Решение № 149 от 10.08.2022, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. В.П., 10.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20223610100127 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по депозирана искова претенция от Н.Ч. „С.1905“ срещу Д. Р. Д. за изменяне на Договор за аренда на земеделска земя Акт № 113, том V, рег. № 2249 от 24.06.2011г. и Анекс Акт № 51, том XIII, рег. № 5749 от 28.10.2013г., сключени между ищеца, в качеството на арендодател и ответника, в качеството на арендатор по отношение на следния недвижим имот: Земеделска земя, находяща се в землището на с. К., общ. В.П., местност „П.“ ЕКАТТЕ 39133, с площ от 48. 806 дка, представляваща имот № 000110, с начин на трайно ползване –нива, категория на земята при неполивни условия – седма, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ. В.П., обл. Ш. е Поземлен имот е идентификатор ***, посредством увеличаване на арендното плащане по договора на сумата от 31 лева, считано от стопанската 2021/2022г.

Ищецът излага, че договорът за аренда на земеделска земя е сключен срещу уговорено арендно плащане в размер на 10 лв/дка със срок до 02.06.2018г., а със сключения впоследствие Анекс от 28.10.2013г. срокът на договора е удължен до 02.06.2038г., а арендното плащане е увеличено на 12лв/дка. Релевира се, че от 2018 год. насам икономическите отношения, свързани с арендуването на земеделски земи и с размера на арендните вноски, съществено са се променили. Ищецът навежда твърдение, че за стопанската 2020- 2021 г. Областната служба по З. е посочила средно годишно рентно плащане за ниви в землището на с. К. - 32 лв., за трайни насаждения - 25 лв. Сочи, че е отправил писмено предложение до ответника за изменение на договора относно размера на арендното плащане от 12.00 лв./дка на 31 лв./дка., получено лично от Д. Р. Д. на 25.11.2021г., но до датата на депозиране на исковата молба от ответника не е постъпвал отговор на направеното предложение. Моли исковата претенция да бъде уважена.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител, който поддържа исковата претенция.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, в който взема становище по допустимостта и основателността на исковата претенция. Не отрича, че между 1 него и ищецът е сключен договор за аренда на земеделска земя и анекс към него от 28.10.2013 год. Не отрича, че е получил предложението на ищеца за увеличаване размера на арендното плащане, но заявява, че не е съгласен с така предложеното увеличение. Релевира, че арендуваната земеделска земя е категория седма. Теренът е насечен, обрасъл с храсти и трудно обработваем. Твърди, че нивата е била в много лошо състояние и не е била обработвана в последните няколко години. Акцентира, че от 2014 год. насам процесният имот е с променен начин на трайно ползване на земята – от „нива” в „овощна градина“.

Навежда твърдение, че през 2014 год. е засадил в имота трайни насаждения - орехи. Излага, че доколкото плододаването на орехите започва след осмата - десетата година, то към настоящия момент все още не е започнало плододаване. Ответникът допълва, че по този повод е провел разговор с читалищното настоятелство и е предложил евентуално увеличение на арендното плащане след като насажденията започнат да плододават, като твърди, че членовете на читалищното настоятелство се съгласили с така отправеното предложение. Релевира, че предложението за увеличаване размера на рентата, считано от стопанската 2021/2022 год., е отправено на 25.11.2021 год., т.е. след започване на стопанската 2021/2022 год., когато ответникът вече е заплатил дължимата за посочената стопанска година арендна вноска. Ответникът счита, че не е налице трайно изменение на обстоятелствата. Сочи, че на арендодателя е изплащано арендно възнаграждение в размер на пазарната поземлена рента съгласно чл. 8 от ЗАЗ. Излага, че размерите на средните годишни рентни плащания за землището на с. К., определени от ОДЗ - Ш. за последните три стопански години преди датата на сключване на процесния анекс, а именно - 2010/2011 г., 2011/2012 г. и 2012/2013 г. са в размери, както следва: за 2010/2011 г.: 14,91 лв./дка; за 2011/2012 г. - 18,92 лв./дка; за 2012/2013 г. - 21,84 лв./дка. Доколкото договорената между страните с анекса от 2013 год. рента е била по-ниска от пазарната и въпреки това страните са постигнали съгласие по този въпрос, ответникът намира, че не е налице трайно изменение на обстоятелствата, довело до очевидно несъответствие между поетите от страните задължения, което да налага изменение на договора в частта за уговореното арендно плащане. Акцентира, че процесният имот вече не е с начин на трайно ползване „нива“, а „Овощна градина“, което определя и по-нисък размер на средното годишно рентно плащане за стопанската 2020/2021 г., а именно - 21 лв./дка. Настоява за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован се явява лично и заедно с процесуалния си представител, който поддържа отговора на исковата молба и моли претенцията да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Няма разногласие, а и от представения нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 104, том III, дело № 686/1997 год. на районен съдия при ВПРС се установява, че ищецът е признат на основание влязло в сила решение на ПК – гр. В.П. № 313-К от 05.09.1994 год. по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 27 от ППЗСПЗЗ за собственик на следния недвижим имот, находящ се в село К., а именно: Нива, в местността „П.“, с площ от 48.806 дка, седма категория, съставляващ имот № 000110 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 000109 на територии преди земеразделяне; кад.№000011 – полски път; имот № 000111 - на територии преди земеразделяне; имот № 043090 – на остатъчен общински фонд; имот № 043095 – на насл. на Янаки Маринов Янакиев; кад. № 043096 – полски път; имот № 043100 – на насл. на Мехмед Мустафов Чобанов.

