Решение № 260009 от 17.09.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е

Н И

Е

№ 26009 гр. Пловдив, 17.09.2020 г.

В И М

Е Т О

Н А Н

А Р О

Д А

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН РАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

МИЛЕНА РАНГЕЛОВА при участието на секретаря МАРИАНА

АПОСТОЛОВА и на прокурора ИВАН ДАСКАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №178/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по Глава 21 НПК.

С присъда №2/07.01.2020г., постановена по НОХД № 1348/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, подсъдимите Д.К.Б. и И.Т.Р. са били признати за виновни в това, че на 06.04.2018г. в гр.П. в съучастие като извършители са отвлекли другиго - С.И.К. ***, като деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл. 142, ал.2 т.2, вр. ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК са били осъдени съответно на четири години лишаване от свобода и на четири години и два месеца лишаване от свобода.

С присъдата подсъдимите Д.К.Б. и И.Т.Р. са били признати за виновни и в това, че на 06.04.2018г. в гр. П. в съучастие като извършители са отнели чужди движими вещи на обща стойност 118.10 лева от владението на С.И.К. *** с намерение противозаконно да ги присвоят като са употребили за това сила и грабежът е придружен с нанасяне на средна телесна повреда, причинена на С.И.К. ***, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3, вр. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 вр. с чл. 54 от НК са били осъдени съответно на пет години и шест месеца лишаване от свобода и на пет години и осем месеца лишаване от свобода като са били признати за невинни и оправдани в това да са отнели „Метадон“ в количество равняващо се на разликата над 165мг във всяко от двата броя шишета до 180 мг, както и за разликата на общата му стойност за двата броя шишета „Метадон“ над 33.00лв. до 36.00 лв.

На основание чл. 23 ал. 1 НК съдът е наложил на подсъдимия Д.Б. едно общо най-тежко наказание в размер на пет години и шест месеца лишаване от свобода, а на подс.И.Р. пет години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпят на основание чл.

57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС при първоначален строг режим.

На основание чл.

59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК съдът е приспаднал от наложеното на подсъдимите Д.Б. и И.Р. наказание лишаване от свобода времето, през което са били задържани, считано от 30.01.2019 г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода.

С присъдата подсъдимия

Д.К.Б. и подсъдимия И.Т.Р. са били осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец С.И.К. сумата от 7418,10/седем хиляди четиристотин и осемнадесет лева и десет стотинки/ лева, от които 300/триста/лева, представляваща обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди за престъплението по чл. 142 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, 7 000/седем хиляди/лева, представляваща обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди за престъплението по чл.199 ал.1 т.3 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК и сумата от 118,10/сто и осемнадесет лева и десет стотинки/лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди от престъплението по чл.199 ал.1 т.3 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането да окончателното изплащане на сумите, като до пълния предявен размер от 10 000лв. гражданският иск е бил отхвърлен.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите са били осъдени да заплатят направените по делото разноски, както и съответната държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимите Д.К.Б. и И.Т.Р. адв.Д.Й. като в жалбата и в допълнението към нея са изложени съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на осъждането и за погрешно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяната й и оправдаване на двамата подсъдими по предявените им обвинения за извършени престъпления по чл.142 НК и по чл.199 НК, а евентуално за преквалифициране на деянието по чл.129 от НК.

Според прокурора обжалваната присъда, както в наказателната, така и в гражданскоосъдителната й част, е правилна и законосъобразна и следва да се потвърди.

Такова е и становището на повереника на частния обвинител и граждански ищец С.И.К..

Пловдивският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на постановената присъда и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Св.С.К., известен като

„***“, навремето бил танцьор в клуб “***“ и дългогодишен наркоман, правил няколко опита за лечение, като се включил от 10.04.2009г. в метадонова програма на амбулатория за индивидуална практика за специализирана помощ по психиатрия завеждана от д-р С. Л.. За целта на лечението, св. К. разполагал със съответната доза метадон, която следвало да приема дневно. Същият нямал постоянно местоживеене и често сменял квартири като живеел при приятели, с някои от които на съпружески начала /св.К. бил с хомосексуални наклонности/.

