Решение № 5996 от 18.04.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 36424/2021
- Вид
- Решение № 5996
- Подписан
- 18.04.2023
- Състав
- МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.133, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.139 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153 ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл.111, б."б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.62 · Закон за защита на потребителите
- чл.62 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.62, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 5996 гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110136424 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.
„Т.С.“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Т. Д. Ч. за сумата от 1836,22 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2017г. - м.04.2019г., вкл., до имот на адрес: гр. С**, апартамент, разположен в северо – западната част на трети етаж, аб.№ **30, ведно със законна лихва от 26.01.2021г.
(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 318,76 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2018г. до 29.12.2020г., за сумата от 32,11 лева цена на извършена услуга дялово разпределение за периода м.12.2017г. - м.04.2019г., вкл., ведно със законна лихва от 26.01.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 7,05 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 31.01.2018г. до 29.12.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 4559 по описа на съда за 2021г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена от него топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Т***“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена услуга дялово разпределение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Оспорва исковете по основание. Позовава се на изтекла погасителна давност на част от предявените вземания при приложение на тригодишния давностен срок съгласно чл.111, б.“б“ ЗЗД по 1 отношение на главните вземания и съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД спрямо акцесорните вземания.
Нямало представени доказателства, от които категорично да се докаже, че ответницата е носител на право на собственост или на вещно право на ползване върху процесния имот.
Поради това не било доказано, че ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия и че страните се намират в облигационно правоотношение. Позовава се на нормата на чл.62 ЗЗП, като възразява, че не е доказано ответницата да е поръчала доставка на топлинна енергия в имота. Неоснователна била и претенцията за възнаграждение за услуга дялово разпределение, като не било доказано, че клиентът на топлинна енергия е длъжен да заплаща посоченото възнаграждение в полза на ищеца, нито бил доказан редът и начинът за плащане на възнаграждението за услугата дялово разпределение съгласно чл.36, ал.2 от Общите условия. Относно акцесорните претенции не било доказано публикуване на задълженията на ответницата на интернет страницата на топлопреносното предприятие, поради което не било доказано изпадането на ответницата в забава.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т***“ ЕООД, не е взело становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :
За ангажиране на отговорността на ответницата за цена за топлинна енергия на първо място следва да се установи, че същата има качеството на клиент на топлинна енергия спрямо процесния имот за процесния период. По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот акт № 19, том XXVI, дело № 4409/1990г. се установява, че ответницата е придобила процесния имот на основание договор за продажба от 19.06.1990г. По делото няма данни, нито твърдения до края на процесния период ответницата да се е разпореждала с вещни права върху имота или на друго основание да е загубила правата си върху имота, поради което съдът приема, че през процесния имот ответницата е била собственик на процесния имот. Като собственик на имота ответницата е имала качеството на клиент на ТЕ за битови нужди (арг.чл.153, ал.1 ЗЕ). От това следва, че страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
От заключението по съдебно – техническа експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда, се установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач.
Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото 2 разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
Вещото лице е дало заключение, че стойността на реално потребеното количество топлоенергия за процесния период е в размер на сумата от 1833,83 лева, формирана като сбор между фактурираните задължения за периода по прогнозна консумация в размер на 1817,24 лева и резултата от изравнителните сметки за периода, който е сума за доплащане в размер на 16,59 лева.
Неоснователен е доводът, че е налице нарушение на Закона за защита на потребителите, след като ответницата изрично не е заявила искане да бъде доставяна топлинна енергия в имота, т.е. не е налице хипотеза на непоискана услуга по смисъла на чл.62, ал.2 ЗЗП. При доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици – арг. чл.133, ал.2 ЗЕ. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ съставлява „искане” на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП – в този смисъл са задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016г. по тълк.д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
За изпадането на ответницата в забава през процесния период е ирелевантно пулбикуване на задълженията на интернет страницата на топлопреносното предприятие, защото цитираната в отговора на исковата молба клауза по чл.33 от Общи условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, не се прилага за процесния период.
За отчетния период м.05.2017г. – м.04.2018г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ от 31.07.2018г. и за отчетния период м.05.2018г. – м.04.2019г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ на 31.07.2019г. Срокът за плащането на задължението по тези фактури съгласно чл.33, ал.2 ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен от изтичане на 3 периода, за който се отнасят. Срокът за плащане не може да започне да тече преди установяване на задълженията, което е станало с издаване на фактурата, поради което следва да се приеме, че предвиденият срок за плащане тече от издаване на фактурата по чл.32, ал.3 ОУ. При това съдът намира, че клиентите на ТЕ са изпадали в забава за плащане на задълженията по фактури по чл.32, ал.3 ОУ, издадени за консумация на ТЕ през процесния период, и за процесния период на забавата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, чийто размерът на основание чл.162 ГПК съдът приема, че възлиза претендираната сума от 318,76 лева.
По възражението за погасителна давност :
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД.
Предвид уговорения срок за плащане на задълженията според Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Разпечатката съдържа 31 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af769361-5899-47e9-9914-3fe6a3e4dcc4