Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 156 от 13.04.2022, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 2513/2021
Вид
Решение № 156
Подписан
13.04.2022
В сила
04.06.2022
Състав
Георги Стоянов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.46, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Ямбол, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20212330102513 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт ет.2, офис 4, представлявано от законен представител: Ю. Х. Ю., в качеството й на изпълнителен директор, чрез процесуален представител И. С. С. в качеството й на юрисконсулт, срещу П.Х.П. и М.И.П. и двамата от гр. С., обл. Я., ул.

„***, с която са предявени осъдителни искове за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 21 172,91 лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски паричен кредит № *** г., сумата от 7651, 45 лв., представляваща договорна ( възнаградителна ) лихва за периода 14.07.2018 г. до 12.08.2021 г., след изменението на иска по чл.214, ал.1, изр..трето ГПК, сумата от 3 809,11 лв. лихва ( обезщетение) за забава за периода 15.01.2018 г. до 12.08.2021 г., в едно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че процесните вземания произтичат от одобрен на 12.01.2017 г. и подписан на 16.01.2017 г. договор за потребителски паричен кредит № *** между „УКФ“ ЕАД в качеството му на кредитор и П. Х. П. в качеството му на кредитополучател и М.И.П. в качеството й на поръчител. Договора бил сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК и на основание ОУ, при които праводателя на ищеца предоставял потребителски кредити. ОУ на кредита били неразделна част от договора 1 за кредит и с подписването на договора, кредитополучателя и поръчителя удостоверявали, че са им предоставени целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на кредитора, получили са екземпляр от ОУ, запознати с тях и безусловно ги приемат. По силата на посочения по горе договор на ответниците бил предоставен потребителски кредит в размер на 22 866, 00 лв., като се дължала такса за разглеждане в размер на 666, 00 лв. С договорения размер на главница била погасена от кредитополучателя комисионната/ таксата за разглеждане на кредита от 666,00 лв., за която било направено прихващане от кредитора към датата на усвояване на кредита, като сумата която била предоставена по кредита била в размер на 22 200,00 лв. Към посочения по горе потребителски паричен кредит била сключена застраховка с месечна премия в размер на 10, 13 лв., която ответника следвало да внася с месечната погасителна вноска. Твърди се, че съгласно чл.9 от ОУ на сключената застраховка, при неплащане на текущата месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска, се предоставял едномесечен гратисен период, в който ако не било извъшено плащане по застрахователната премия, застрахователното покритие се прекратявало автоматично, предвид което за периода считано от 14.11.2017 г. по задължението не били начислявани месечни застрахователни премиии.

Твърди се, че с отпусната главница били погасени четири кредита, за което ответника бил направил искане за рефинансирането им, с кредитори и дължими суми към 16.01.2017 г., както следва : 11 461,89 лв. за „УКФ“ ЕАД, която сума също била прихваната от кредитора, към датата на усвояване на кредита; 2 159, 57 лв. за „Кеш кредит мобайл“ ЕАД; 2 118,00 лв. за „Профи кредит България“ ЕООД и сумата от 6 212, 57 лв. за „ТБИ Банк“. След направените плащания, остатъка от отпусната главница в размер на 247, 97 лв. бил преведен по посочената от кредитополучателя банкова сметка на 16.01.2017 г., с което кредиторът е изпълнил задължението си по процесния договор. Съгласно т.7, ал.1 от ОУ към договора било уговорено, че за представения кредит се дължи фиксирана лихва за целия срок на кредита, при ГЛП12.99%, месечния размер на която била включена в погасителния план, като подписвайки договора за кредит, страните били постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 18 349, 21 лв.

ГПР бил в размер на 15,48 %, като кредита следвало да се издължи на 120 бр. месечни вноски, всяка в размер на 353, 59 лв., с падежна дата 14-то число, като първата вноска била дължима на 14.02.2017 г. Общата дължима сума по кредита била в размер на 42 430, 81 лв. Съгласно чл.13 от ОУ, при които „УКФ“ ЕАД предоставило потребителски кредити, с подписването на договора за кредит М.И.П., в качеството си на поръчител била поела задължението на всички настоящи и бъдещи, условни и безусловни задължения на потребителя, които възниквали по силата но ОУ, като поръчителя бил декларирал, че бил запознат с ОУ и поема задължението, в качеството си на поръчител да осигури пълно и точно изпълнение на всички задължения на 2 потребителя произтичащи от ОУ и от договора за потребителски кредит. Също така било предвидено в чл.13, ал.1 от ОУ в случай на забава в плащанията на дължимите суми „УКФ“ ЕАД имали право да получат и обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Страните били договорили, че крайния срок на издължаване на всички задължения по кредита бил на 14.01.2027 г. ( датата на последната погасителна вноска, съгласно погасителния план), но предвид обстоятелството, че кредитополучателя не бил изпълнявал задълженията си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от ОУ, неразделна част от договора, съгласно който кредиторът имал право да обяви всичките си вземания по процесния кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита.