Безспорно по делото е установено от фактическа страна, че между ищеца Н.Ч. „С.-1905“, в качеството на арендодател, и ответника Д. Р. Д., в качеството на арендатор, е сключен на 2

24.06.2011 г. договор за аренда за срок от 7 години, с който ищецът предоставя на ответника за временно и възмездно ползване описания по-горе недвижим имот. В чл. 3, ал. 1 от договора е посочено, че ползването се предоставя срещу арендна вноска в размер на 10 лева/дка, платима до 30.09, преди стопанската година, коригирана с коефициента на инфлация за предходната стопанска година. В чл. 21 от договора е предвидена възможност за всяка една от страните да иска изменение на договора при спазване условията на и сроковете на чл. 16 от ЗАЗ, в случай, че сключване на договора, обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите задължения.

На 28.10.2013 г. страните са подписали допълнително споразумение (анекс) към договора от 24.06.2011 г., с което срокът на арендния договор се удължава с още 20 години след изтичане на първоначално определения, а арендното плащане се увеличава с 2 лева/дка.

По делото е представена покана от ищеца до ответника, получена лично от последния на 25.11.2021 год., с която арендодателят е предложил на арендатора процесният договор за аренда да бъде изменен като бъде увеличен размерът на арендното плащане от 12 лева на 31 лева за декар, считано от стопанската 2021/2022 год. Предоставена е възможност на арендатора в едномесечен срок да заяви становището си по отправеното предложение.

Не е спорно между страните, че арендаторът не е заявил становището си в предоставения срок, а от изложеното в отговора на исковата молба става ясно, че предложението не е прието от арендатора, който счита, че не са налице обстоятелства, обуславящи изменение на договора.

От приобщената към материалите по делото скица на ПИ № 15-260815 от 13.03.2022 год., изд. от СГКК-гр. Ш. е видно, че гореописаният имот съгласно КККР представлява ПИ с идентификатор ***, с площ 48803 кв.м. , седма категория, начин на трайно ползване: Овощна градина, с трайно предназначение на територията: Земеделска. Като собственик на имота е вписан ищецът. Същата информация се съдържа и в представеното Удостоверение за характеристики на ПИ в земеделска територия изх. № 25-72765 от 13.03.2022 год., изд. от СГКК – гр. Ш..

Не е спорно, а и от представеното платежно нареждане ставай ясно, че ответникът е заплатил на ищеца дължимата арендна вноска в размер на 638 лева за стопанската 2021-2022 год.

Видно от приложената информация за размера на средното годишно рентно плащане по землища на територията на област Ш., за стопанската 2010-2011 год. средната цена на рентата за един декар наета/арендувана земеделска земя в област Ш., в землището на К. е достигнала 14.91 лева, за стопанската 2011-2012 год. е била 18.92 лева/дка, за стопанската 2012-2013 год. е била 21,84 лева/дка, за стопанската 2020-2021 год. е била 31 лева/дка за ниви и 21 лева/дка за трайни насаждения.

По делото е приет и протокол от заседание на комисия при О.Д. „З.“ – Ш., на което е определен размерът на средното годишно рентно плащане за землищата в област Ш. за стопанската 2021-2022 год. по начин на трайно ползване, като за землището на К. средното годишно рентно плащане е както следва: 32 лева/дка за ниви и 25 лева/дка за трайни насаждения.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искова претенция с правно осн. 16, ал. 5 от ЗАЗ за изменение на сключения между страните договор в частта на арендното плащане за предоставените за временно ползване земеделски земи за времето, считано от стопанската година, в което е отправено искането-2021/2022 г. до края на срока.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест ищецът следва да 3 установи, при условията на пълно и главно доказване, твърденията си за наличие на валидна договорна връзка между него и ответника, по силата на която ответникът, в качеството му на арендатор е поел задължението да заплаща в полза на ищеца като арендодател арендно възнаграждение в размер на 10 лв./дка, увеличено впоследствие на 12 лв./дка; че е настъпило трайно и съществено изменение на обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, което е довело до несъответствие между поетите по договора задължения; че е отправил предложение до ответника за изменение на арендния договор досежно размера на арендното възнаграждение, но липсва съгласие по приемане на предложението. В тежест на ответника е да докаже наведените от него възражения.

Не е спорно между страните, че ищецът е собственик на отдадения под аренда земеделски имот.

Между страните няма разногласие, а и от представените по делото договор за аренда от 24.06.2011 г. и допълнително споразумение (анекс) към него от 28.10.2013 г. са сключени в предвидената от чл. 3, ал.1 от ЗАЗ форма, действителни са съгласно специалните изисквания на ЗАЗ и валидно обвързват страните за периода от сключването му за общо 27 стопански години – до 02.06.2038 год.

Договорът за аренда е такъв с продължаващо изпълнение и с оглед невъзможността страните да предвидят отнапред всички евентуални промени на обстоятелствата, свързани с изпълнението на задълженията по него, както и тези, свързани с наличието на еквивалентност на дължимите престации, изменението на договорените веднъж условия е допустимо по общо съгласие на страните, като разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ е предвидена като възможност, гарантираща правата на страните и справедливо уреждане на отношенията им по съдебен ред в случаите на трайно изменение на обстоятелствата, от които страните са се ръководили при сключването на договора.

Разпечатката съдържа 29 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af768076-584b-420f-ad4a-465d93d445e2