Протокол № 954 от 27.06.2023, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 954 гр. Пазарджик, 22.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Наказателно дело частен характер № 20225220201480 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

Тъжителят Г. Я. Я.- редовно уведомен не се явява. За него адв. Н. П. от АК Пазарджик, надлежно упълномощена.

Подсъдимият И. Н. В.- редовно уведомен се явява лично и с адв. И. В. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен.

Свидетеля Д. А. Х.- редовно призована не се явява. От същата е постъпила молба в която заявява, че поради напреднала бременност не може да се яви в с.з. към молбата е приложен болничен лист с дата от 29.05.2023г. до 27.06.2023г.

Свидетеля Д. П. – редовно призована се явява лично.

АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Снема се самоличността на свидетеля, както следва:

Р. И.ОВА П. - на 60 години, българка, българска гражданка, неосъждана, с висше образование, омъжена, без родство и служебни отношения със страните.

1

Свидетеля предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетеля обеща да говори истината.

НЕ СЕ НАПРАВИХА ОТВОДИ НА СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И

ПРОКУРОРА.

АДВ. П.: Нямам искания, да пристъпим към разпит на св.

АДВ. В.: Нямам искания, да пристъпим към разпит на св.

Пристъпи се към разпит на св.П..

СВ.П.: Аз съм лекар-психиатър в ДКЦ 1 Пазарджик. Познавам Г. Я. Я. като пациент. Днес направих справка в документацията - от м. октомври 2021г., тогава в кабинета ми беше първата ни среща, когато той се обърна към мен за помощ. Той вероятно е представил АМ лист и нищо повече от това, което съм отразила в АМ лист.

СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на св. АМ лист 2 бр. на лист 25-26 по делото.

СВ.П.: Аз съм го писала. Той беше в съС.ие на остър стрес, аз съм го диагностицирала като „остро стресово разстройство“. В последствие тези остри съС.ия отзвучават за няколко седмици така, че при следващо посещение няма как да се постави тази диагноза. Едното е м. октомври, а другото е м.май на следващата година. До м.май острата реакция отзвучава, тя отзвучава за няколко седмици. По международната квалификация на болестите това е едно съС.ие, което отзвучава за няколко седмици.

Следващия случай когато той е потърсил помощ е на ...г. Няма как тази диагноза „остра стресова реакция“ да бъде същата. Няма протИ.речие. Той е представил една невротична симптоматика. При следващото посещение виждам, че съм му назначила лечение, всъщност съм продължила същото лечение. Той имаше оплаквания като тревожност, несигурност. Назад във времето не знам дали ги е имал, след това е споделял тревожност и аз за това съм го посъветвала да продължи с лечението. За тревожността не е споменавал на какво се дължи, нямам спомен да го е свързвал с нещо. На ...г. ме е посетил по документацията. Аз съм лекар-психиатър и когато някой се обръща към мен за помощ аз съм длъжна да му я окажа. Естествено, че не би дошъл без причина. Година и половина аз не мога да направя връзка с тази 2 стресова реакция с първата. Това е някаква остатъчна тревожност. Споделял е за сърдени проблеми, за излизане от ритъм и консултации с кардиолог, чести сърдечни заболявания и тревожност. В АМ лист от 05.05 като съм отбелязала „невротично разстройство с многогодишна давност“ вероятно той го е споделил тогава. Преди първата ни среща аз не го познавам нито като пациент, нито по друг повод. При първия преглед не е отбелязано, че е с многогодишна давност, защото вероятно не го е споделил тогава. Тогава е бил по д въздействие на острата психотравма. Аз дотогава не знам какво е било предшестващото му съС.ие. Тогава това е бил повода за посещението му. Не винаги има причина за съС.ието в което е бил, може и да не ми е обяснил.

„Тритико“ е изписан за невротични разстройства. Аз мисля, че към делото е имало назначено ВЛ психиатър, които на дълго и на широко е разяснил.

Тревожността има различни проявления. Възможно е да се изпише и при избухлИ.ст, раздразнителност, агресия, честа смяна на настроения.

АДВ. П.: Моля да заличите Д. А. Х., защото аз не знаех, че е бременна.

Тя беше искана по повод изясняване на мотивите за поведението му, но считам, че мога да ги изясня и без тази свидетелка. Нямам други искания по доказателствата, моля да приключим делото.

АДВ. В.: Нямам искания по доказателствата, моля да приключим делото.