Твърди се, че ищеца с уведомлението за цесия по реда на чл.99 ЗЗД изпратено до ответниците, съобщили на същите, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителните вноски по договора ги кани да изплатят задължението си, като при неплащане или разсрочване на задължението си, срещу тях ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на дължимите суми. Уведомленията за обявяване на предсрочната изискуемост било получено за П. Х. П. на 29.03.2021 г. и за М.И.П. на 29.03.2021 г., връчени чрез ЧСИ с рег. № 787, като отделно от това исковата молба съставлявала волеизявление в посочения смисъл и имала характер на покана до длъжниците за настъпването на предсрочната изискуемост.

На 18.01.2019 г. е подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземанията и Приложение № 1 от с.дата, към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията ( цесия) от 02.11.2018 г. между „УКФ“ ЕАД –продавач и „АСВ“ ЕАД-купувач, с което вземането, произтичащо от договор за потребителски паричен кредит № ***/16.01.2017 г. било прехвърлено.

Претендира се уважаване на предявените искове и присъждането на законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на исковете до окончателно изплащане, както и на направените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок не е подаден отговор на исковата молба от нито един от двамата ответници.

В съдебно заседание ищецът – редовно призован, не се явява и не се представлява, като с писмена молба поддържат предявените искове и пледират за уважаването им, както и за присъждането на разноски.

Ответниците -редовно призовани, не се явяват, като в преходни съдебни заседания вземат становище по предявените искове, като не отричат, че са били в облигационни отношения с праводателя на ищеца и че дължат сумите предмет на иска.

3

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените от ищцовото дружество писмени доказателства – договор за потребителски паричен заем от 16.01.2017 г., ведно с общи условия и погасителен план към него, между „УКФ” ЕАД - гр.София и П.Х.П. в качеството му на потребител и М.И.П. в качеството и на поръчител, е бил сключен договор за потребителски паричен кредит в размер на 22 200,00 лв. и 666,00 лв. такса за разглеждане на кредита или общ размер на кредита сумата от 22 886,00 лв., който е следвало да бъде погасен до 14.01.2027 г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с платими на 14-то число от месеца вноски, като съгласно чл.13, ал.1 от ОУ праводателя на ищеца може да обяви кредита за предсрочно изискуем. Представени са още медицински въпросник за приемане на застраховане, преферициалните условия по договора за кредит № ***, искане за съществуващ дълг, съгласие за директен дебит, преведно нареждане за кредитен превод от 16.01.2017 г. на сумата от 247,97 лв. по сметка на П.Х.П., преведно нареждане за кредитен превод на 16.01.2017 г. на сумата от 6212,57 лв. по сметка на „Ти Би Ай Банк“, преведно нареждане за кредитен превод от 16.01.2017 г. на сумата от 2159,57 лв. по сметка на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, преведно нареждане за кредитен превод от 16.01.2017 г. на сумата от 2118,00 лв. по сметка на „Профи кредит България“ ЕООД, справка по движение по кредита към дата 08.07.2021 г., лихвен лист за кредита по договор № *** с клиент П.Х.П., справка за дължимата сума.

Представено е още копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 02.11.2018 год., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД“АД и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, по силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по договори за потребителски парични и стокови кредити, които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия. Представен е индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 18.12.2019 год., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера съгласно рамков договор от 02.11.2018 год. портфолио от необсужвани вземания в период по-дълъг от 180 дни, описани в приложение 1 към договора. По силата на чл.

3.2 цесионерът се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците по чл.

99 от ЗЗД, за което цедентът се задължава да му предостави в 3 – дневен срок писмено пълномощно. Цесията е потвърдена на същата дата.На л. 51/53 в цитираното по-горе Приложение 1 фигурира вземането срещу ответниците по процесния договор за кредит № ***.

Представено е и уговореното в договора пълномощно , по силата на което „АСВ“ЕАД е упълномощена да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на цедента всички длъжници по всички вземания, прехвърлени с договор от 18.12.2019 4 год.

Представени са и уведомителни писма изх.№№ *** и *** и двете от 15.01.2021 год. за извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит.На гърба на същите кредиторът е изразил волята си относно настъпване предсрочна изискуемост на кредита, като и двете са връчени на длъжниците на 29.03.2021 г. от ЧСИ с рег. № *** с район на действие ОС-Я..

По делото е назначено и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че на 16.01.2017 г. кредиторът е превел договореният размер на кредита сумата от 22 866,00 лв., като от тази сума била преведена сумата от 11 461,89 лв. към „УКФ“, кредит № ***-вътрешен трансфер; сумата от 2 159,57 лв. към „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, кредит № ***; сумата от 2 118.00 лв. към „Профи Кредит България“ ЕООД, кредит № ***; сумата от 6 212, 57 лв. към „ТВI Банк“, кредит ***; сумата от 247,97 лв. по сметка на П.Х.П. и сумата от 666,00 лв. за такса разглеждане. По кредита за периода 14.12.2017 г.- 15.01.2019 г. била внесена сумата в размер на 6 069, 59 лв., с които били погасени следните задължения- главница в размер на 1693,09 лв.; възнаградителна лихва за периода 16.01.2017 г.-14.06.2018 г. в размер на 4 163,71 лв.; застрахователна премия за периода 16.01.2017 г.-14.11.2017 г. в размер на 101,30 лв. и лихва просрочие в размер на 111, 49 лв., посочени в Таблица № 1 към експертизата.