Решение № 922 от 14.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Петър Милев при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100507553 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от Е. Ф. Д. и В. В. З. срещу решение № 2111/13.02.2023 г. по гр. д. № 69585/2021г. по описа на Софийски районен съд , ГО, 113 състав. В жалбата се посочва, че обжалват решението като неправилно и незаконосъобразно и искат неговата отмяна. Не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение и обстоятелствата, поради което считат, че същото е неправилно и незаконосъобразно, т. е. налице е бланкетна жалба, която е допустима и следва да бъде разгледана. В жалбата са обективирани оплаквания срещу решението в частта, в която районният съд се е произнесъл по искане по чл.

344, ал. 2 ГПК, но в тази част жалбата е върната с определение от 15.12.2023 г. и същото е влязло в сила.

От насрещната страна по жалбата - Н. Д. К., чрез адв. А., е подаден писмен отговор в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, в който се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото 1 доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Ищецът Н. Д. К., действащ чрез неговата майка и законен представител К. С. И., твърди, че по силата на наследствено правоприемство и правна сделка притежава в съсобственост с ответниците Е. Ф. Д. и В. В. З.- Д.а следните недвижими имоти:

1/ Поземлен имот, находящ се в гр. Банкя, Столична община, ул. ****, представляващ съгласно одобрени със Заповед № РД - 18 - 13/17.01.2012 г. на СГКК гр. София, последно изменение от 28.10.2016 г. кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София /за кратко ККР/ поземлен имот с идентификатор № *** /нула, две, шест, пет, девет, точка, две, едно, девет, едно, точка, едно, четири, пет, нула/, с площ от 778 /седемстотин седемдесет и осем/ квадратни метра по ККР, а по документ за собственост 742,50 /седемстотин четиридесет и два цяло и петдесет десети/ квадратни метра, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/., номер по предходен план: квартал 21 /двадесет и едно/, парцел IV /четвърти/, предишен идентификатор няма, при съседи: поземлени имоти с идентификатори *** /нула, две, шест, пет, девет, точка, две, едно, девет, едно, точка, седем, нула, осем/;

*** /нула, две, шест, пет, девет, точка, две, едно, девет, едно, точка, едно, четири, пет, едно/; *** /нула, две, шест, пет, девет, точка, две, едно, девет, едно, точка, едно, седем, осем, четири/;

*** /нула, две, шест, пет, девет, точка, две, едно, девет, едно, точка, едно, четири, четири, девет/;

2/ Построената в описания по - горе поземлен имот сграда с идентификатор № ***. 2 /нула, две, шест, пет, девет, точка, две, едно, девет, едно, точка, едно, четири, пет, нула, точка две/, със застроена площ от 24 /двадесет и четири/ квадратни метра, брой етажи 1 /един/, брой самостоятелни обекти в сградата - няма, данни за предназначение: постройка за допълващо застрояване, стар идентификатор - няма, , при граници, съгласно документ за собственост: двор от три страни и от четвърта страна двор, граничещ с поземлен имот с идентификатор с идентификатор № ***;

2

3/ Построената в описания по - горе поземлен имот сграда с идентификатор № ***. 1 /нула, две, шест, пет, девет, точка, две, едно, девет, едно, точка, едно, четири, пет, нула, точка едно/, със застроена площ от 60 квадратни метра, съгласно документи за собственост, а съгласно ККР 76 /седемдесет и шест/ квадратни метра, брой етажи 1/един/, състояща се от една стая, кухня, дневна със столова, тоалетна и тераса на етажа, три спални, дрешник, баня, тоалетна и две лоджии на таванския полуетаж и механа, котлено и складово помещение и гараж в сутерена, брой самостоятелни обекти в сградата -няма, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - няма, при граници съгласно документ за собственост: от четири страни двор.

Ищецът твърди, че е собственик на ¼ идеална част от делбените имоти като наследник по закон на своя баща Д.К. К., починал на 12.09.2017г. Твърди, че наследодателят му придобил собствеността върху същите имоти по силата на договор за покупко-продажба от 01.09.2016г., обективиран в нотариален акт №190, том II, рег. № 3944, дело № 168/2016г. на нотариус Ц.З.. Твърди, че Д.К.

К. оставил четирима наследници по закон – низходящи от първа степен, а именно ищецът Н. Д. К. и тримата му еднокръвни братя Й. Д. К., Я. Д. К. и М.

Д. К.. С договор за покупко-продажба от 16.09.2021г., обективиран в нотариален акт № 94, том V, рег. № 12971, дело № 790/2021г. на нотариус Р.Р. останалите трима наследници на Д.К. К. се разпоредили с правото си на собственост върху притежаваните от тях ¾ идеални части от процесните недвижими имоти в полза на ответниците, които придобили същите в режим на съпружеска имуществена общност. При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да постанови съдебно решение, с което да допусне до делба процесните имоти при квоти ¼ ид. ч. за ищеца и ¾ ид. ч. при режим на съпружеска имуществена общност за ответниците. Моли съда да постанови привременна мярка, като осъди ответниците да му заплащат съответна на дела му в съсобствеността част от средния месечен пазарен наем на съсобствените имоти.

В срочно депозиран писмен отговор на исковата молба ответниците не оспорват фактическите твърдения на ищеца относно начина на възникване и квотите в процесната съсобственост. Оспорват твърдението, че са лишили ищеца и майка му от ползването на имотите, включени в делбената маса.

3

Поддържат, че имотите са неизползваеми, поради което оспорват претенцията за постановяване на привременни мерки.

С решение № 2111/13.02.2023 г., постановено по гр. д. №69585/2021 г. на СРС, ГО, 113 състав, е допуснато извършването на съдебна делба между Н.

Д. К., действащ чрез неговата майка и законен представител К. С. И., и Е. Ф.

Д., както и В. В. З. на описаните по-горе имоти при посочените в исковата молба квоти, като ответниците по реда на чл.344 ал.2 от ГПК са осъдени да заплащат на основание чл.31 ал.2 от ЗС на ищеца сумата от 70,75 лв. месечно обезщетение за лишаване от ползване на делбените съсобствени имоти.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Както вече беше изложено по-горе, във въззивната жалба клиширано е посочено, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, без да е изложено в какво се състои тази неправилност и незаконосъобразност. При така установеното положение, въззивният съд прави следните изводи:

Както фактическите, така и правните изводи на районния съд досежно допустимостта на делбения иск и неговата основателност, са обосновани и законосъобразни. Законосъобразно са определени и делбените квоти. Ето защо, като споделя фактическите и правни съображения и изводи на първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази връзка.

Допускането на съдебната делба, след като на страните е дадена от първоинстанционния съд пълна възможност да изложат становищата си и да защитят тезите си и след като те дори са съвпаднали, се осъществява само и единствено въз основа на събраните доказателства, закона и вътрешното съдийско убеждение. Конкретни оплаквания по същество против това решение на СРС във въззивната жалба няма. Не се констатират от въззивния съд процесуални нарушения на районния съд при постановяване на същото решение. Въззивният съд намира, че то е правилно, обосновано и 4 законосъобразно, а депозираната въззивна жалба против същото за неоснователна и недоказана. Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изхода на спора в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски, но такива не са поискани, поради което не се присъждат.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2111/13.02.2023 г., постановено по гр. д.

№69585/2021 г. на СРС, ГО, 113 състав в обжалваната част.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5