Решение № 60 от 31.03.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Габрово, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Симона Миланези Гражданско дело № 20244200100545 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от А.

П. Й., чрез адв. Б. М., против ЗК „Лев Инс“ АД, с цена на иска 150 000 лв. частично предявен от 200 000 лв., въз основа на която е образувано настоящото гр. д. № 545/24 г. по описа на ГбОС.

В исковата молба се излага, че ищецът е сина на П. П. Й., който е починал вследствие на ПТП, настъпило на 27.09.2021г., около 15:50 ч., на път II- 44 /Севлиево - Габрово/, при км. 7+150, в района на Община Севлиево, с МПС управлявано от П. И. Х..

С влязла в сила присъда № 4 от 02.08.2023г., постановена по НОХД № 155/2023г. по описа на Окръжен съд - гр. Габрово, потвърдена с решение № 135 от 21.11.2023г., постановено по ВНОХД № 283/2023г. по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново, П. И. Х. е признат за виновен в това, че на 27.09.2021 г., на път II-44 (Севлиево - Габрово) при км. 7+150 на територията на община Севлиево, при управление на моторно-превозно средство - товарен автомобил „Фиат Дукато", с peг. № ****, движейки се в лентата за движение в посока към гр. Севлиево, нарушил правилото за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП, съгласно което:

„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като застигайки не 1 предприел своевременно спиране и блъснал електрическа инвалидна количка - тип „скутер", попътно движеща се пред него в посока към гр. Севлиево и по непредпазливост причинил смъртта на П. П. Й. от с. Горна Росица, общ.

Севлиево, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в" предл. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК и е осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода.

Виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност, за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховка „Гражданска отговорност", като застрахователната полица е с № *****/22/121000297878, валидна от 22.01.2021 г. до 22.01.2022 г., сключена между собственика на МПС с марка „Фиат", модел „Дукато", с peг. №*** и ЗК „Лев Инс" АД.

На 31.03.2023г. ищецът предявил писмена претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, като до настоящия момент не е получено плащане.

Ищецът, син на починалия при катастрофата П. П. Й., е бил в много близки и топли отношения с него, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Починалият е бил голяма опора в живота на сина си и най-близкия му човек. Синът все още не може да приеме мисълта, че баща му го е напуснал завинаги, страда много, все още преживява много тежко случилото се и постоянно има кошмари, свързани с катастрофата и смъртта на баща си, както и с момента на узнаването на тези факти. Двамата са разчитали един на друг. След смъртта на баща си, ищецът страда много, изпада в тежка депресия, привижда му се образа на баща му, сънува го и говори с него. Загубвайки баща си, ищецът губи своята физическа, емоционална и морална подкрепа, както към настоящия момент, така и за в бъдеще. Бащата е бил основна фигура в живота на ищеца до последно, както и пример за подражание от страна на А.. Внезапната загуба се изживява от ищеца като шокова и безмерна скръб. Ищецът търпи силни болки и интензивни страдания, които на осн. чл. 51 от ЗЗД следва да бъдат обезщетени.

Моли се, да се осъди ответника ЗК „Лев Инс" АД да заплати на ищеца, сумата от 150 000 лв., като частично предявен от общо 2 0 0 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди 2 във връзка със смъртта на неговия баща П. Й., починал при ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от момента на уведомяването на застрахователя - 31.03.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноските по делото.

В постъпилия отговор ответното дружество, чрез юр. М. В., оспорва предявения иск по основание и размер.

Не се оспорва, че към датата на настъпване на ПТП-то за МПС с марка „Фиат", модел „Дукато", с per. № **** е имало валидна застраховка.

Оспорва се размера на иска, като прекомерно завишен, както и възникването на вреди, обосноваващи исковата претенция, за което се излагат подробни доводи. Оспорват се твърденията за съществуването и естеството на връзката между ищеца и пострадалото лице, както и че същата е прекъсната по причина настъпването на ПТП-то. Възразява се, че връзката между сина и бащата е била прекъсната значително преди настъпването на ПТП-то, поради раздялата на родителите на ищеца. Майка му го е отглеждала от детска възраст на различен адрес от този на бащата и двамата са били дезинтересирани и отчуждени.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който се е движел в инвалидна количка в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 107 от ЗДвП и чл. 15, ал. 5 от ЗДвП с поведението е създал предпоставки за настъпване на ПТП-то.

Оспорва се изцяло акцесорния иск за лихва.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и оспорва наведените в отговора възражения.

Процесуалният представител на ответното дружество оспорва иска по основание и размер, като поддържа отговора. И двете страни претендират разноските по делото.

Габровският окръжен съд като изслуша твърденията на страните и като прецени събраните по делото доказателства, а именно: удостоверение за наследници от 08.10.2021 г.; застрахователна полица; присъда № 4 от 02.08.2023 г. по НОХД № 115/23 г. на ГбОС; решение № 135 от 21.11.2023 г . по ВНОХД № 283/23 г. на ВТАС; застрахователна претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ от ищеца до ответното дружество от 31.03.2023 г.; приложеното НОХД 3

№ 115/23 г. на ГбОС; изслушаните свидетелски показания и приетата по делото съдебно- автотехническа експертиза, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

За ненуждаещи се от доказване са приетите от съда за безспорни факти и обстоятелства по делото, а именно:

Настъпването на ПТП, на 27.09.2021 г. около 15:50 ч., на път II- 44 /Севлиево - Габрово/, при км. 7+150, в района на Община Севлиево, вследствие на което пострадалият П. П. Й. е починал, като същото е причинено виновно и противоправно от водача на застрахованото при ответника МПС управлявано от П. И. Х., който по НОХД № 115/23 г. на ГбОС е осъден с влязла в сила присъда, която на осн. чл. 300 от ГПК е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието.

