Определение № 2244 от 13.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2244 гр. София, 13.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501966 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

С определение № 25097/09.12.2025 г. по гр.д.№ 4550/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-5 състав, съдът е върнал на основание чл.129, ал.3, вр ал.1 от ГПК, искова молба вх.№ 26822/04.05.2022 г. в частта относно нередовни искове, констатирани с определение на САС от 17.10.2024 г. по ч.гр.д. № 2677/2024 г., за които ищецът е подал уточняващи молби от 10.12.2024 г. и неподписана молба от 28.05.2025 г., подписана на 23.06.2025 г., и е прекратява производството по делото в тази част. Със същото определение е върнал искова молба вх.№ 26822/04.05.2022 г., на основание чл.130 от ГПК, в частта, относно следните недопустими искове, за които е формулиран петитум в първоначалната искова молба, и прекратява производството по делото в тази част: 1./ иск с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено, че е налице персонална симулация при продажбата на ½ ид.част от недвижим имот, обективирана в нот.акт №105/01.04.1994 г. по нот.дело № 7289/1994 г., като действителният купувач по сделката е В. И. В., а не С. Д. М.;

2./ иск с правно основание чл. 17, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено, че е налице персонална симулация на сделката, обективирана в неиндивидуализиран договор за доброволна делба, като действителният съделител е В. И. В., а не С. Д. М..

Срещу това определение е подадена частна жалба от В. И. В., с която моли това определение да бъде изцяло отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа, че с искова молба вх. № 26822/04.05.2022 г. е предявил срещу Х. Д. М. искове с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за установяване на персонална симулация при сключването на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 105/01.04.1994 г. и при договор за доброволна делба, както и евентуални искове за собственост по чл. 108 от ЗС, включително на основание придобивна давност. След поредица от процесуални действия, включително отмяна на предходно определение за прекратяване от Софийски апелативен съд с Определение от 17.10.2024 г. по ч.гр.д. № 2677/2024 г. и даване на задължителни указания, първоинстанционният съд с разпореждане от 12.05.2025 г. отново оставил исковата молба без движение, като е дал указания за отстраняване на нередовности, свързани с индивидуализация на договора за делба, 1 уточняване на пасивната легитимация, прецизиране на петитума /сделка, а не акт/ и внасяне на държавна такса. В изпълнение на тези указания, с молба от 28.05.2025 г. /подписана на 23.06.2025 г./ ищецът отстранил една от основните нередовности и уточнил, че се иска прогласяване нищожността на самата сделка, а не на нотариалния акт, който я обективира.

Въпреки това, с обжалваното определение СГС е приел, че останалите нередовности не са отстранени, и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върнал исковата молба в частта за нищожност, а на основание чл. 130 от ГПК е прекратил производството по исковете по чл.

17, ал. 1 от ЗЗД като недопустими. Счита, че първоинстанционният съд е приложил крайната процесуална санкция в разрез със задължението на съда по чл. 101, ал. 1 от ГПК да указва ясно и конкретно как да се отстрани порокът.

Въззивният съд като ообсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от В. И. В. против Х. Д. М. иск с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено, че е налице персонална симулация при продажбата на ½ ид.част от недвижим имот, обективирана в нот.акт №105/01.04.1994 г. по нот.дело № 7289/1994 г., като действителният купувач по сделката е В. И. В., а не С. Д. М.] иск с правно основание чл. 17, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено, че е налице персонална симулация на сделката, обективирана в неиндивидуализиран договор за доброволна делба, като действителният съделител е В. И.

В., а не С. Д. М.; евентуален иск с правно основание чл.108 от ЗС, основан на твърдения за придобиване на правото на собственост въз основа на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 105/01.04.1994 г. по нот.дело № 7289/1994 г., и на договор за доброволна делба от 05.07.1996 г.; - евентуален иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота на основание давностно владение, осъществено през периода 01.04.1994 г. – 2021 г.

С определение от 16.01.2024 г. исковата молба е оставена без движение в частта относно предявените искове с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, като е предоставена възможност на ищеца в двуседмичен срок с писмена молба, с препис за другата страна, да уточни правен интерес от предявените искове по чл.17, ал.1 от ЗЗД, като съобрази обстоятелството, че не е предявил искове по чл.26, ал.2 от ЗЗД за установяване, че сделките са привидни при персонална симулация на купувача. На ищеца е указано, че правилата за прикритото съглашение се прилагат едва след като се установи наличие на привидно съглашение, а в конкретния случай не е предявен иск за установяване на привидно съглашение, нито се твърди такъв иск да е бил уважен, а се предявява единствено иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД за установяване на прикритата сделка.

С уточняваща молба от 26.02.2024 г. ищецът твърди, че искът по чл.17, ал.1 от ЗЗД може да бъде предявен самостоятелно в конкретния казус. Твърди, че има правен интерес от предявените искове, тъй като при разкриване на симулацията ищецът ще бъде признат за собственик. По същество твърди, че желае да се установи прикрито съглашение и да бъдат приложени правилата за прикритото, но не желае преди това да се установи привидното съглашение.

С определение от 24.04.2024 г. съдът е прекратил частично производството по делото по първите два иска с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, тъй като не са изпълнени указания на съда от 16.01.2024 г. ищецът да мотивира интерес от предявените установителни искове по чл.17, ал.1 от ЗЗД, като съобрази обстоятелството, че не е предявил иск за установяване нищожност на привидните сделки.