Съдът с оглед обстоятелството, че адв.П. в първо с.з. поиска разпита на св. Д. А. Х., която не се явява в днешното с.з. и днес желае да бъде заличена по делото като свидетел и обстоятелството, че защитата не държи на нейния разпит съдът счита, че следва да бъде заличена като свидетел по делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ЗАЛИЧАВА като свидетел по делото св. Д. А. Х. с оглед обстоятелството, че страните нямат други искания по доказателствата.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧИЛО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

3

АДВ. П.: Уважаеми господин Председател, поддържам изцяло тъжбата от Г. Я., като пострадал срещу подсъдимия И. В. за извършено престъпление, което сме посочили в тъжбата по чл. 131, ал. 1 от НК. Считам, че в хода на съдебното дирене се събраха доказателства, които потвърждават обстоятелствената част на тъжбата, която се изразява в това, че на ...г., малко след 20,30 часа в гр.Пазарджик на „М.Л.“ подсъдимия И. В. е извършил побой над Г. Я.. Приложено е СМУ, същото отразено е в експертизата, като са отразени всички телесни повреди извън чл. 128 и чл.129 от НК. От изложеното в тъжбата от името на Г. Я., както и от обясненията, които даде в началото на процеса подс.В. се установи, че на ...г. е имало служебен спор между Г. Я. и съпругата на В. – Д.. Двамата работили в „Н.С.“ ЕАД клон Т., гр.Пазарджик. В своето обяснение към делото самият г-н В. отрази, че длъжността на неговата съпруга не е давала право да контролира и да търси обяснение от Г. Я., защото като длъжности положението на Я. е над това, което е било на Д. В.. Повода за служебния спор в който не е излязъл от понятието „спор“ е било за извършена проверка в същия ден от Я. на друг св. по делото А. В. от с.Ч.. Проверката е била в правомощията на Г. Я., но А. В. не е искал да бъде проверяван, поради което е реагирал остро и се е обадил на Д. В.. 2-та съпрузи В.и, А. В. и Г. Н. са от с.Ц., познават се от деца, поддържат се, даже са си много близки и това те не са го скрили в своите показания, поради тази причина А. В. се е обърнал към своята землячка В., като се е оплакал от поведението на Я.. Дали по негова молба или по своя преценка В. съобщила това на директора П.. Я. е бил привикан, обяснили са се с директора и за няколко минути и всичко е приключило. Независимо от това А. В. в предприел по своя инициатива едно обаждане към И. В., не се обадила съпругата на В., за да се оплаче, а се е обадил А. и е каза „ти до кога ще търпиш Я. да обижда съпругата ти?“ От тук явно са започнали да назряват в И. В. желания за отмъщение или побой и същия ден В. се е обадил поне 5-6 пъти по телефона на Я., като последният не е вдигал, за да няма разправии. В един от случаите са се свързали по телефона и му е била определена среща от В.. Той е определил мястото на което да се срещнат, а то е в близост до дома на Я.. Отишъл с автомобил на срещата даже е повикал и Г. Н. на срещата, също от Ц.. Практически няма очевидец, който да каже колко пъти е ударен при срещата, но се намериха записи, които показват, че още при приближаването си И. В. е нанесъл удар и той и сам го каза. Той директно го 4 е ударил в лицето. От удара, поне е бил неочакван и явно Г. Я. е имал други очаквания за един цивилизован разговор за изясняване на обстоятелствата, за да обясни, че не е обиждал съпругата му и т.н. като колеги, но поведението на В. е такова, че не е останало място за разговори и за изясняване. Директен удар в лицето от който той пада. При опита да стане следват нови удари с юмруци, с ритници, с блъскане, хващане за дрехата, завъртане и хвърляне на земята, притискане с коляното към земята- така наречения захват, когато се е опитал да стане, макар и още на земята на колене той го е хванал от към гърба, притиснал го е с ръка и му е казвал да се извини. Поне такива са обясненията на В.. Няма много ясни спомени Г. Я., защото казва, че е бил изключително зашеметен и неадекватен след първият удар. Не може да си спомни детайли и си е възстановявал спомените след като е гледал записите от камерите. Това, което казва Г. Я. го е написал в жалбата. Това е, което сме изложили в тъжбата от негово име. След като е успял да се изпрати и си е тръгнал В., Я. се е обадил на приятел и на брат си И. Я. и на тел.112, когато са се отзовали И. и М.- служители на РПУ Пазарджик. Те също бяха разпитани и потвърждават, че пред тях Я. е казал, че е бил бит, от кой е бил бит и как са се развили нещата. Двамата свидетели потвърждават и казаното от Я.. За протеклите по нататък събития се установява от свидетелите Б., Й., които са приятели на Я., непосредствено са се отзовали на мястото на боя и свидетелстваха, че са видели следите от побоя -праха по дрехите, Я. е плюел кръв, показал е ожулванията си, като си е вдигнал дрехата. 2-та също свидетелстваха, а и брата на Г. Я. - И. Я. и какви са били последиците след това. Изключително тежко, както във физическото, така и в психическо отношение е преживял Г. Я. травмата от боя. На 1-во място физическите увреждания са описани в СМУ, а и в тройната медицинска експертиза д-р М. също ги е възпроизвел. Само моля да обърнете внимание на големият размер масивни кръвонасядания по главата, по тялото и по крайниците. По тялото в лявата част с размер 18-13 см., в дясна гръдна област 16-11 см., от другата страна 22-14 см., също и по крайниците по рамото 19-10 см., по дясното бедро синкаво петно с кръвонасядане с размер 23-12см. По-малки са по лицето, защото повърхността с оглед формата на главата и съприкосновението с юмрука е бил по-малък, но и те са значителни кръвонасядания, включително по очите, по дясната буза, горната устна. Преценени са като лека телесна повреда тези кръвонасядания. С дадените обяснения пред Вас В. призна 5 авторството на деянието. Твърди, че той е бил нападнат, казал е “той нападна“, но и че му е нанесена обидна реплика. Няма доказателства за това, което даде като обяснение И. В., че едва ли не е предизвикан, защото не се потвърждава най-малко от видеозаписа. Още с пристигането и приближаването той нанася удар и не е имало време нито за поздрав, нито за реплики, каквито и да са. Т. е. отивайки на място В. търси бой. Той определя мястото на което да се срещнат. Той търси по телефона Я. и иска среща.

