Решение № 788 от 08.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора И. Г. Т. като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603627 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда от 12.05.2022 г., по НОХД № 11900/2020 г., Софйски районен съд – Наказателно отделение (СРС-НО), 7-ми състав е признал подсъдимия В. Т. В. за невиновен в това, че на 22.10.2019 г., около 20:00 часа в гр. София, ж.к. „Враждебна“, в градинката в близост до последната спирка на автобус № 78, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на челюстта причинил на А.Й.С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период по-голям от 30 дни, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, а именно: НОХД № 22013/2013 г. по описа на СРС, със споразумение, влязло в сила на 17.04.2014 г., за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така 1 повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК.

Недоволство от решението е изразил представител на държавното обвинение, който в срочно депозиран протест, атакува съдебния акт като неправилен, необоснован и постановен в нарушение на материалния закон, тъй като изводите на решаващия съд почиват на неточна интерпретация на събраните доказателствени материали. В протеста се посочва, че дори удари върху пострадалия да са нанесени не само от подсъдимия, то именно в резултат на приложената физическа сила от негова страна, пострадалият С. е паднал на земята, а от устата му е потекла кръв. Твърди, че свидетелските показания на разпитаните в хода на производството младежи си противоречат със заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза. В обобщение се посочва, че в рамките на досъдебното производство (ДП), а и в хода на съдебното следствие, са събрани достатъчно годни доказателства, които да установят извършването на инкриминираното престъпно деяние по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК от подсъдимия В., противно на приетото от съда.

Въз основа на тези си доводи обвинението моли да бъде отменена атакуваната присъда и да се постанови нова, с която подсъдимият В. Т. В. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131а, вр. чл.

129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК.

В закрито заседание, въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходим разпитът на подсъдимия. Намери, също така, че не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

В открито съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище, че не поддържа подадения протест. Намира, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен, защото в мотивната му част са изложени достатъчно подробни аргументи, послужили за оправдаване на предаденото на съд лице. В този смисъл възприема, че от ангажираната в рамките на производството доказателствена съвкупност не се установява авторството на деянието да е доказано по несъмнен начин. В частност от същата се установява, че дори подсъдимият да е нанесъл шамар в 2 областта на дясното ухо на пострадалия С., то са констатирани и редица други удари, нанесни от други лица, като само по себе си това обстоятелство компрометира авторството на консумираната престъпна проява.

Подсъдимият В. Т. В. се явява в съдебното заседание пред въззивния съд, като за него се явява и адв. В. К. от АК-Благоевград, надлежно упълномощен за всички съдебни инстанции с пълномощно, приложено по ДП (л. 153).

Договорният защитник на подсъдимия оспорва протеста. Счита, че обективната истина е отразена в присъдата на първоинстанционния съд. Сочи, че доказателствената маса е попълнена с многобройни доказателства, сочещи липсата на съпричастност на подсъдимия към конкретно инкриминираното обвинение за нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в получени травматични увреждания на челюстта на пострадалия. Отправя молба за потвърждаване на така постановената първоинстанционна присъда.

В своя лична защита подсъдимият В. Т. В. добавя, че само е искал да разтърве децата, а не да се бие с някой.

В последната си дума подсъдимият поддържа, че е невинен.

Софийски градски съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане, както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл. 314 НПК, като провери на осн. чл. 313 НПК правилността на присъдата, намира въззивния протест за допустим, доколкото е предявен от надлежна страна с право и интерес от търсената защита. Разгледан по същество, протестът е неоснователен по следните съображения:

Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата за правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод за невиновността на подсъдимия В.. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

3

Подсъдимият В. В. живеел в гр. София, ж.к. „Враждебна“. В същия квартал живеел и пострадалият А.С., като двамата се познавали.

Към момента на долуописаната случка подсъдимият В. е бил осъждан с влязло в сила на 17.04.2014 г. споразумение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, с определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален „строг“ режим, като наказанието било изтърпяно на 23.12.2014 г.

На инкриминираната дата - 22.10.2019 г., свидетелят А.С. имал рожден ден, по който повод той се разбрал с приятелите си – свидетеля Л.С. и свидетеля С.А., да ги почерпи. Уречено било свидетелят С. да вземе с автомобила си свидетеля С.А., след което двамата заедно да отидат до свидетеля Л.С., който по това време щял да бъде на работа.

Около 19:00 часа на горепосочената дата свидетелят С. отишъл с лекия си автомобил до гориста местност, находяща се в кв. „Враждебна“, където край беседка се намирали група младежи, сред които свидетелите Д.С., Р.В., Д.В., Х.И., К.М. и Ц.М.. Наблизо до беседката разговаряла с приятелки и свидетеля И..

С пристигането на свидетеля С., към него се приближил свидетелят Д.С., наричан „Б.“, като последният усетил, че С. бил под въздействието на наркотични вещества. Понеже преди време свидетелят Д.С. услужил на пострадалия С. с 20 лева за марихуана, свидетелят С. решил да си поиска обратно парите. Това подразнило свидетеля С., заради което той избутал свидетеля С. с вратата на автомобила си, а след това излязъл навън и започнал да го дърпа за дрехите, и го хванал за гърлото. Свидетелят Д.С. отвърнал на нападението, удряйки С. с лакът в областта на устата и гърлото, което довело до падането му на земята. Притеснена от нагнетената обстановка и с желание да прекрати случващото се, свидетелят С.А. застанала между тях.