Това определение е отменено с определение от 17.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 2677/2024 г. на САС. Въззивният съд е приел, че са правилни мотивите на СГС, че самостоятелен иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД за установяване само на прикритата сделка не може да съществува, без да е предявен иск за прогласяване нищожността на привидната сделка.

Посочено е, че неправилността на обжалваното определение се дължи на това, че дадените 2 указания на ищеца с определение от 16.01.2024 г. са неправилни и по същество – не кореспондират с изложените от съда основания за прекратяване на производството по делото. Посочено е, че интерес от предявените искове ищецът има и допълнително го е уточнил в дадения от съда срок. Не е налице в този смисъл бездействие на ищеца, което да бъде санкционирано чрез връщане на неговата искова молба, ето защо подадената частна жалба се явява основателна. Указано е при връщането на делото на СГС съдът да съобрази, че в обстоятелствената част на исковата молба са заявени твърдения за нищожност на договорите от 01.04.1994 г. и 05.07.1996 г. поради симулативност и съответно твърдения за прикритата, евентуално валидна сделка, сключена на тяхно място. Посочено е, че формулираният петитум от ищеца обаче не отговаря на фактическите твърдения, тъй като липсва петитум за установяване на нищожност на привидните сделки. Указано е на съда, че произнасянето по отношение на валидността на една сделка следва да е еднакво по отношение на всички страни, сключили сделката, като при връщане на делото на СГС следва да даде указания на ищеца да поиска конституиране на всички участници в оспорените сделки като страни по делото и да формулира съответни на наведените факти петитуми.

С разпореждане от 03.11.2024 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал следните указания на ищеца: в двуседмичен срок с писмена молба, с препис за другата страна, да формулира петитум, съобразно обстоятелствената част на исковата молба, в която, според САС, са заявени твърдения за нищожност на договори от 01.04.1994 г. и от 05.07.1996 г. При формулиране на петитум относно тези сделки, ищецът да уточни пасивната легитимация по иска, като съобрази обстоятелството, че страните по оспорените сделки, следва бъдат страни и в съдебното производството.“ Ищецът е предупреден за последиците от неизпълнение на указанията.

С молба от 10.12.2024 г. В. И. В. в абзац трети и четвърти на молбата е заявил, че твърди нищожност на договорите, сключени с условия на персонална симулация/поради привидност на сделките/ и моли съда да прогласи тяхната нищожност като привидни, както и да обяви за действителен собственик на процесния имот ищеца В. В.. В молбата е посочен нотариален акт № 105, том 37 , нот.дело № 7289/1994 г. на нотариус В. М., но липсва индивидуализация на договора за доброволна делба.

Съдът е счел, че ищецът не е изпълнил указанията с молбата от 10.12.2024 г.

Съдът с разпореждане от 12.05.2025 г. отново е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба - да индивидуализира кой е договорът да доброволна делба, чиято недействителност иска да бъде установена, като посочи дата и година на сключване, между кои страни е сключен, по кое нотариално дело е изповядана сделката. Посочено е, че следва да има предвид, че исковата молба в тази част подлежи на вписване, поради което петитумът следва да е прецизен. Указано е, че следва да съобрази кои са страните по сделката; да уточни дали желае прогласяване нищожността на нотариалния акт № 105 по нот.дело № 7289/1994 г. на нотариус В. М. или желае прогласяване нищожността на договора за продажба, който е обективиран в нотариалния акт; в случай, че желае прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нотариалния акт, да съобрази кои са страни по тази сделка; да представи документ за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на по 1% от данъчната оценка на имотите по всяка от сделките.

Съобщение за указанията по последното разпореждане от 12.05.2025 г. ищецът е получил на 20.05.2025 г.

С молба от 28.05.2025 г., подписана на 23.06.2025 г., ищецът не е уточнил иска за нищожност, като е посочил, че желае прогласяване нищожност не на нотариалния акт, а на сделката, която е обективирана в нотариален акт от 01.04.1994 г. за покупко- продажба № 105, том тридесет и седми, нот.дело № 7289/1994 г. на нотариус В. М.. Относно дължимата държавна такса е заявил, че същата вече е заплатена в пълен размер, като е поискал от съда ако счете, че това не е сторено, да посочи размера на държавната такса, който следва ищецът да внесе.

3

Съдът е счел, че по делото продължават да бъдат нередовни исковете, които е констатирал САС в определение от 17.10.2024 г. по чгр.д. № 2677/2024 г., тъй като не е уточнена пасивната легитимация по иска, нито е внесена държавна такса за него. С първоначалната искова молба е внесена такса за друг иск - по чл.17, ал.1 от ЗЗД за установяване на персоналната симулация на прикритата сделка, а не иск за установяване нищожност, поради персонална симулация на привидната сделка; по иска за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба ищецът не е индивидуализирал кой е договорът за доброволна дела, чиято нищожност иска да бъде установена с дата и година на сключване, между кои страни е сключен, по кое нотариално дело е изповядана сделката; не е уточнена пасивната легитимация по този иск, като се съобразят страните по сделката; не е внесена дължимата държавна такса за този иск.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира следното:

Ищецът е предявил исковете по чл.17,ал.1 от ЗЗД не самостоятелно, а при твърдения и предявени искове за нищожност на сделките - че нищожният привиден договор прикрива друга сделка или сделка между действителните страни. Така двата иска следва да се предявят и разгледат заедно /решение 403/2010г по гр.д.№ 684/2009г на ВКС/.Уточнен и изяснен е истересът на ищеца от предявяване на искове