Решение № 113 от 20.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. К., 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20265100500154 по описа за 2026 година

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба с вх.№ 27907/21.05.2026 г. от А. С. Й. от с.Б., общ.К., обл.К., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20268120400705 по описа на ЧСИ Р.С., с рег. № ***, против действията на частния съдебен изпълнител, изразяващи се в налагане на запори върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника.

В жалбата се сочи, че изп. дело № 705/2026 г. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 12.12.2025 г., издаден по ч.гр.д. № 2019/2025 г. по описа на Районен съд - Д., с който в полза на „И.Ф.“ ЕООД е осъден да заплати: 406,83 евро - главница; 27,69 евро - договорна лихва; 256,08 евро такса и разходи по кредита; разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 51,13 евро и 11,74 евро за държавна такса, ведно със законната лихва от 12.12.2025 г. Изпълнителният лист бил издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, без да му било връчено валидно съобщение за тази заповед и без да имал възможност да подаде възражение по реда чл. 414 ГПК, с което бил лишен от предвидено в чл. 423 ГПК право на защита.

Предвид това, че изпълнителният лист е издаден при липса на редовно връчване, то следвало да се спре изпълнението и делото да се върне за 1 проверка на редовността на процедурата.

На следващо място в жалбата се сочи, че договорът, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, е сключен между него и „И.Ф.“ ЕООД, и представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Счита, че същият е нищожен, тъй като в него са включени клаузи с прекомерно висока лихва (61,81% ГПР) и „такса ангажимент“ 256,08 евро, които представляват скрито оскъпяване и нарушават чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на императивни законови норми на чл. 26 от ЗЗД, чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП.

Сочи се в жалбата, че с постановление изх. № 37800/11.05.2026 г. ЧСИ Р.С. наложил запори върху всичките му банкови сметки и трудовото му възнаграждение, като тези му действия били незаконосъобразни, защото нарушавали чл. 446 ГПК, противоречали на чл. 442а ГПК и част от запорираните средства били несеквестируеми, тъй като представляват трудово възнаграждение.

Жалбоподателят твърди още, че ЧСИ Р.С. нарушил принципа на добросъвестност, тъй като таксите по изпълнителното дело били необосновано високи, като начислил юрисконсултско възнаграждение в размер на 346,64 евро; такса т. 26 от Тарифата в размер на 98,02 евро и други допълнителни разноски без доказателства за извършването им. Поради изложеното, моли съда да отмени действията на ЧСИ Р.С. по налагане на запори върху банковите му сметки и трудово възнаграждение като незаконни и несъразмерни; да разпореди вдигане на запорите върху несеквестируемите доходи и средства; да спре изпълнението по чл. 438 ГПК и да приеме, че изпълнителният лист е издаден въз основа на нищожен и неравноправен договор, като върне преписката на PC - Д. за проверка на валидността на заповедта за изпълнение, както и да намали присъдените разноски в изпълнителното производство до минимално допустимия размер съгласно Наредбата за юрисконсултски възнаграждения.

По реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от взискателя „И.Ф.“ ЕООД.

По реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Р.С., с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд - К., в които се излагат доводи 2 за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от страна - длъжник, имаща интерес от обжалването, поради което е допустима, но само в частта й досежно разноските за юрисконсултско възнаграждение, таксата по т.26 ТТРЗЧСИ и др. разноски, и следва се разгледа по същество в тази й част.

В частта й досежно оплакванията, касаещи издаването на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение, и нищожност и неравноправност на клаузи в потребителски договор, не следва да се разглежда, тъй като не касае релевантни към съдебния контрол оплаквания.

Жалбата в частта и по налагане на запори върху банковите сметки на длъжника и трудовото му възнаграждение; и в частта с искане съдът да разпореди вдигане на запорите върху несеквестируемите доходи и средства, е преждевременно подадена. Следвало е длъжникът да подаде възражението си пред ЧСИ, съгл. чл.442а, ал.1 от ГПК и едва в случай на негативно произнасяне от ЧСИ, отказът му би подлежал на съдебен контрол. От данните по делото се установява, че длъжникът няма депозирано възражение в този смисъл.