Той не работел и се издържал с парите, които негова близка/ нещо като сестра/, живуща във Ф., му изпращала редовно и които получавала св.С.Д..

През периода септември- октомври 2017г. св. С.К. *** на квартира при свои познати. В близост живеели подсъдимите Б. и Р.. Тримата се запознали след като подсъдимите посетили собствениците на апартамента, в който живеел и К.. Подс.И.Р. често посещавал св.К. в квартирата. Случвало се св.К. да дава пари на заем на подс.Р.- напр.50лв., които последният не му върнал. В началото на 2018г. св.К. се преместил да живее при свой приятел- св.В.Г., с когото подсъдимите се познавали и с когото поддържали интимни отношения. Св. В.Г. живеел в апартамент, находящ се в гр.П. на бул.***, №***, ет.*, ап.*, заедно със своята майка св.Ц. Г./ разпитана пред въззивната инстанция /.

На 06.04.2018г св.К. бил в дома на св.В.Г., а подсъдимите Р. и Б. се намирали в дома на подс.Р., където употребили алкохол. Свидетелят К. се обадил на подс.И.Р. и си поискал парите, които му бил дал по-рано назаем. Това силно подразнило подс.Р. и подс.Б. и те решили да посетят К., за да му потърсят сметка. Същият ден- на 06.04.2018г. подс.Р. и подс.Б. отишли на адреса, на който към този момент живеел К. и св.Г. ги поканил да влязат, като му обяснили, че са дошли да говорят със С.. Подсъдимите влезли в хола на жилището, а св. К., чувайки гласовете им, се скрил в спалнята на жилището, където била св.Ц.Г.. Още с влизането си, подсъдимите Р. и Б. започнали да се заяждат със св.Г., а след като К. дошъл в хола назидателно го попитали ще ги бие ли, кой и защо иска да ги бие.

Двамата подсъдими посягали към пострадалия да го удрят и се държали заплашително към него. В един момент подс.Р. ударил пострадалия К. зад врата и го попитал „Ти на кой се надяваш да ти помогне?“. Пострадалият К. им казал, че няма такова нещо и не ги е заплашвал, че

„ще ядат бой“. Св.Г., виждайки случващото се, притеснил, че подсъдимите могат да набият и него и да изпочупят покъщнината в жилището, им казал да излязат да се разправят навън, като те споменали, че могат да отидат да се разберат с К. на кафе. Докато слизали по стълбите, подс.Р. продължил настоятелно да пита пострадалия защо иска да ги бие, а К. продължил да отрича да се е обаждал или да е казвал, че ще бие подсъдимите. На улицата пред жилищния блок, подсъдимите Б. и Р. продължили с агресивното си поведение към пострадалия, като и двамата го удряли с шамари и настоятелно продължавали да се разправят с него. Тъй като св.К. упорито отричал да им се е заканвал, това ги подразнило и решили да го набият за назидание. За целта насочили пострадалия К. към спрял на улицата таксиметров автомобил. Св.К. осъзнал, че приятелят му св. В.Г. няма да дойде с тях „на кафе“, почувствал се застрашен и не искал да се качва в таксито. Подс.Р. обаче го набутал в таксито на задната седалка, държейки го за яката на дрехата му, а двамата подсъдими седнали от двете му страни. Подс.Р. дал указания на таксиметровия шофьор, неустановен по делото, за посоката на движение. На бул.“***“, до паркинга на УМБАЛ „***“, подс.Р. казал на таксиметровия шофьор да спре.