Всичко от негова страна е планувано, целенасочено и постигнато. По отношение на мотива, че била обидена съпругата му беше водено НЧХД за обида, което приключи с оправдателна присъда и не беше доказано по никакъв начин, че на инкриминираната дата Я. не е обидил съпругата на подсъдимия, поради което неговият мотив, че това било основателно да търси постфактум някаква сметка от Г. Я. не може да се приеме за реалистично, а всъщност той се е подразнил предполагам от обаждането на А. В.. В хода на съдебното дирене бяха посочени и разпитани свидетели от страна на В., това бяха –Г. Н., А. В. и Д. В., която продължава да твърди за нанесени спрямо нея обиди от Я. като мотив за побоя, но имаме влязла в сила оправдателна присъда и няма нито един свидетел, който да е присъствал на такива обиди.

Това са само твърдения, непотвърдени от нито един свидетел. Имаше и още една свидетелка, това е бивша директорка- Ц.,но тя от м.юни 2021г. не е стъпвала в предприятието и към м.октомври пък изобщо не е била там и не е била запозната по никакъв начин с инцидента. Нейното свидетелстване беше насочено към това да представи в изключително негативна светлина като агресивен и лош човек Я.. Само, че ние представихме един плакет и тя лично е връчила този плакет на Г. Я. като служител на годината. Т.е. най-добрият служител на подведомственото й предприятие. Освен това в защита на Г. Я. представихме и подписка от негови колеги в негова защита и я оповестиха тази подписка. В края на краищата точно Д. В. е напуснала предприятието, като мотива в заповедта й е, че не може да работи с този колектив. Тя не казва, че не може да остане в едно предприятие с Г. Я., който я е обидил , а не може да се сработи с колектива изобщо. Освен това и Г. Я. е профсъюзен лидер. Представихме доказателства, че той е избран за профсъюзен лидер независимо от коя професионална организация, т.е. колегите му вярват и разчитат на него и той не е такава отрицателна личност, както се опитаха да го представят свидетелите посочени от И. В.. Даже Г. Н. посочи инцидент от 6 преди 30 години, когато неговата сестра и Я. били съученици и имало неразбиране. До там стигнаха да очернят Я., като се споменават случки от преди 30 години. Факт е, че той доказа с представените доказателства, че той е един служител, който си върши работата в „Н.С.“, защото и в момента продължава да работи в това предприятие. В деня на инцидента е отказал да бъде закаран от полицаите до спешна помощ. Отишъл е сам, придружен от приятеля си Й., но се е отказал да постъпи в болница. По-късно обаче на следващия ден към 1 часа на 28.10 му е станало лошо и се е принудил да отиде в болница и да постъпи в кардиологично отделение, защото е излязъл от ритъм. Представихме медицински документации с неговото заболяване.