Решение № 36 от 13.01.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Варна, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20243100501970 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

С решение № 2545/05.07.2024 год., постановено по гр.д. № 1580/2024 год., ВРС – 48-ми състав е отхвърлил предявения от Гаранционен Фонд, ЕИК 121446665 със седалище гр.София срещу Т. П. Д., ЕГН **********, с адрес с.

*** иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 558, ал.7 от КЗ, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника дължи сумата от 20 000 лева, представляваща регресно вземане на застрахователя – в резултат на ПТП, настъпило на 16.07.2020г., по вина на длъжника Т. П. Д., като водач на т.а. ГАЗ с рег. № ***, без действаща застраховка „Гражданска отговорност”, за нанесени неимуществени вреди на пътника Д.Ж.Д., като от Гаранционен фонд на 16.09.2021г. е заплатена сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ по претенция № 21- 210112/09.06.2021г., на основание чл. 557, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 24.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№15172/23г. на ВРС, поправена с разпореждане №16591/24г..

1

Недоволен от горното е останал ищеца, който обжалва постановеното решение с твърдения на неговата недопустимост, неправилност и необоснованост. Излага се в сезиралата съда жалба, на първо място, че така постановеното решение е недопустимо поради необсъждане на представеното с исковата молба доказателства – липса на валидна действаща задължителна застраховка гражданска отговорност за МПС – лек автомобил ГАЗ 53-А с ДК№ *** с рама ***. На следващо място, се излагат доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда, тъй като съдът е отхвърлил иска на основание извършена от него служебна справка, която не е доведена до знанието на страната и без да е докладвано, че ще се извършва такава като се сочи и че и към днешна дата справката не е сканирана в ЕПЕП. Твърди, че на 08.07.2024 год., след повторна молба, страната е получила въпросната справка, по която се установява, че визираната в нея полица BG/11/119002949526 на ЗАД „Армеец“ рег. № *** – ремарке, модел „РОНГРАТЦ ВА 250Т с рама ***, а не ГАЗ 53А, за който е налице полица BG/22/120000729983, с начало 10.03.2019 год. и край 10.03.2021 год., действието на която е прекратена на 26.06.2020 год. поради невнесена вноска и обуславяща извода, че към датата на процесното събитие 16.07.2020 год. лекият автомобил не е имал действаща задължителна застраховка гражданска отговорност. В тази връзка, прилага нови писмени доказателства, както и обективира иска за събиране на писмени такива и провеждане на документна експертиза. Настоява за отмяна на постановеното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което се уважи предявения иск, ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна не депозира писмен отговор.

В с.з. по същество, въззивникът, не се явява и не се представлява. С писмена молба поддържа жалбата и моли за уважаването й.

В с.з. по същество, въззиваемияте не се явява и не се представлява.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в 2 срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели и като съобрази, че искът с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 15172/2023 год. на ВРС – 48 състав, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред ВРС е образувано по предявен от Гаранционен Фонд, ЕИК 121446665 със седалище гр.София срещу Т. П. Д. в условията на обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 558, ал.7 от КЗ, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника дължи сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща регресно вземане на застрахователя – в резултат на ПТП, настъпило на 16.07.2020г., по вина на длъжника Т. П. Д., като водач на т.а. ГАЗ с рег. № ***, без действаща застраховка „Гражданска отговорност”, за нанесени неимуществени вреди на пътника Д.Ж.Д., като от Гаранционен фонд на 16.09.2021г. е заплатена сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ по претенция № 21-210112/09.06.2021г., на основание чл. 557, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 24.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№15172/23г. на ВРС, поправена с разпореждане №16591/24г.

Предявеният иск черпи правното си основание в чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК вр. чл. 558, ал. 7 КЗ. Съгласно цитираната норма след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 КЗ, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Основателността на така предявения иск се предпоставя от доказване на 3 управление на МПС без задължителна застраховка "Гражданска отговорност" от страна на деликвента, изплащане от Гаранционния фонд на увреденото трето лице обезщетение за причинените му вреди и вредите да са причинени от деликвента чрез неговото виновно и противоправно поведение.

Не е спорно по делото, че с влязла в законна сила присъда на 14.08.2021г. по НОХД 218/2021г. на ДОС, ответникът Т. П. Д. е признат за виновен в това, че на 16.07.2020г. в землището на с. Самуилово, общ.

Добричка, на автомобилен път с настилка с идентификатор № ***, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „ГАЗ 53 A" с per. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.1.31, т.1 от ЗДв.П и чл.134, ал.2 от ЗДв.П и по непредпазливост причинил смъртта на П.Д.Ж. с ЕГН **********, поради което на основание чл.343, ал.Ш, б. „б". пр1-во във вр. с ал.1, б. „в", пр.1-во във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание. Така постановената и влязла в законна сила присъда, съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно вината, факта на деянието и неговата противоправност.

Установява също така от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, че Управителният съвет на Гаранционния фонд (УС на ГФ) с Решение от 14.09.2021 г. е одобрил на Д.Ж.Д., наследник на починалия П.Д.Ж., да бъде изплатена сума в размер на 140 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, намалена с 50% и платена в размер на 70 000.00 лева.

Представени са и доказателства за изплащане на сумата на посочен от правоимащия пълномощник, а с покана, получена от ответника, на 12.06.2023 год., същият е поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд.

От допуснатите пред настоящата инстанция при условията на чл.266, ал.3 ГПК доказателства се установява, че към датата на ПТП за процесното МПС - товарен автомобил „ГАЗ 53 A" с per. № ***, управляван от ответника, не е налице сключена валидна застраховка "ГО на автомобилистите".

Така представените писмени доказателства обуславят несъмнения извод на съда, че ищецът /сега въззивник/, е обезщетил правоимащо лице за претърпени вреди вследствие реализирано от ответника ПТП и когато същият е управлявал моторното превозно средство без валидна застраховка "Гражданска отговорност". Със заплащане на обезщетението за него е възникнало и регресното право спрямо делинквента, поради което и 4 предявеният иск се явява доказан както по основание, така и по размер.

Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и предявеният иск уважен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и в съответствие с направеното искане, в полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените в двете инстанции разноски, възлизащ в общ размер на 1200 лева – заплатени държавни такси пред двете инстанции в общ размер на 800 лева и юрисконсултско възнаграждение от по 200 лева за всяка една от инстанциите.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2545/05.07.2024 год., постановено по гр.д. № 1580/2024 год. на ВРС – 48-ми състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Гаранционен Фонд, ЕИК 121446665 със седалище гр.София, *** ет.4 и Т.

П. Д., ЕГН **********, с адрес с. ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща регресно вземане на застрахователя в резултат на ПТП, настъпило на 16.07.2020г., по вина на длъжника Т. П. Д., като водач на т.а. ГАЗ с рег. № ***, без действаща застраховка „Гражданска отговорност”, за нанесени неимуществени вреди на пътника Д.Ж.Д., като от Гаранционен фонд на 16.09.2021г. е заплатена сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ по претенция № 21- 210112/09.06.2021г основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. с чл. 558, ал.7 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 24.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№15172/23г. на ВРС, поправена с разпореждане №16591/24г..

ОСЪЖДА Т. П. Д., ЕГН **********, с адрес с. *** да заплати Гаранционен Фонд, ЕИК 121446665 със седалище гр.София, ул.Граф Игнатиев № 2 ет.4 сумата от 1 200 лева, представляваща съдебно деловодни разноски 5 за първа и въззивна инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6