзка с настъпилата смърт. Ищците считат, че клаузата по чл.11 от Общите условия на сключената застраховка, изключваща отговорността на застрахователите е неприложима в случая и е недопустимо да се презюмира причинна връзка между съществуващо заболяване на застрахования и настъпилата му смърт. Считат, че в случая не е налице и другата предпоставка за изключване отговорността на застрахователя, а именно застрахованият да е предоставил на застрахователя невярна и/или непълна информация или да не е обявил при попълване на „Кратък медицински въпросник“ или „Подробен медицински въпросник“ на съществуващите си заболявания, като сочат за приложима разпоредбата на чл. 362, ал.1 и ал.2 от КЗ и тъй като застрахователите не са изпълнили задълженията си по чл.362 от КЗ ищците поддържат, че няма законово основание да откажат плащане по предявената претенция, предвид и обстоятелството, че при застрахователите е била налична информация за здравословното състояние на С.Т. преди сключване на договора и тази информация не е била причина да откажат сключването на договора за застраховка към Договора за банков ипотечен кредит. Ищците по обратния иск считат, че застрахователите не са положили и грижата на добър търговец при сключване на застрахователния договор и при преценката на тежестта на поетия със сключването на договора риск. Оспорили са и клаузата на чл.11 от Общите условия, изключваща отговорността на застрахователя и като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.2, т.6 от ЗЗП, тъй като е формулирана общо в хипотезата на липса на поставени въпроси по чл.362 КЗ. По тези съображения намират, че със смъртта на С.Т. за застрахователите „Кардиф 2

Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ е възникнало задължение да заплатят на „Уникредит Булбанк“АД остатъчния баланс по Договора за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице от 23.06.2023г. към датата на смъртта 02.02.2024г. в размер на 39 019,82 лева, поради което молят за присъждане на сумата в полза на банката в случай на уважаване на първоначално предявените от банката искове.

Застрахователите – ответници по обратния иск са оспорили същия като неоснователен с основното възражение, че кредитополучателят– наследодателят на ищците по обратния иск, който е сключил застраховката "Кредитна протекция" и застраховка "66 плюс" е починал, като причина за смъртта му са заболяванията "Хипертонично сърце" и "Остра сърдечносъдова недостатъчност", които са били налични и лекувани години преди датата на влизане в сила на застраховката и на основание клаузата по т.11.1 от Общите условия към застраховката са изключен риск, поради което и на наследниците на застрахования е отказано изплащане на обезщетение. Твърдението на застрахователите е, че преди да бъде включен в застрахователното покритие по груповата застраховка, наследодателят е попълнил кратък медицински въпросник за приемане за застраховане като е отговорил отрицателно за наличието на тези заболявания, декларирайки, че дадените от него отговори на поставените въпроси са верни, точни и пълни, както и че е запознат с това, че ако при попълването на въпросника е предоставил неверни и/или непълни данни и/или е премълчал заболявания или травматични увреждания, за които е поискана информация, това може да доведе до едностранно прекратяване на застрахователното покритие или до отказ за плащане на застрахователно обезщетение от страна на Кардиф. Наред с посочения изключен риск, според застрахователите в случая е налице и друго законово основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховката - разпоредбата на чл.363, ал.4 от КЗ, тъй като в случая наследодателят С.Т. съзнателно е декларирал неверни данни относно своето здравословно състояние, а именно че не страда от хипертония и сърдечна недостатъчност, че не е бил диспансеризиран и не е бил хоспитализиран и именно тези негови заболявания, които са установени при справка в НЗОК се намират в причинноследствена връзка с неговата смърт. Според застрахователите клаузата на т.11 от Общите условия към застраховката не е нищожна като неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.6 от ЗЗП, тъй като застрахователят има право да предвиди изключения от покритите рискове и тези изключения са изрично предвидени в Кодекса за застраховането, т.е. клаузата е едно нормативно признато право на застрахователя и не е неравноправна клауза, за включването на която в договора има предвидена възможност в закона. По тези съображения застрахователите считат, че не е налице нито договорно, нито законово основание за ангажиране на отговорността им за заплащане на сумите по кредита като обезщетение по застраховката.

В о.с.з. банката-ищец не изпраща законен или процесуален представител, а пълномощникът на банката с писмена молба заявява, че поддържа предявените искове и настоява за уважаването им, с присъждане на разноските по делото. Като съищец по обратния иск банката не изразява становище.

Процесуалният представител на ответниците - адв.А. пледира за отхвърляне на предявените от банката искове, а в случай на уважаването им моли за уважаване на обратния иск. Представя и подробна писмена защита, в която отново доразвива тезите за неоснователност на първоначално предявените искове с основния довод за липса на надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на процесния кредит, както и за основателност на обратния иск срещу застрахователите в случай на уважаване исковете на банката.

Застрахователите-трети лица помагачи, чрез упълномощен процесуален представител, с писмена молба настояват за отхвърляне на предявения срещу тях обратен иск. Пълномощникът адв.М. също депозира подробна писмена защита.

ЯОС, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установено е и липсва спор, че в изпълнение на Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице от 23.06.2023г. ищецът „Уникредит 3