Мястото било близо до адреса, от който потеглили и там до пътя имало обособена гориста местност. Когато слезли от таксито, подс.Р. ударил пострадалия К. с шамар, при което последният побягнал навътре в горичката по пътеката, а подсъдимите го последвали. Те го настигнали и започнали да го удрят с ръце и крака по тялото и главата. Подсъдимите го налагали предимно с шамари. От ударите пострадалият падал на земята, след което подсъдимите го вдигали и го удряли отново. Докато бил на земята подсъдимите го удряли с ритници. От боя дрехите на К. се изпокъсали. По това време случайно преминаващите свидетели Б. и Н., които разхождали кучетата си, забелязали побоя над пострадалия К.. Те приближили подсъдимите Б. и Р. и им казали да спрат да го бият и да го отведат в болницата. Подсъдимите отказали, като отправили закани към К.. Тогава св.Б. се обадил на тел. 112 за помощ. Подсъдимите възприели обаждането, поради което се отдалечили от местопроизшествието ведно с отнетите от тях лични вещи на К. - мобилен телефон марка „Нокия С2“ с плъзгащ се капак на стойност 20.00 лв., портмоне с неустановена марка на стойност 10.00 лв., кутия цигари марка „WINSTON“ на стойност 5.10лв., 2 бр. шишета Метадон от по 165 мг. всяко, на обща стойност 33.00лв., таблетки „Клонарекс,, 0.5мг х 30 бр. на обща стойност 10.00лв., 1 бр. лична карта - без стойност, парична сума в размер на 40.00 лв.

От своя страна свидетелите Б. и Н., възприели състоянието на пострадалия, който бил с разкъсани дрехи и изпоцапан с кръв, говорил трудно и видимо изпитвал болки. На мястото на което бил заварен, пострадалият казал на св.Б., че нападателите са му взели телефона и метадона, както и че в него е имало още документи, пари и портмоне, но същите липсвали. Св. Б. и св.Н. се уверили, че няма разпръснати вещи на мястото където открили К.. Те го пренесли до УМБАЛ „***“, където дошли полицейските служители св. Т. и св.Б.. Пред полицейските служители пострадалият К. отново заявил липсата на вещите му, поради което те решили да ги потърсят на местопроизшествието в горичката. До мястото били отведени от свидетелите Б. и Н., но вещи при огледа не били открити.

Същият ден св. К. бил приет за лечение в УМБАЛ „***“, Клиника по неврохирургия, където му били извършени преглед и изследвания и било проведено лечение. В резултат на побоя от подсъдимите Р. и Б., на пострадалият К. били причинени контузия на главата с множество охлузвания, разкъсно - контузни рани, оток на лицето, кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки и в мозъчното вещество, контузия на мозъка. К. бил изписан на 13.04.2018г., след което се върнал в дома на св.Г. и останал там около два месеца.

Изложените обстоятелствени положения са били разкрити правилно от първоинстанционния съд, като промяна във фактическата обстановка по делото по никакъв начин не внася преразпитът пред въззивната инстанция на св.В.Г. и разпитът на неговата майка свидетелката Ц. Г.. Въззивният съд споделя извършения доказателствен разбор и също намира, че от съществено значение за разкриване на правнорелевантните факти са показанията на пострадалия свидетел С.К., на очевидците на побоя свидетелите Х. Б. и Н. Н., показанията на св.В.Г. от досъдебното производство пред разследващия орган и на разпита му пред съдия, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК и част от показанията му пред съдебните състави, от разпита на полицейските служители Н.

Б. и Б. Т., от показанията на свидетелите Д. С., лекуващ лекар на пострадалия в Клиниката по неврохирургия, Г. В. И., С.

Б. Д., С. Г. Л., П. И. И., от заключенията на стоково-оценъчната експертиза и съдебно-медицинската експертиза, от заключението на назначената в хода на първоинстанционото съдебно следствие съдебно-писихиатрична експертиза на С.К., от приложените по делото писмени доказателства, включително и от представената медицинска документация, както и частично от обясненията на подсъдимите Б. и Р., които признават само побоя, който са нанесли на пострадалия.