Решение № 367 от 17.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Русе, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20264520200004 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. П. П. против Наказателно постановление № 251085-003885 от 05.12.2025 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателката на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателката М. П., редовно призована, се явява лично и заедно с адв. Е. М. от Адвокатска колегия-Русе, последната действаща в качеството на упълнимощен процесуален представител. В хода на пледоарията адв.

М. поддържа изложеното в жалбата, като го доразвива от правна и фактическа страна.

Жалбоподателката П. се солидаризира със становището .

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получен от жалбоподатя на 16.12.2025 г., а жалбата е подадена на 18.12.2025 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 12.11.2025 г. жалбоподателката М. П. П., притежаваща правоспособност категории „В“ и „АМ“, управлявала МПС – лек автомобил марка и модел Рено Клио, с регистрационен номер ******, по улиците на гр. Русе.

Движейки се по ул. „Еленин връх“, около 08:05 часа, жалбоподателката П. достигнала пешеходната пътека, тип М 8.1., разположена преди кръстовището с ул. без име, в близост до паркинга на магазин „Кауфланд“ 2, находящ се в гр. Русе, ж.к.

„Дружба“ 1, бул. „Христо Ботев“ № 1. Тъй като непосредствено преди пешеходната пътека бил спрял лек автомобил, който съществено ограничавал видимостта към пресичащите от дясно на ляво, жалбоподателката П. не видяла, че на същата бил стъпил свидетелят В. В. В.. От своя страна последният възприел приближаващия автомобил, но въпреки това ускорил движението си. При така създалата се пътна обстановка жалбоподателката П. преминала през пешеходната пътека без да пропусне свидетеля В.. Подразнен от поведението , последният се затичал към управлявания от нея лек автомобил и го изритал в задната част, след което продължил да я преследва, тичайки, до паркинга на магазин „Кауфланд“ 2, където тя паркирала. Малко след това свидетелят В. подал сигнал на телефон 112 за случилото се. В тази връзка на местонарушението били изпратени служители на Първо РУ на ОД на МВР-Русе, а впоследствие и свидетеля Ж. Й. Ж. – полицейски служител в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе.

При пристигането си свидетелят Ж. снел устни обяснения от свидетеля В. и жалбоподателката П.. Свидетелят В. заявил, че последната не спряла на пешеходната пътека, която той пресичал и че по този начин създала опасност да го блъсне. От своя страна жалбоподателката П. посочила, че не го е видяла, тъй като пред пешеходната пътека имало паркирани автомобили, които ограничавали видимостта .

2

Съобразявайки така изложеното, свидетелят Ж. приел, че с поведението си жалбоподателката П. е осъществила нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като в тази връзка съставил АУАН Серия GA № 4465105 от 12.11.2025 г., който бил подписан от последната с отбелязване, че има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били представени подробни такива.

Въз основа на съставения АУАН, Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качествто му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентично с това, съдържащо се в АУАН-а, като на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателката П. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева, равняващи се на 76,69 евро, за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН Серия GA № 4465105/12.11.2025 г., Наказателно постановление № 25-1085-003885/05.12.2025 г., възражение, докладна записка, справка нарушител/водач, гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Ж. Й. Ж. и В. В. В. и дадените обяснения в хода на съдебното следствие от жалбоподателката М. П. П., както и веществено доказателство, приобщено чрез извършен оглед по реда на чл. 285 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Ж. Ж., доколкото последният се явяват напълно незаинтересован от изхода на делото, тъй като свидетелстват за обстоятелства, които е възприел при изпълнение на служебните му задължения и изложеното от него кореспондира с останалата доказателствена съвкупност.

Същевременно следва да се отбележи, че показанията на свидетеля Ж. в значителната си част представлява преразка на споделеното му от свидетеля В. и жалбоподателя П..

По отношение на показанията на свидетеля В. В. В., съдът намира, че същите се оборват частично от наличния по делото видеозапис от камерата за видеонаблюдение, заснела процесните събития. Това противоречие има свое логично обяснение, а именно, че свидетелят В. цели с показанията си да оправдае противоправното си поведение, изразило се в ритане на лекия автомобил на жалбоподателката П., както и да представи последната в по-неблагоприятна светлина. В тази насока съдът не дава вяра на изложеното от него, че е бил на средата на пешеходната пътека, когато управлявания от нея автомобил я достигнала, че не е ритнал последния и че липсвали паркирани автомобили, които да са ограничавали видимостта .

При оценка на обясненията на жалбоподателката П., съдът взе предвид специфичния им характер и доказателствена природа, доколкото освен източник на доказателства, същите са и средство на защита. В тази насока преценката дали 3 обясненията са достоверни следва да се извърши при съблюдаване правилата на формалната и житейска логика и дали същите кореспондират с останалата доказателствена съвкупност. В процесния случай съдът намира, че изложеното от жалбоподателката П. се потвърждава изцяло от наличните по делото доказателства – гласни, писмени и веществени такива, изключая показанията на свидетеля В. в некредитираната от съда част. Отчитайки посоченото, съдът намира, че следва да им даде вяра в цялост.

От обясненията на жалбоподателката П. и възпроизведения запис в съдебно заседание по реда на чл. 285 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН, се установява, че непосредствено преди процесната пешеходна пътека е било налице спряно МПС, което значително е ограничавало видимостта по отношение на лицата, които са пресичали същата от дясно на ляво, както и поведението на свидетеля В., който, стъпвайки на пешеходната пътека, е възприел управляваното от жалбоподателката П. МПС и след като видял, че то няма да спре, се затичал към него, като, достигайки задната му част, го ритнал.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта и съобщенията, от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител – автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, като съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения.

Съответно наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, оправомощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от 4

ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава му, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

Съдът намира за неоснователни наведените възражения, че местонарушението е било посочено неправилно. От извършената проверка в съдебно заседание в присъствието на жалбоподателката П. и процесуалния представител се установи, че точното местоположение на процесната пешеходна пътека е на ул. „Еленин връх“, в непосредствена близост до магазин „Кауфланд“ 2 и преди кръстовището с ул. без име.

Действително както в АУАН-а, така и НП неточно е отбелязано, че същата се намира на кръстовището между тези две улици. Така допуснатата неточност обаче не се явява основание за отмяна на наказателното постановление, доколкото не е възпрепятствала жалбоподателката да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност и съответно да реализира в пълнота правото си на защита. До този извод съдът стигна, като съобрази обстоятелството, че в посочения пътен участък е налице само една пешеходна пътека, а именно процесната, поради което не е съществувало обективна възможност за възникване на съмнение относно конкретното място на твърдяното нарушение.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от съставяне на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.

34 от

ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.