По оплакването за неправилно определени разноски:

От приложеното копие на изп.дело № 705/2026 г. по описа на ЧСИ Р.С., с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд - К. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „И.Ф.” ЕООД и въз основа на изпълнителен лист от 27.04.2026 г., издаден по гр. д. №2019/2025 г. по описа на Pайонен съд - Д. срещу длъжника А. С. Й..

По молба на взискателя „И.Ф.” ЕООД, за удовлетворяване на вземането му, са извършени справки в НБДН-2бр, справки за имущественото състояние на длъжника – 4бр., искане до ТД на НАП за издаване на документ; изискана справка от БНБ за банковите сметки и сейфове на физическо лице; извършени са справки в НАП /за трудови договори/, в НОИ /за пенсии/, в ТР, в АВп; справки за вписани животни и животновъдни обекти по категории; изготвена е сметка за размера на дълга – л.24 от ИД; изготвени и изпратени са запорни съобщения – 4бр.; както и 3бр. искания до мобилни оператори на осн. чл.431, 3 ал.3 от ГПК във вр. с чл.16 ЗЧСИ.

ЧСИ е изпратил до длъжника съобщение /л.33 от ИД/, с описани в него дължими суми, както следва : 346,64 евро неолихвяема сума; 406,83 евро главница; 17,60 евро лихва; 2,05 евро присъдени разноски и 168,72 евро разноски по ИД; такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 98,02 евро и други суми в общ размер на 120 евро за адвокатско възнаграждение, което е получено от длъжника на 15.05.2026 г. /лист 45/.

На същата дата – 15.05.2026г. длъжникът А. С. Й. е депозирал до ЧСИ жалба срещу разноските и таксите по изпълнителното дело, по която с писмено разпореждане от 19.052026г. ЧСИ се е произнесъл, като я е оставил без уважение /л.51 от ИД/.

Срещу отказа на ЧСИ в срок е подадена процесната жалба, по която съдът намира следното:

Описаните по-горе действия на частния съдебен изпълнител установяват реално извършени от него действия, които формират сумата от 168,72 евро разноски по изпълнението – посочени в съобщението до длъжника /л.33 от ИД/, и подробно описани в сметката за размера на дълга, находяща се на л.24 от ИД. Поради това, оплакването на жалбодателя в тази му част се явява неоснователно.

По отношение на жалбата, в частта й за таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, същата е частично основателна. Съгласно чл. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ , за изпълнение на парично вземане, като в казуса вземането е в общ размер на 753, 47 евро /левова равностойност – 1 473,66лв./, се събира такса върху събраната сума, както следва: 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.

(10лв. + 137,37лв. = 147,37лв. = 75,35 евро, с ДДС – 90,42 евро). Т.е., размерът на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, изчислена и приета за разноски от ЧСИ в размер на 98,02 евро, надвишава с 7,60 евро горното изчисление, поради което следва отказът на ЧСИ да намали разноските, явяващи се такса по т.26 ТТРЗЧСИ, да се отмени в частта му за разликата над 90,42 евро до определения от него размер от 98,02 евро.

По жалбата в частта й, касаеща адвокатско възнаграждение : в случая взискателят се е представлявал от юрисконсулт, поради което неправилно възнаграждението му е изчислено от съдебния изпълнител по реда на чл.7, 4 ал.2 от Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа /л.7 от ИД/, вместо по реда на чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно която разпоредба за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 100 до 190 лв. Максималният, определен съобразно този текст размер от 190лв., е със стойност в евро – 97,75 евро, до който размер отказът на ЧСИ се явява основателен, предвид това, че изпълнителното производство все още не е приключило и по него предстоят изпълнителни действия, включително с активност на взискателя, и съответно не се обосновава извод за прекомерност на дължимото му се възнаграждение за размера от 97,75 евро. Или, следва отказът на ЧСИ да намали разноските, явяващи се юрисконсултско възнаграждение, да се отмени в частта му за разликата над 97,75 евро до определения размер от 120 евро.

В останалата й част, по изложените по-горе съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я отказ на ЧСИ Р.С., обективиран в разпореждане от 19.052026г. за намаляване на дължимите се от длъжника разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя - за разликата над 97,75 евро до определения размер от 120 евро; и такса по т.26 ТТРЗЧСИ - за разликата над 90,42 евро до определения размер от 98,02 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5