Решение № 861 от 08.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 861 гр. Пловдив, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20255300501926 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 от ГПК

Постъпила е жалба от К. Б. Б., в качеството му на длъжник по и.д. № ***, по описа на ЧСИ С.Г., с рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане № 4684/13.11.2024г., с което е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател с вх.№ 31337/23.10.2024г. за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

Жалбоподателят поддържа, че взискателят се е дезинтересирал от делото и не е извършвал действия повече от две години. Счита, че изпълнителното производство е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Ответната страна „С.Г. груп“ ЕАД не е взела становище.

Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е допустима, но неоснователна, като излага съображения, че не са налице предпоставките за обявяване на настъпила перемпция на изпълнителното производство, т.к. липсва период от две години, в който да се са предприемани изпънителни действия и да не е извършвано погашение на дълга.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена 1 против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството , съгл. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

По същество намира следното :

Производството по и.д. №***, по описа на ЧСИ С.Г., с рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие ПОС, е образувано на ***г. по молба на „Юробанк България“ АД / в последствие конституиран цесионера С.Г.груп ЕАД/ за събиране на вземането му от „Л.“ ООД и ЕТ „К. Б.-А.е.“ по изпълнителен лист, изд. по ч.гр.д.№ 17633/10,, ПРС. В молбата са възложени правомощия за събиране на вземането на ЧСИ на осн. чл.18 от ЗЧСИ.

При проверка на документите по изпълнителното дело, съдът констатира следните действия, които водят до прекъсване на давността по чл.433, ал.1, 8 от ГПК : на 11.02.2021г.- налагане на запор на банкови сметки и на трудово възнаграждение на К. Б.; на 22.10.2022г. молба от взискателя за налагане на запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения; на 10.11.2022г. насрочване на опис на движими вещи; на 18.04.2023- искане на взискателя за налагане на запор на банкови сметки; на 30.08.2023г.- насрочване на опис на движими вещи и напомнително до работодателя за наложен запор на трудово възнаграждение; на 22.11.2023г. – искане от цесионера за замяна на взискателя, налагане на запори и насрочване на опис на движимо имущество; на 23.05.2024г. е постъпила сума от запора на трудовото възнаграждение на К. Б.; на 02.07.2024г. е постъпила сума от запора на трудовото възнаграждение на К.

Б.; на 23.07.2024г. е постъпила сума от запора на трудовото възнаграждение на К. Б.; на 22.08.2024г. е постъпила сума от запора на трудовото възнаграждение на К. Б.; на 25.09.2024г. е постъпила сума от запора на трудовото възнаграждение на К. Б.; на 23.10.2024г. е постъпила сума от запора на трудовото възнаграждение на К. Б.; на 26.11.2024г. е постъпила сума от запора на трудовото възнаграждение на К. Б..

С оглед така установеното от фактическа страна за периода 2020-2024г., спорът се заключава дали име период, в който не са предприемани изпълнителни действия, които да прекъсват давността и респ. дали е настъпила перемпция. Всъщност жалбоподателят твърди единствено, че взискателят се е дезинтересирал.

Съдът намира следното от правна страна : Нормата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда изпълнителното производство да се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като изключение от това правило правят делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ , а именно - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или 2 вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Указано е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ. Съгласно същото ТР не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Следва да се посочи и че при възлагане на съдебния изпълнител да извърши действията по събиране на вземането, взискателят може и да не е внесъл авансово дължимите такси и разноски за конкретно действие. В този смисъл насрочването на опис или налагането на запор, макар и без предварително да са внесени дължимите такси, прекъсва давността, т.к. е налице опит за събиране на вземането. Прекъсването на давността не е обусловено и от реално извършване на насрочения опис, т.к. липсва законово основание за подобно стеснително тълкуване на изпълнителните действия прекъсващи давността. Отделно от това практиката приема и че искането на взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни действия също прекъсва давността, макар и той да не е внесъл авансово дължимите разноски за това.

Това е така, т.к. от значение е активността на взискателя, а определянето и внасянето на разноски и насрочването на изпълнително действие зависи от волята на съдебния изпълнител.

С оглед тези разяснения на предпоставките за прилагане на давността в изпълнителния процес, съдът намира, че в случая процесното изпълнително дело не е прекратено по право. В този период не се установява отрязък от две години, през които да не са предприемани действия по събиране на дълга или действия на ЧСИ по насрочване на изпълнителни способи. На първо място следва да се посочи, че още с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е упълномощил съдебния изпълнител да извършва изпълнителни действия, съобразно чл.18 от ЗСЧИ, т.е. в този случай не е необходимо взискателят да има молби за започване и прилагане на даден изпълнителен способ, а е достатъчно съдебният изпълнител да не е бездействал в период от две години. Видно от посочените факти по изпълнителното дело не е налице нито един период от две години, в който да се са предприемане изпълнителни действия. Правени са искания от взискателя за предприемане на изпълнителни десйтвия, налагани са запори и са носрочвани описи на движими вещи. За прекъсване на давността е без значение дали изпълнителния способ е осъществен, необходимо е да е насочено изпълнение, като без правно значение е защо не е завършено, т.к. в случая е 3 необходимо доказване на факта, че изпълнението не е изоставено. Ето защо съдът намира, че не е налице нито един период от две години, в който да не е прекъсван перемпционния срок, поради което и не са настъпили предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителното производство не е прекратено по силата на закона.

Постановеният отказ на съдебния изпълнител да прогласи това прекратяване е законосъобразен, а подадената жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

По изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалба вх.№ 35731/26.11.2024г. на К. Б. Б., ЕГН 8**********, в качеството му на длъжник по изп.д. № ***, по описа на ЧСИ С.Г., с рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане № 4684/13.11.2024г., с което е оставена без уважение молбата му с вх.№ 31337/23.10.2024г. за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4