Решение № 79 от 17.02.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Ловеч, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА И.А при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА И.А Гражданско дело № 20244310100757 по описа за 2024 година

Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, чрез пълномощник юрисконсулт Ф.И., срещу К. Х. Р., с адрес в гр. С., по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, в която се твърди, че на 20.11.2023 г. дружеството – ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 332369, срещу ответника К. Х.

Р. за сумата от 836.23 лева, от които: 684.67 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.11.2023 г. до изплащане на вземането, 151.56 лева – мораторна лихва за забава от 01.07.2021 г. до 13.11.2023 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Посочва се, че по образуваното ч.гр.дело № 242/2024 г. по описа на Районен съд – Ловеч, 5 състав, искането на ищеца е уважено и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, а впоследствие, на основание чл. 415 ал. 1 от ГПК, със съобщение, получено на 12.04.2024 г., заповедният съд указал на ищеца, че може да предяви иск относно вземането си срещу ответника в едномесечен срок.

С оглед на това, ищецът предявява настоящия иск за установяване съществуването на вземането им за консумирана и незаплатена ТЕ срещу ответника за топлоснабден имот – зимнично помещение /мазе/, находящо се в гр. С., ***, за процесния период.

Ищецът посочва, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането им, са следните: ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката 1

/ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. С оглед на това ищецът счита, че ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Позовава се и на разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от „Топлофикация С.“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране, като същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Ищецът уточнява, че с тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Ищецът изтъква, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г., като в Раздел IХ от ОУ – „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31 ал. 1, е определен редът и срокът, при които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Изтъква се, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32 ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32 ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Посочва се, че съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32 ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, като лихвата се начислява от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от ищеца ТЕ през процесния период и не е погасил задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, се посочва, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имотът на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с "Техем Сървисис" ЕООД. Твърди се, че съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от 2

ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "Топлофикация С." ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - "Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Предвид гореизложеното, е отправено искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника К. Х. Р., че дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата от 836.23 лева, от които: 684.67 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.11.2023 г. до изплащане на вземането, и 151.56 лева – мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до 13.11.2023 г.

Претендират се и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник адвокат Ф. Ф., с който се признава, че ответникът е собственик на зимнично помещение /мазе/, находящо се в гр. С., ***, като е аб.№ *** /инсталация ***/ на водомер.

Ответникът счита, че не дължи плащане на топлинна енергия, тъй като такава не се потребява в имота много преди процесния период. Позовава се на констатации от извършени проверки на процесния обект от служители на „Техем Сървисис“ ЕООД, за които представя документи – главен отчет/проверка с фискален бон от 25.08.2023 г., главен отчет/проверка с фискален бон от 18.06.2024 г. и талон за пломбиране на водомери/спирателен кран от 20.11.2023 г., че по аб.номер - инсталация ***, показанието на водомера с № *** е 6 куб.м.

С оглед на изложеното в отговора, ответникът моли да бъде отхвърлен изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан, както и да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.

С молба от ищеца вх.№ 12062/29.10.2024 г., е направено уточнение, че претендираната главница в размер на 684.67 лева е единствено за битово горещо водоснабдяване, като е посочено, че за имота не са начислявани суми за топлинна енергия и сградна инсталация.

По повод тази молба на ищеца, съдът, с протоколно определение от 26.11.2024 г., допусна изменение на главния иск, на основание чл. 214 ал. 1, изр. второ от ГПК, като се счита, че претендираната главница в размер на 684.67 лева представлява стойност на битово горещо водоснабдяване в процесния имот за посочения в исковата молба период.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В депозирани писмени молби от негови пълномощници, се моли да бъде уважена исковата претенция, като в полза на ищеца се присъдят и направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна.

Ответникът К. Х. Р., редовно призован, не се явява. Представлява се от 3 пълномощника си адвокат Ф., който поддържа становището по отговора и доразвива съображения, че начисленото задължение на доверителя му не е доказано по основание и размер от събраните доказателства. Моли, да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан, а в полза на доверителя му се присъдят направените разноски по делото, съгласно представен списък.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „ДИРЕКТ“ ЕООД /конституирано на мястото на първоначално конституираното трето лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД/, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по делото.

От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 242/2024 г. по описа на Ловешкия районен съд, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 332369/20.11.2023 г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, е било образувано ч.гр.дело № 63543/2023 г. по описа на Софийски районен съд, изпратено по подсъдност на Районен съд - Ловеч, който е образувал ч.гр.дело № 242/2024 г. и издал Заповед № 128/07.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника К. Х. Р., за сумата 684.67 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 20.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 151.56 лева, представляваща лихва за период от 01.07.2021 г. до 13.11.2023 г., както и за разноските по делото: 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

В заповедта е посочено, че длъжникът дължи суми за доставена от дружеството – заявител топлинна енергия през периода 05.2021 г. до 04.2022 г., който период включва дължимата сума за действително потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С. ***, зимнично помещение /мазе/, аб.№ *** /инсталация ***/.

В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът К. Х. Р. е подал писмено възражение срещу горната заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея.

Заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото исково производство, като съдът е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, за установяване дължимост на следните вземания: 684.67 лева - главница, представляваща стойност за битово горещо водоснабдяване за периода от м. 05.2021 г. до м.

04.2022 г., и 151.56 лева – мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до 13.11.2023 г., предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 242/2024 г. на Районен съд - Ловеч.

Не се спори, а и от приложения Нотариален акт за собственост № 26, том I, рег.№ 00927, нот.дело № 20/31.01.2011 г. на нотариус с район на действие СРС, се установява, че ответникът К. Х. Р. е собственик на имот – зимнично помещение /мазе/, находящо се в гр.

С., ***, за което се претендира, че не е заплатена процесната сума за битово горещо водоснабдяване, доставено до имота за периода м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г.

Приложено е заявление-декларация рег.индекс Г-6422/25.04.2023 г., подадено от К.

4

Х. Р. до „Топлофикация С.“ ЕАД, в което е посочил, че желае партидата за топлоснабден имот на адрес: гр. С., ***, Зимнично помещение /мазе/ с инсталация ***, Аб.№ ***, да бъде променена на негово име, съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.“ ЕАД на клиенти в гр. С..

От ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД са представени 12 бр. фактури, издадени от него в периода 31.05.2021 г. – 30.04.2022 г., за дължимите суми за подгряване на вода за процесния имот – мазе, инсталация ***, както и дебитни и кредитни известия към някои от фактурите, като всички са издадени на името на получател И.М.Р., с посочен същият адрес на имота.