Решение № 386 от 29.03.2022, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№..................................................2022 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав, в публично заседание на втори март 2022 г., в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА с участието на секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдия

Желязкова адм. дело № 1268/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „СБ Бояна“ ЕООД, ЕИК

********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 83, ет. 2, против Ревизионен акт /РА/ №

Р-03000320004081-091-001/22.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 59/21.05.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период /д.п./ 2016 г. в размер на 805,35 лева – главница, и 0,00 лева – лихви, и за д.п.2017 г. в размер на 22 563,78 лева – главница, и 5 610,62 лева – лихви, и допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за д.п.м.05.2017 г. в размер на 22 448,89 лева – главница, и 8 412,77 лева – лихви, за д.п.м.06.2017 г. в размер на 18 788,52 лева – главница, и 6 884,46 лева – лихви, за д.п.м.07.2017 г. в размер на 434,20 лева – главница, и 155,36 лева – лихви, за д.п.м.08.2017 г. в размер на 5 804,66 лева – главница, и 2 026,96 лева – лихви, за д.п.м.09.2017 г. в размер на 434,20 лева – главница, и 148,00 лева – лихви, за д.п.м.10.2017 г. в размер на 434,20 лева – главница, и 144,26 лева – лихви, за д.п.м.11.2017 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 145,93 лева – лихви, за д.п.м.12.2017 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 142,05 лева – лихви, за д.п.м.01.2018 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 138,17 лева – лихви, за д.п.м.02.2018 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 134,67 лева – лихви, за д.п.м.03.2018 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 130,79 лева – лихви, за д.п.м.04.2018 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 127,03 лева – лихви, за д.п.м.05.2018 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 123,15 лева – лихви, за д.п.м.06.2018 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 119,40 лева – лихви, за д.п.м.07.2018 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 115,52 лева – лихви, за д.п.м.08.2018 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 111,64 лева – лихви, за д.п.м.09.2018 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 107,88 лева – лихви, за д.п.м.10.2018 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 104,00 лева – лихви, за д.п.м.11.2018 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 100,25 лева – лихви, за д.п.м.12.2018 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 96,37 лева – лихви, за д.п.м.01.2019 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 92,49 лева – лихви, за д.п.м.02.2019 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 88,98 лева – лихви, за д.п.м.03.2019 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 85,11 лева – лихви, за д.п.м.04.2019 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 81,35 лева – лихви, за д.п.м.05.2019 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 77,47 лева – лихви, за д.п.м.06.2019 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 73,72 лева – лихви, и за д.п.м.07.2019 г. в размер на 450,52 лева – главница, и 69,84 лева – лихви.

В жалбата се поддържа, че ревизионният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния данъчен закон. Конкретно се сочи, че ревизионният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, като по преписката не са налице данни ревизорите да са извършили проверка в счетоводството на жалбоподателя. Счита се, че изцяло формално, дистанционно извършената ревизия води до непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка по отношение на доставките и финансовите резултати на предприятието. Твърди се нарушение на материалния закон, като се сочи, че дружеството е собственик на внесените в капитала като непарична вноска недвижими имоти, в т.ч. и на процесния недвижим имот, находящ се на ул. „Даскал Стоян Попандреев“, гр. София; в случая е налице хипотезата на чл.27, ал.2 от ЗДДС, а изводите на данъчните органи, определили данъчната основа като дължим данък за безвъзмездна доставка на услуга, са незаконосъобразни. Аргументира се, че апортът не е доставка по смисъла на ЗДДС, затова придобиващият нито е приспаднал данъчен кредит, нито има право на такъв в по-късен момент, следователно разпоредбите на чл.6, ал.3, т.1 и чл.9, ал.3, т.1 от ЗДДС са неприложими, както по отношение на недвижимия имот, така и спрямо доставките на стоки и услуги във връзка с ремонта и експлоатацията му.

Твърди се, че във връзка с това няма как да се приеме, че те са пряко за лични нужди на управителя на дружеството, тъй като са вложени в основния актив, за който не е ползван данъчен кредит. Допълнително се посочва, че органите по приходите не са доказали по безспорен начин фактическото ползване на недвижимия имот.

По отношение установените задължения във връзка с фактурирани от „Болкан Ритейл Холдинг“ ЕООД посреднически услуги с обща данъчна основа в размер на 210 000 лева и ползван данъчен кредит в размер на 42 000 лева се твърди, че изложените от ревизиращите органи мотиви не кореспондират с фактите по преписката, което прави ревизионния акт необоснован.

Според подателя на жалбата естеството на търговското посредничество се изразява в сътрудничество, а съдействието означава оказване на подкрепа, помощ, поддръжка, като за реализацията на тези дейности не са необходими преки материални разходи. Изтъква се, че посредническите услуги са извършени с личните усилия на представляващия дружеството-доставчик, който разполага с опит и контакти в бранша. Твърди се, че са представени годни писмени доказателства по смисъла на чл.57 от ДОПК, установяващи извършването на услугите, в т.ч. писмен договор, фактури, обяснения, декларации, платежни документи и други.

