Решение № 1846 от 18.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1846 гр. Пловдив, 18.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330106319 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375 против М.

П. Ц., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове по чл. 422, ал.1, вр. с чл.

415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.430 и сл. ТЗ, вр. с чл. 99 ЗЗД, за следните суми: сумата от 3000 лева – частично претендирана главница от общо дължима главница от 6000 лева, дължима по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта .......... от 17.07.2019 г. и 1703.76 лева – договорна лихва за периода от 20.08.2020 г. – 20.07.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда - 08.03.2023 г. до погасяването й и разноски, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 1709/14.03.2023 г. по ч.гр.д. № 3465/2023 г. на ПРС, ІІІ гр.с.

Ищецът твърди, че на 17.07.2019 г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит ......... между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с предоставен кредит в размер на 6000 лева, който да бъде изплатен на 60 месечни погасителни вноски, в срок до 20.07.2024 г.. Кредитът бил отпуснат при ГПР – 32.68 % и при лихвен процент – 26.78 %.

Твърди се, че на 19.05.2020 г. е сключено Споразумение за отсрочване на погасителни вноски по Договора, по силата на което страните са се споразумели да отложат плащането на 5 месечни погасителни вноски, вследствие на което размерът на месечните погасителни вноски се променил на 228.35 лева и срокът на договорът се удължил до 20.12.2024 г.

Твърди още, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължи лихва, за времето на забавата върху просрочените суми, в размер на законната лихва.

На 27.04.2022 г., бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който ищецът придобил вземането. Ответникът бил уведомен от изрично упълномощения представител на цедента - „ЕОС Матрикс” ООД. Уведомлението 1 следвало да се счита за прието и с получаване на книжата към исковата молба.

Твърди, още, че задълженията са обявени за предсрочно изискуеми, за което длъжникът бил редовно уведомен на 19.10.2022 г., като в предоставения му 15-дневен срок за доброволно изпълнение, плащане не постъпило.

Поради липса на плащане, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 1709/14.03.2023 г. по ч.гр.д. № 3465/2023 г. на ПРС, ІІІ гр.с., за сумата от 3000 лева – частично претендирана главница от общо дължима главница от 6000 лева, дължима по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ........ ; 1703.76 лева – договорна лихва за периода от 17.07.2019 г. – 01.11.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда - 08.03.2023 г. до погасяването й и разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Моли се за уважаването им. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Не оспорва, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е бил сключен на 17.07.2019 г. Договор за потребителски паричен кредит ................

Изразява становище, че процесният договор е нищожен поради неспазване на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като липсват условия за прилагането ва ГЛП – дали е фиксиран за целия срок за кредите или е променлив; не е посочено какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита.

На следващо място твърди, че процесния договор е недействителен на основание чл.

22, ал. 1 ЗПК, тъй като в договора е посочен ГПР като абсолютна величина, като не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

На следващо място, твърди, че процесния договор е недействителен на основание чл.

22, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК.

Поради изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3465/2023 г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 1709/14.03.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 3000 лева – частично претендирана главница от 6000 лева, дължима по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ................ от 17.07.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. /универсален правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД/ и длъжника, вземанията, по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цедия/ от 27.04.2022 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД; 1703.75 лева – договорна лихва за периода 17.07.2019 г. – 01.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.03.2023 г. до окончателното погасяване, както и за разноски по заповедното дело.

В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Предвид изложеното, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано 2 възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличие на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит от 17.07.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, като кредитор и ответника, при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена договорената парична сума, която е усвоена; параметрите на договора, срок и начин на погасяване; уговорка за дължимост на възнаградителна лихва за исковия период; валидно прехвърляне на вземанията в своя полза, както и, че ответникът е уведомен за цесията от цедента, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания, както и правомерността на начисляването им. В негова тежест е да докаже осъществяване на твърдените в исковата молба предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора, за която ответникът е уведомен.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, като установи и всички свои твърдения и възражения в отговора, вкл. за недействителност на договора, поради наличие на сочените нарушения на ЗПК, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е сключен на 17.07.2019 г. Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ........... /виж Определение по чл. 140 ГПК № 3325/15.03.2024 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта .......... от 17.07.2019 г. ........., се установява наличието на съглашение за предоставяне в заем на парична сума от 6 000 лева, с уговорена такса ангажимент от 210 лева, с месечна вноска от 216.45 лева, с брой на вноските – 60 месечни вноски, с падеж:

20.07.2024 г., застрахователна премия – 2016 лева, годишен процент на разходите (ГПР) – 32.68 %, лихвен процент – 26.78 % и обща стойност на плащанията – 12 987 лева. Налице е погасителен план, в който са посочени падежи за плащане и размер на оставащата главница.

По делото е прието и Споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 19.05.2020 г. /л.11/ по Договора за потребителски кредит .............. от 19.05.2020 г., по силата на което страните са се споразумели да отложат плащането на 5 месечни погасителни вноски, вследствие на което размерът на месечните погасителни вноски се променил на 228.35 лева и срокът на договорът се удължил до 20.12.2024 г.

От рамковия договор за цесия от 27.04.2022 г. и приложение № 1 от 27.04.2022 г. към него /л.19-22/, в което под ....... фигурира вземането към ответника/ се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията по договора за кредит.

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, по което вещото лице е посочило, че по процесния договор, кредиторът е превел на ответника сумата в размер на 5790 лева. Вещото лице е посочило, че отпуснатия по договора кредит е в размер на 6 000 лева, тъй като е удържана такса ангажимент в размер на 210 лева, като усвоената от ответника сума е в размер на 5790 лева. Вещото лице установява още, че по процесния договор са извършени плащания в общ размер на 1515.15 лева, с които са погасени главница 3 в размер на 350.76 лева, договорна лихва в размер на 929.19 лева и застрахователна премия в размер на 235.20 лева. Вещото лице установява също, че непогасения остатък от дълга по договора е: 5649.24 лева – главница, 4041.81 лева – възнаградителна лихва, лихва за забава в размер на 630.70 лева и застраховка кредит – 436.80 лева. Вещото лице установява също и, че неплатените задължения са за главница и договорна лихва за периода от 20.08.2020 г. – 20.12.2024 г..

От събраните писмени доказателства се установява, че между първоначалния кредитор и ответника е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ............... от 17.07.2019 г. В договора са посочени конкретните условия и параметри на заема.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В процесния договор е посочено, че заемът е предоставен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 26.78 %. Липсват обаче каквито и да било условия за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Нарушението е още по-съществено, тъй като нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на потребителя и е основание за недействителност на договора за кредит.