Решение № 1454 от 16.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1454 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Я.В. Н.Д. при участието на секретаря З.АТ. Ш. като разгледа докладваното от Я. В. Н. Д. Административно наказателно дело № 20241110209881 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН .

Образувано е по жалба на А. С. Х., ЕГН ********** срещу наказателно постановление /НП/ № 24-4332-012974/10.06.2024 г., издадено от Началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП във вр. с чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП).

С жалбата А. Х. моли за отмяна на наложеното му с НП административно наказание като намира същото за издадено при съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 19.04.2024 г., в 12:51 часа, в гр. С. на бул. „Ц.“, с посока на движение от ул. П. Г. към ул. О. път, жалбоподателят А. С. Х. управлявал личния си 1 автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № ******* и до № 200 се движил със скорост от 105 км./ч., след приспаднат толеранс -3% в полза на водача от 108 км/ч, при въведено ограничение с пътен знак „В26“ за населено място – 50 км/ч., т. е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 55 км/ч.

Горното е установено със система за видеоконтрол - автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ „ARH CAM S1” с №120СС9b, заснемаща и записваща дата, час, скорост и рег. № на МПС.

С оглед характера на нарушението, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което се предвижда наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД бл. № 0619705/28.05.2024 г., а впоследствие издадено НП № 24-4332-012974/ 10.06.2024 г.

На 07.09.2017 г. Български институт по метрология, е одобрил типа на уреда за измерване ARH CAM S1 и е вписано под №5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност 10 г.- до 07.09.2027г. Към 19.04.2024 г. мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 с номер 120СС9b била преминала периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен и протокол от проверка № 091- СГИСИС/19.06.2023 г.

Въз основа на констатираното с помощта на автоматизираното техническо средство нарушение, от младши автоконтрольор К. Д.Д. при отдел „Пътна полиция“ СДВР, бил съставен АУАН серия АД бл. № 0619705/ 28.05.2024г. Въз основа на този АУАН е издадено атакуваното НП №24-4332012974/ 10.06.2024 г., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700, 00 лв. на основание чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: снимков материал и извлечение от АТСС, Заповед № 513з-10699/07.12.2022 г. на директора на СДВР, Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., справка БИМ, протокол от проверка № 091-СГ-ИСИС/19.06.2023 г. на Български институт по метрология, протокол за използване на АТСС и снимков материал към него, ежедневна форма на отчет, справка картон на водача, декларация за предоставяне на информация съгласно чл. 188 ЗДвП, назначена и изготвена в хода на съдебното производство съдебна автотехническа експертиза.

В заключението на експертизата вещото лице е констатирало, че процесния автомобил на процесната дата и място се е движил със скорост 105 км/ч, като не са установени други превозни средства в обхвата на измервателното устройство. Установено е също така, че изискванията за измерване на скоростта на движение с процесното устройство са спазени.

Констатирано също така е пълно съвпадение между административния адрес 2 посочен в процесния акт и координатите, регистрирани на процесното устройство.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни и достоверни, поради което и съдът им се доверява изцяло. Въз основа на тези доказателства се установяват датата, часът, мястото на нарушението и механизмът на неговото извършване. От снимковия материал и извлечението от паметта на автоматизираното техническо средство – преносима система за контрол на скоростта, разположена на бул. „Ц.“ №200, с посока на движение от ул. П. Г. към ул. О. е установено, че в соченото в АУАН и НП време МПС с рег. № ******* се е движило със скорост 105 км/ч, при ограничение за населено място от 50 км/ч, въведено с пътен знак В26, поради което съдът приема, че посочените в извлечението от автоматизираното техническо средство или система /АТСС/ данни за дата, час, място, скорост и автомобил се отнасят именно до процесния лек автомобил, собственост на жалбоподателя. До същите изводи е достигнало и вещото лице в изготвената по делото експертиза. От приетото по делото решение за одобрение на типа уред за измерване се установява, че техническото средство е от одобрен тип.

Гореизброените писмени доказателства изграждат фактическата обстановка по случая като между тях относно фактите, предмет на доказване в производството, не се откриват противоречия.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок за обжалване и изхожда от легигимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, а НП е издадено от компетентен орган. Както АУАН, така и НП отговарят в пълна степен на изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН като по словесен път нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно по начин, който не засяга правото на защита на жалбоподателя и съдържа всички обективни признаци от състава на вмененото му нарушение. По идентичен начин нарушението е описано в АУАН и НП като в последното е изписана буквално и прецизно законовата формулировка.

По несъмнен начин се установява скоростта на движение на процесното МПС, която е отчетена от техническото средство и е отразена в извлечението от неговата памет. В атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран за движение със скорост от 105 км/ч., а видно от извлечението от паметта на техническото средство, регистрираната скорост на движение е била 108 км/ч., т.е. приспаднат е толеранс от 3 км/ч като допустима техническа грешка.

На следващо място законосъобразно на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП 3 актът е съставен и НП е издадено на А. С. Х., тъй като видно от депозираната от него декларация, последният е декларирал че лично е управлявал собственото си технически изправно превозно средство към момента на извършване на нарушението.

Административното нарушение е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят, е съзнавал, че се движи със скорост от 105 км/ч /превишаваща с над 50 км/ч разрешената/ при установено ограничение от 50 км/ч , въведено със знак „В26“ за населено място. А. С. Х., бидейки правоспособен шофьор, е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и последиците от него, а именно, че движейки се с такава скорост, застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но въпреки това същият е целял настъпването им.

По отношение размера на наложеното на жалбоподателя административно наказание съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, съдът намира, че той е абсолютно определен – за превишаване с над 50 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място към момента на извършване на нарушението предвиденото наказание е „глоба“ 700,00 лева и три месеца лишаване от право да се управлява МПС, като за всеки следващи 5 km/ч превишаване над 50 km/ч, глобата се увеличава с 50 лв. Видно от НП, определената от административнонаказващия орган /АНО/ санкция е законосъобразно определена, поради което не са налице основания за нейното намаляване.

С оглед на изложеното съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2, ЗДвП и обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.

Такива следва да бъдат присъдени в минимален размер на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН , определено по реда н чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. с чл. 37 от ЗПрП вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 24-4332012974/10.06.2024 г., издадено от Началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП във вр. с чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП).

ОСЪЖДА А. С. Х. ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 4

80,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

ОСЪЖДА А. С. Х. ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС сумата от 1007,60 /хиляда и седем лева и шейсет ст./, представляваща разноски за изготвена съдебна автотехническа експертиза в настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК - пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5