Непосредствено след инцидента, свидетелят А. и свидетелят С. се качили в автомобила на последния и се насочили към свидетеля С..

Последният по това време бил в автосервиз в кв. „Враждебна“, където работел. Веднага щом тримата се събрали, свидетелят А. започнала да разказва за внезапно възникналата конфликтна ситуация. Това дало стимул на свидетеля С. да се саморазправя. Афектиран, свидетелят С. шофирал много бързо, понеже искал да пристигне по-скоро обратно край бесетката.

4

Вече пристигнали на мястото на събитията от малко по-рано същата вечер, свидетелите А. и С. слезли от автомобила, докато свидетелят С. директно се насочил към хората, събрали се около запаления край бесетката огън. Край огъня били свидетелите Д.С., Р.В., Д.В., Х.И., К.М. и Ц.М..

Свидетелят С. искал да си „върне“ за предишното спречкване и налетял с юмрук в лицето на свидетеля С., в резултат на което той паднал на земята.

Настанала суматоха, свидетелят Р.В. се притекъл на помощ на свидетеля С. и ударил с юмручни удари лицето на свидетеля С., а тялото му – с шутове. От своя страна, свидетелят С. също решил да не остане „длъжен“ и ударил свидетеля С. неколкократно на различни места по тялото му.

Физическата разправа между тримата мъже била наблюдавана от останалите край бесетката, като свидетелят Д.В. споделя, че е видял около 15 удара, в това число юмручни такива и ритници, нанесени на различни места по тялото на свидетеля С., включително и по лицето на последния.

Свидетелят В.ев разказва, че от нанесните му удари, свидетелят С. паднал, а после се изправил, крещейки „Зъбите ми, Близнак!“. Идентични реплики, изречени от свидетеля С. към свидетеля С., по прякор „Б.“, дочул и свидетелят Х.И. - „Зъбите ми, бе!“.

На фона на горящия огън, боят се проследявал и от свидетеля К.М. и неговата сестра – свидетеля Ц.М., като и двамата чули как пострадалият С. се оплаква, че го болят зъбите, след като свидетелят С. го ударил по лицето.

Свидетелят М. чула „Ох, Близнак, направи ми нещо на зъбите, на челюстта!“.

За да се справи със ситуацията, свидетелят С. решил, че трябва да прибегне до използването на странични средстава, навел се и взел камък от земята. Това уплашило свидетеля С. и той побягнал, а подир него се затичал свидетелят С.. Свидетеля В. също тръгнал да бяга след двамата. Тичайки, свидетелят С. чул пострадалия да му се заканва, изричайки „Зъбите ми, сега ще умреш!“.

Така, близо час след началото на развоя на събитията, към 20:00 часа, свидетелят С. стигнал до градинката, край последната спирка на автобус № 78. Там били подсъдимият В. В. и жената, с която живеел на семейни начала – свидетеля Х.В. Те запитали бягащия С., какво го е накарало да постъпи така, а той обяснил, че го гони свидетелят С. и застанал непосредствено зад подсъдимия, за да се защити. В същия момент на мястото се появил и 5 свидетелят С., при което подсъдимият В. веднага го запитал защо се занимава с малки деца, а за назидание му ударил два шамара.

Намесата на подсъдимия накарала пострадалия С. да се откаже.

Последният се качил в автомобила си, където установил, в огледалото за обратно виждане, че му е счупено ченето. Макар да не усещал болка, лицето му било изкривено и не можел да затваря устата си. Решил да потърси лекарска помощ и така сам се запътил към УМБАЛСМ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза по делото, изготвена с участието на специалист по орално и лицево-челюстна хирургия, на свидетеля А.С. са били причинени травматични увреждания, както следва: спукване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо /централна перфорация/, което довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на долната челюст на две места, което довело до реализиране на медико – биологичния признак счупване на челюст довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период подълъг от 45 дни. Така констатираното счупване на долната челюст било в резултат на действието на твърд тъп предмет с неохлузваща контактна повърхност, каквато представлява свитата в юмрук ръка. Установен бил и един удар в носната пирамида на лицето на пострадалия. Обобщено, нанесени са най-малко три отделни удара, насочени съответно в областта на дясното ухо, носната пирамида и в областта на долната челюст, вдясно. Експертите предполагат, че същите са причинени с бърза последователност. В съдебно заседание, проведено на 16.12.2022 г., вещите лица разясняват, че при счупване на челюст има изключително интензивна болка, кървене, челюстта увисва, езикът стои непривично в устата, а това може да доведе до задушаване. Допълнено е, че при опиянени и дрогирани хора силната болка може да се усеща притъпена. Последно, вещите лица са категорични, че удар с шамар може да предизвиква спукване на тъпанчевата мембрана, ала не и счупване на челюст, като според д-р Н. тази възможност категорично не съществува, а според д-р Д. същата е малко вероятна.