Решение № 96 от 08.07.2019, Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е

Н

И

Е № град Свиленград, 08.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА при секретар: Ренета

Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 414 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0351-000051 от 07.02.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на М.Г.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Г., за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) са наложени административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и административно наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят М.Г.Д. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил необоснован, неправилен и незаконосъобразен – издаден в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и липсвали субективният и обективният елементи от състава на нарушението. Сочи, че не била извършила процесното нарушение и че наложените наказания били незаконосъобразни и несправедливи.

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят М.Г.Д., не се явява. За нея се явява адвокат А.Г., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като не била спазена процедурата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и тъй като Д. не била извършила процесното нарушение.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) - Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 25.10.2018 година около 22.15 часа полицейските служители – свидетелят Д.Г.Г. (Младши автоконтрольор в отдел „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково) и колегата му И.К.К. – автопатрул СВ 58 69 КМ, се намират на първокласен път № 8, при км.

363+500, община Свиленград, област Хасково, където организират контролно-пропусквателен пункт за проверка на преминаващите МПС. Около 22.15 часа на посочената дата виждат лек автомобил марка „Порше”, модел „Кайен” с държавен регистрационен номер Х 26 42 КА, черен на цвят, собственост на М.Д.М.от град Харманли, област Хасково (установено след справка с оперативния дежурен в РУ – Свиленград) и движещ се в посока град Любимец. Полицейският служител – свидетелят Д.Г., намиращ се в осветена част от пътя, подава сигнал със стоп – палка и фенер (включен фенер, описващ кръгови движения и стоп – палка на нивото на светлината на фенера) към автомобила да спре за извършване на проверка, но водачът на посочения лек автомобил не спира.

Заобикаля полицейските служители, увеличава скоростта си на движение и продължава движението си в посока автомагистрала „Марица” и полицейските служители не успяват да открият автомобила за проверка. За посоченото е съставена Докладна записка от свидетеля Г. от дата 26.10.2018 година, входирана с рег.№ 351р-26382 от същата дата.

Видно от приложената в

Административнонаказателната преписка (АНП) Декларация по чл. 189 от ЗДвП от дата 17.10.2018 година М.Д.М.– собственик на процесния лек автомобил декларира, че в посочените час и дата собственото му подробно описано по-горе МПС е било управлявано от майка му - жалбоподателя М.Г.Д.. Към

Декларацията са приложени и 2 броя Сведения – на собственика на лекия автомобил и на жалбоподателя, в които е посочено, че МПС-то се е управлявало от жалбоподателя в посочените време и място, но че М.Д. не е видяла, че полицаите са й подали сигнал за спиране.

На 02.01.2019 година и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят В.И.С. – Полицейски инспектор, ІІІ степен в отдел „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя Д. в присъствието на свидетеля Г. и колегата му И.К.К. и в отсъствие на нарушителя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия Д и с бланков № 802504. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неспиране от страна на водача на пътно превозно средство (ППС) плавно на посочено място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за това от контролен орган, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 103 от ЗДвП, която вписва за нарушена. В кориците на делото липсват доказателства нарушителят Д. да е била търсена, респ. поканена да присъства при съставяне на Акта. В съдебно заседание свидетелят С. сочи, че не е търсил нарушителя Д. за съставяне на АУАН, т.е. не е предприел действия да я покани, уведоми за съставяне на Акта, въпреки че е била известна. АУАН е връчен на Д. на дата 17.01.2019 година. Жалбоподателят сочи, че има възражения против констатациите в Акта, като не сочи конкретни такива.

Срещу

Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 19-0351-000051 на 07.02.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО приема за установено, че жалбоподателят Д. е извършила нарушение по чл.

103 от ЗДвП, тъй като не е спряла управляваното от нея

ППС плавно на посочено място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за това от контролен орган. За това нарушение на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на нарушителя са наложени административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 14.05.2019 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана лично от нарушителя.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че В.И.С. заема длъжността в Полицейски инспектор, ІІІ степен в отдел „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-3411 от 12.06.2019 година, видно от което

Б.Ц.Б.е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Д. има наложени множество санкции с НП и Фишове за различни административни нарушения на ЗДвП, както и са й налагани принудителни административни мерки.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.

1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в

Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл.

59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

Спазена е предвидената форма както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 02.01.2019 година актосъставителят В.И.С. е заемал длъжността Полицейски инспектор, ІІІ степен в отдел „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Предвид изложеното актосъставителят В.И.С. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”. Деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая от Декларацията по чл. 189 от ЗДвП е видно, че жалбоподателят Д. е управлявала автомобила. В същия смисъл са и Сведенията, попълнени от собственика на автомобила М.Д.М.и от жалбоподателя М.Д.. Посочените документи не са оспорени от жалбоподателя, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят Д. не се е противопоставила и не е посочила доказателства за тяхното оборване.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът привежда следващите правни съображения:

Настоящата

Въззивна инстанция намира, че е допуснато съществено нарушение на особената административнонаказателна процедура в насока нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Такова се доказва именно чрез събраните доказателства.

Принципът е даден в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които присъстват при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на Акта, Актът се съставя и в негово отсъствие (чл. 40, ал. 2 от ЗАНН). Безспорно, процесният АУАН не е съставен на датата на нарушението, която се визира в него, а едва на 02.01.2019 година, което изключва приложение на хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.