Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 73 от 10.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3444/2023
Вид
Определение № 73
Подписан
10.01.2024
В сила
10.01.2024
Състав
Стефка Тодорова Михова, Иванка Петрова Гоцева, Борис Димитров Илиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. Пловдив, 10.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20235300503444 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр.чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М. В. М. от АК Пловдив против Определение № 13187 от 20.11.2023 г., постановено по гр.д.

№ 3701/2023 г. на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение № 3819/18.09.2023 г. по гр.д.№ 3701/2023 г. по описа на ПдРС в частта относно разноските.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Посочва, че от представеното по делото удостоверение се установява регистрирането на адв. М. по ЗДДС.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение следва да включва ДДС, съгласно пар. 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва, че предоставянето на безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. Ако се приеме противното, регистрираните по ЗДДС адвокати ще се поставят в по-неблагоприятно положение от нерегистрираните по ЗДДС след изплащането на ДДС. С оглед 1 изложеното, моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да осъди насрещната страна „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на адв. М. дължимия ДДС върху определеното от съда възнаграждение, както и заплатената по делото такса от 15 лв.

Ответната страна по жалбата - „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:

202513690, чрез ст.юрисконсулт М.К., в писмен отговор счита, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна в частта, с която се иска присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с два обективно съединени иска на Ц. П. П. с ЕГН: ********** от ****************, чрез адв. М. В. М. против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин VII, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, офис 40-46, представлявано от П.Д., с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с които се иска прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 4540749/19.07.2022 г., сключен между страните, и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., недължимо платена по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2023 г. до окончателното плащане.

С Решение № 3819/18.09.2023 г., постановено по делото, съдът е обявил за нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4540749/19.07.2022 г., сключен между Ц. П. П. и „Файненшъл България“ ЕООД поради липса на основание, неравноправност и противоречие на добрите нрави и е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 50 лв. - недължимо платена за възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция № 4540749/19.07.2022 г., както и сумата от 100 лв. – разноски за производството.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на адвокат М. М., вписан в АК – Пловдив, на основание чл. 38 ЗАдв., сумата от 800 лева - адвокатско 2 възнаграждение за двата обективно съединени иска. Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните регистри и справки-декларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет. Не следвало да се присъжда ДДС доколкото не е налице облагаема сделка по ЗДДС, а предоставената правна помощ била безвъзмездна.

Срещу така постановеното решение е била подадена молба от адвокат М. М. по чл. 248 от ГПК за изменението му в частта за разноските, като се иска да му се присъди ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение.

С обжалваното Определение № 13187 от 20.11.2023 г. ПдРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че в решението съдът е изложил мотиви относно начина на формиране на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, съобразно с действащата към момента на постановяването му съдебна практика.

Въззивният съд не споделя съображенията, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение, като е постановил допустим, но неправилен съдебен акт, в нарушение на приложимия материален закон в нормата на § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 2, т. 1 от ЗДДС.

Безспорно е установено, че в първоинстанционното производство ищцата е представлявана от адвокат М. при условията на предоставена безплатна правна помощ, като материално затруднено лице (чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.). Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е заявено своевременно, като по делото са налице и доказателства за регистрацията на адвоката по ЗДДС. На л. 30 от гр.д. № 3701/2023 г. на ПдРС е приложено удостоверение, издадено от НАП, относно регистрирането на адв. М. В. М. по ЗДДС от 11.04.2023 г.

По въпроса относно начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотезата, когато оказалият правната помощ адвокат е регистриран по ЗДДС, е налице трайна и последователна съдебна практика на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав, обективирана в Определение № 50093/11.05.2023 г. по т.д. № 1638/2021 г. на II т.о., Определение № 2600/19.09.2023 г. по гр.д. 4236/2022 г. на III г.о. и редица други, в които се 3 приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл.

71, ал. 1 ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да включва ДДС.

Цитираното в отговора на частната жалба Определение № 917/02.05.2023 г. по ч.к.гр.д. № 1323/2023 г. на ВКС е изолирано, противоречи на трайната съдебна практика и не се споделя от настоящия съдебен състав.

Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо това ответникът „Файненшъл България“ ЕООД да бъде осъден да заплати на адв.

М. В. М. сумата в размер на 160 лв., представляваща ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение от 800 лв. за предявените два обективно съединени иска.

По отношение на направеното с частната жалба искане за присъждане на разноски за заплатена държавна такса за въззивното обжалване, следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика, производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не се дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, 4 поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. С оглед на това присъждането на разноски в това производство би означавало добавянето на нови такива към извършените в основното производство, без да са налице предпоставките за това. Ето защо и искането на жалбоподателя се явява неоснователно, доколкото разноски в производството по чл. 248 ГПК не се присъждат. След като не се дължат разноски в производството по чл. 248 ГПК, няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал. 2 и чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 13187 от 20.11.2023 г., постановено по гр.д.

№ 3701/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., с което е оставена без уважение молбата на адв. М. В. М. за изменение на Решение № 3819/18.09.2023 г. по гр.д. № 3701/2023 г. по описа на ПдРС в частта относно разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 3819/18.09.2023 г. по гр.д. № 3701/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с. в частта относно разноските, като ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:

202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин VII, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, офис 40-46, представлявано от П.Д., да заплати на адв. М. В. М. от АК – Пловдив, адрес на кантората:

*********************, допълнително сума в размер на 160 лв. /сто и шестдесет лева/, представляваща ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6