Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2259 от 14.07.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2432/2025
Вид
Определение № 2259
Подписан
14.07.2026
Състав
Светлин Михайлов, Васил Василев, Николай Метанов

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2259 гр. София, 14.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трИ.десети юли през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000502432 по описа за 2025 годИ.

Производството е по чл.278 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от С. Д. С., ЕГН **********, адрес: *** против определение № 12 222/25.06.2025г. по гр.д.№2818/25г. на СГС,в частта, с която съдът е оставил без уважение молба вх.№ 34712/20.03.2025год. и вх.№ 34704/20.03.2025год., депозирани от С. Д. С., в частта за присъждане на разноски на ответника като неоснователни. В частната жалба са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на определението.Иска се определението да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с което молбата на жалбоподателката бъде уважена.

Делото е образувано и по частна жалба от Д. Д. С., ЕГН **********,, адрес: *** против Определение с рег. № 12 222/25.06.2025г., постановено по гр.д. № 2818 по описа на СГС за 2025 г., 1-10 с-в, в частта, с която СГС оставя без уважение молба вх. № 36246/24.03.2025г. и молба вх. № 36248/ 24.03.2025 г. като неоснователни. В частната жалба са развити подробни съображения относно незоконосъобразността на обжалваната част от определението.Иска се определението, в обжалваната му част, да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с което молбата на жалбоподателя бъде уважена.

По делото е постъпил отговор на двете частни жалби от Е. И. Х. и В. В. Х. и двамата от гр. ***.Подържа се,че двете частни жалби са неоснователно,поради което се иска обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частните жалби са подадени в срок,от лице с правен интерес от обжалбването поради което са допустими.

За да се произнесе по частните жалби съдът взи предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Е. И. Х. и В. В. Х. срещу С. Д.

С. и Д. Д. С. искове с пр.осн.чл.108 от ЗС, вр.чл.35 от ЗЖСК за установяване собствеността 1 на ищците и предаване на владението върху недвижим имот - апартамент № 48, с идентификатор № ***, както и заплащане на обезщетение за лишаване от ползване за сумата от 85 800,00лв., за периода 12.10.2007 г. - 12.10.2022г. Настоящото производство е образувано на 11.03.2025год. след като исковете не са приети за съвместно разглеждане по гр.д. №10703/2022 г. СГС, 10 състав. С определение от 19.03.2025год., влязло в сила на 11.04.2025год. производството по делото е прекратено. С молба вх.№ 36246/24.03.2025год., вх.№36248/24.03.2025год. депозирани от Д. Д. С. и молба вх.№ 34712/20.03.2025год. и вх.№ 34704/20.03.2025год., депозирани от С. Д. С., същите-настоящи жалбоподатели са заявили становище за допълване на определение от 19.03.2025год. с присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие за депозиран отговор на исковата молба. Съдът е констатирал, че след образуване на делото са депозирани четири броя отговори на исковата молба с вх.№ 33652/18.03.2025год., вх.№33655/18.03.2025год., вх. №30951/13.03.2025год. и вх.

№30961/13.03.2025год. Към същите са приложени по два договора за правна защита за всеки от ответниците, с характер на разписка за сумите 9900лв., 9000,00лв.-за адв. Т. М., 9950,00лв. и 9950,00лв. –за адв. Н. Б.. С молби от 15.05.2025год. и 28.05.2025год. ищците са заявили становище за неоснователност на претенцията за разноски, евентуално прекомерност на същата.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел,че депозираните молби с пр. осн.чл.248 от ГПК, съдът намира за процесуално допустими, но неоснователни. Съдът е приел,че на основание чл.78, ал.4 от ГПК на ответника се следват разноски при прекратяване на делото, без оглед причИ.та за това-недопустимост на исковата претенция, оттегляне, отказ от иска. Съдът е приел,че тази разпоредба е приложима и в хипотезата на прекратено производство при преценка за недопустимост на искова молба. Предпоставките за възникване на деликтната отговорност на ищеца по чл.78, ал.4 от ГПК са наличие на съдебно предявен иск, извършени разходи от ответната страна, причинно-следствена връзка между процесуалното поведение на ищеца и извършването на разхода от ответника. Същите предполагат възникване на отговорността за разноски и възлагането им на ищеца, когато са необходими или от ангажиране на ответника в процеса от момента на връчване на препис от исковата молба до прекратяване на производството по делото. В процесната хипотеза делото е прекратено поради сила на присъдено нещо между страните относно спора за собственост относно недвижим имот и липса на правен интерес по претенцията за обезщетение.Съдът е приел,че в настоящия случай препис от исковата молба не е връчван на ответниците,но въпреки това по делото са депозирани отговори на исковата молба.Съдът е приел,че в този случай разноски на ответниците не се дължат, тъй като не са необходими,а узнаването от ответника за делото и ангажиране на адвокатска защита преди да е възникнало процесуално правоотношение, не сочи на необходимост от разноски, респективно възлагането им по чл.78, ал.4 от ГПК на ищеца.

Съдът счита,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Въпросът от значение за решаване на спора по настоящето дело 2 е следва ли в полза на лице, срещу което е предявен иск, да се присъждат разноски на основание чл.78,ал.4 ГПК, когато делото е прекратено като недопустимо в хода на едностранно производство по проверка на редовността и допустимостта на подадена искова молба, без последната да е връчена,а е подадена молба-предварително становище по допустимостта на иска с доказателства за извършени разходи за процесуално представителство и защита, без на ответника да е връчен препис от исковата молба, без да са му връчвани книжа по делото или да са давани от съда указания и възможност за вземане на становище и предприемане на действия за защита.

Съдът счита,че отговорът на този въпрос е че разноски в този случай не се дължат.

Ответникът има право на разноски, на основание чл.78, ал.4 от ГПК само когато разноските са извършени след получаване на препис от исковата молба и преди прекратяване на делото. Направените преди получаване на препис от исковата молба и след прекратяване на делото разноски не се дължат, тъй като са направени без основание и не по повод на делото, тъй като до датата на получаване на препис от исковата молба и след прекратяване на делото, ответникът няма основание да ангажира адвокат и да прави разноски за процесуалната си защита по делото. /Определения на състави на ВКС по ч.т.д.№ 5009/2013г. на 1 гр.отд., т.д.№ 217/2020г. на 1 т.о., ч.т.д.№ 1999/2021г. на 2 т.о./ Разходите следва да са направени от ответната страна преди уведомяване за образуваното производство и след прекратяване на делото, за да могат да бъдат квалифицирани като направени без основание и не по повод на делото .

Извън тези случаи са хипотези, когато:

На ответника е връчен препис от постановен съдебен акт, предхождащ прекратителното определение, и същият е проявил активно процесуално поведение като е изразил становище.

Извършените във връзка с тези действия разноски следва да бъдат възмездени /ч.гр.д.№ 4577/2018г. на 3 г.о. на ВКС/.Независимо от връчването на книжа, които не подлежат на връчване /препис от частната жалба в противоречие с разпоредбата на чл.130 ГПК/, ако разноските са направени по повод на недопустими искови претенции и във връзка с предоставена от съда възможност за защита, няма законово основание да се отрече правото на ответника да ги получи. /ч.т.д.№ 3465/2015г. на 2 т.о. на ВКС/.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 12 222/25.06.2025г. по гр.д.№2818/25г. на СГС.

Определението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от връчване на препис пред ВКС на РБ.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4