Наличието на застраховка ГО на МПС-то, при ответното дружество и предявена застрахователна претенция на 31.03.2023 г. от ищеца към ответника, преди предявяване на настоящия иск, по реда на чл. 380 от КЗ, по която претенция няма произнасяне от страна на застрахователя и определяне на обезщетение.

Не е спорен и факта, че ищецът А. П. Й. е син на починалия при ПТП-то П. П. Й., видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 08.10.2021 г.

В тежест на ищеца беше възложено да докаже понесените болки и страдания вследствие на процесното ПТП - интензитет и продължителност.

От свидетелските показания на св. А. Х., се установява, че същата живеела от 2015 г. на семейни начала с починалия, който имал две деца.

Когато се запознали, той живеел на Етъра при майка си. А. и баща му били в много добри отношения, чували се постоянно, като свършел училище петък, събота и неделя идвал да помага на село – за градината, косене на тревата, поддръжка на къщата, ремонти на колите. Когато заживели с починалия на с.

Горна Росица А. бил шестнадесет – седемнадесет годишен. Преспивал при тях и много помагал на баща си. Били задружни и много държали един на друг.

След смъртта на П., А. много плакал, преживял тежко загубата. Постоянно идвал на село да му види нещата. Не знаел как да продължи напред.

Погребението го организирали децата, те оправили всичко. А., след смъртта на баща си, се чувствал съсипан и още го преживява. Той не е същия 4 жизнерадостен, както преди.

От показанията на св. Ц. И. се установява, че познава П. Й., който починал при катастрофа на 27.09.2021 г. Той живеел с А. Х. в Горна Росица.

Виждали се с децата на П. по празниците, като с А. се виждали предимно в Етъра. Те са семейни приятели, ходила е при починалия П. на Етъра, който поправял коли и мотори. От двамата синове А. идвал по- често при баща си.

След смъртта на П., виждала А. да идвал да вижда А. на село. Бил много привързан към баща си. А. бил много съкрушен на погребението.

От показанията на св. С. С., се установява, че познава А. от 5- 6 години.

Баща му го познава от неговите разкази, но не и лично. А. често ходил при него на Горна Росица. Двамата имали силна връзка. За инцидента разбрала от техни приятели, защото излизат в обща компания. Когато го видяла за първи път след това, той бил изпаднал в депресия, не комуникирал, дистанцирал се от нея. Може да направи разлика в поведението му преди и след инцидента. А. помагал на баща си в поправянето на коли.

Във връзка с възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат съдът допусна и прие съдебно- автотехническа експертиза.

От същата се установява, че инвалидната количка с пострадалия се движила по пътното платно със скорост от 15 км/ч, когато е настигната от МПС-то управлявано от П. Х., който се е движил с 90 км. в част. ПТП-то е настъпило на прав хоризонтален участък, в светлата част на денонощието, около 15 ч., като водачът на МПС-то е предприел спиране преди удара, след което застига попътно движещата се инвалидна количка и настъпва удар между тях. На мястото на ПТП-то няма отделна лента или алея за движение на мотопеди, велосипеди и немоторни превозни средства. Инвалидната количка се е намирала в дясната част на дясна пътна лента за движение и няма забрана същата да се движи по този път (видно от даденото разяснение от вещото лице в о.с.з.). Ударът е бил непредотвратим за водача на инвалидната количка, която е застигната и ударена отзад от МПС-то. Водачът на МПС-то е имал възможност да възприеме инвалидната количка от по- голямо разстояние (от 135, 3 м.) от мястото на удара и същото е било предотвратимо за него (опасната зона за спиране за него е на 78,7 м.) чрез спиране, но водачът е предприел такова късно, едва на 36 м. от удара.

5

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съд приема следното от правна страна:

Съдът е сезиран с иск за неимуществени вреди, с правно осн. чл. чл. 432 вр. 493, ал.1, т. 1 от КЗ и акцесорен за лихва по чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД, с предмет присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищеца, вследствие смъртта на неговия баща П. Й., настъпила вследствие ПТП, за което е виновен водача управлявал ППС, застраховано при ответното дружество. Предявените искове са основани на отговорността на застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди.

Ищецът попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, очертан в Постановление № 4 от 1961 г. на Пленума на ВС, доп. с Постановление № 5 на Пленума на ВС от 24 ноември 1969 г. С оглед на това, същият е активно материално-правно легитимиран да претендират обезщетение за търпените от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на неговия баща.

Така предявения иск е допустим, на основание чл. 380 от КЗ във вр. с чл.

498, ал. 3 от КЗ, тъй като видно от приложените към исковата молба доказателства се установява, че преди сезиране на съда е отправена застрахователна претенция от увредените лица, като в срока по чл. 380 от КЗ не е налице произнасяне от страна на ответното дружество.

Съдът намира, че се доказа по делото настъпването на застрахователно събитие - ПТП, за което е виновен застрахования по ГО при ответника, от което са настъпили неимуществени вреди за ищеца – причинени от смъртта на баща му починал в следствие на ПТП-то, причинно- следствената връзка между вредите и процесното ПТП, както и наличието на валиден застрахователен договор.