Доказателствата, събрани в хода на ревизията, установяват, че доставките са правилно документирани, осчетоводени и разплатени. Фактурите притежават изискуемите реквизити и са отразени в дневниците за продажби на доставчика и в справка-декларациите /СД/ по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Аргументира се, че е налице заплащане по банков път на основата и данъка по фактурите, както и реализация на резултата от услугите, тъй като същите са използвани за сключване и изпълнение на договори с клиенти на жалбоподателя, като при това е установена и нетна икономическа изгода.

На изложените основания се твърди, че ревизионният акт е издаден в противоречие с основни положения, които могат да се извлекат от практиката на Съда на Европейския съюз /Съда на ЕС/, както и с принципите на неутралност, пропорционалност, правна сигурност и защита на добросъвестните задължени лица. Отправя се искане за отмяна на ревизионния акт.

В депозирана чрез представител по пълномощие писмена защита жалбоподателят релевира доводи за нищожност на оспорения ревизионен акт поради издаването му от орган по приходите, непритежаващ материална компетентност.

Ответникът по жалбата – Директорът на

Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, а ревизионния акт за законосъобразен по съображенията, изложени в потвърждаващото го решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП.

По допустимостта на жалбата:

РА е обжалван по административен ред с жалба вх. № Ю-59/22.03.2021 година. От матариалите по делото се установява, че Решение по жалба срещу ревизионен акт № 59/21.05.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на 25.05.2021 г., а жалбата до съда е подадена чрез куриер на 08.06.2021 г.

/л.15 oт делото/, т.е. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, поради което като подадена срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице, пред надлежния съд и в законоустановения срок, същата се явява допустима за разглеждане.

По основателността на жалбата:

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административен съд – Варна приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизията е повторна, извършена във връзка с Решение № 145/02.07.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП /л.36-42 от делото/, и е започнала въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000320004081-020-001/08.07.2020 г. /л.2/, издадена от М.Т.Г. на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП Варна. Съгласно посочената ЗВР обхватът на ревизията включва установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. и за ДДС за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2019 година. Определен е ревизиращ екип в състав: К.Г.Е.-И – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, и С.П.Д. – старши инспектор по приходите, и срок за извършване на ревизията – три месеца от връчването на ЗВР, което е извършено на 13.07.2020 година /л.1/.

Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ №

Р-03000320004081-020-002/01.09.2020 г. /л.5/, издадена от М.Т.Г. на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП Варна, е изменена първоначалната ЗВР, като е променен съставът на ревизиращия екип, като за ръководител на ревизията е определена Е.Н.Г. – главен инспектор по приходите.

Със ЗИЗВР №

Р-03000320004081-020-002/12.10.2020 г. /л.8/, издадена от М.Т.Г. на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП Варна, е изменена предходната ЗИЗВР по отношение на срока за извършване на ревизията, който е продължен до 11.12.2020 година.

Лицето, издало посочените заповеди, е надлежно оправомощено да издава ЗВР по чл.112 от ДОПК със Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП Варна /л.88 от делото/.

За резултатите от ревизията, в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000320004081-092-001/21.12.2020 г. /л.453-481/ от Е.Н.Г. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, и С.П.Д. – старши инспектор по приходите, връчен на жалбоподателя на 04.01.2021 година /л.452/.

Производството е финализирано с издаването на обжалвания Ревизионен акт № Р-03000320004081-091-001/22.02.2021 г.

/л.485-491/, издаден от М.Т.Г. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията, и Е.Н.Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията

РА е оспорен по административен ред пред

Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, който Решение по жалба срещу ревизионен акт № 59/21.05.2021 г. го е потвърдил изцяло.

В хода на съдебното производство от ответника са представени писмени доказателства, касаещи извършената със ЗИЗВР № Р-03000320004081-020-002/01.09.2020 г. промяна в ревизиращия екип.

Със Заповед № Д-1040/02.07.2018 г. на

Директора на ТД на НАП Варна /л. 86-87 от делото/ са определени органите по приходите, които да изпълняват функциите на ръководители на ревизии в сектори „Ревизии“, отдел „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна за периода от 02.07.2018 г. до провеждане на тест за установяване нивото на професионалните знания и умения, сред които е и К.Г.Е.-И – главен инспектор по приходите в отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии“, Варна /т.6 от заповедта/.

Със Заповед № 3-1906/14.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП /л.91 от делото/, К.Г.Е.-И е преназначена от длъжността: главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, Дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии“, на длъжността: главен експерт по приходите в Централно управление на НАП, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, отдел „Обжалване“.

Съгласно Заповед № Д-1431/28.08.2020 г. на

Директора на ТД на НАП Варна /л.93 от делото/, считано от 01.09.2020 г., са изменени предходни заповеди за състава на служителите от Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна и разпределението им по функции и екипи, в частта за отдел „Ревизии“, като вместо К.Г.Е.-И – главен инспектор по приходите, да изпълнява функцията на ръководител на ревизия е определена Е.Н.Г. – главен инспектор по приходите.