Решение № 2870 от 28.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2870 гр. Варна, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110106772 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание по чл.200, ал.1 от КТ от ищеца С. Р. С., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван адв. Ю. Д., против ответната страна „Г.т.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от инж. Н.Х.А., с процесуален представител юрисконсулт П. С., с цена на иска от 7000 лв., представляваща парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни повреди, психологически вреди, болки и страдания, вследствие увреждане, резултат от трудова злополука, настъпила на 06.02.2024 г., както и сумата в размер на 311,04 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 7000 лв. за периода от настъпване на увреждането - 06.02.2024 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 31.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Предявен е обратен иск на осн. чл.54 от ЗЗД от „Г.т.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от инж. Н.Х.А., с процесуален представител юрисконсулт П. С. против Д. В. Д., с ЕГН ********** от ***, с цена на иска 7000 лв., ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. до 31.05.2024 г. в размер на 311, 04 лв. и законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор от 09.05.2016 г. на длъжността „шофьор“. Излага се, че на 06.02.2024 г. около 19:30 часа по време на осъществяване на трудовите си задължения, управлявайки служебен автобус №20, ищецът претърпял трудова злополука. Навежда твърдението, че докато автобусът бил спрян на спирка „Осъм“, намираща се на бул. „Трети март“ в гр. Варна /посока ж.к. „Вл. Варненчик“/, в превозното средство се качило лице, което нанесло удари по главата на ищеца с твърд предмет. Твърди се че в резултат на нанесените удари настъпило кръвотечение и пострадалият изгубил съзнание. Подаден бил сигнал на тел. 112. Посочва се, че според очевидец в превозното средство в плика, с който били нанасяни ударите, имало метална тръба. На мястото на случилото се бил извикан екип на спешна помощ и пострадалият откаран в болнично заведение. След обработване на раната на главата с дължина от 2.5 см на пострадалия било назначено 15 дни домашно лечение. Във връзка с настъпилото събитие било образувано досъдебно производство №*** 1 г. по описа на Трето РУ – ОД – МВР – Варна за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, което било спряно, тъй като извършеното престъпление се преследва по тъжба на пострадалия. По образуваното досъдебно производство била изготвена съдебно – медицинска експертиза, съгласно която била установена разкъсано – контузна рана в централната част на темето, травматичен оток около нея. Описаните травматични увреждания били в резултат на действието на предмет с подчертан ръб, реализиран в посока отгоре надолу, отпред и отляво надясно. Посочените травматични увреждания обусловили временното разстройство на здравето, неопасно за живота.

Вследствие на злополуката ищецът изпитвал силни болки в областта на главата. Ищецът изпитал също така шок и стрес от преживяното. Излага също така, че с разпореждане от **2024 г. злополуката от 06.02.2024 г. била приета за трудова на осн. чл.55, ал.1 от КСО, предвид че внезапното увреждане на здравето станало пред време и във връзка на извършваната работа.

Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата от 7000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие трудовата злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до предявяването на исковата молба в размер на 311, 04 лв., както и ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения за неоснователност на предявения иск, като се оспорва същия, както по основание, така и по размер. Ответникът не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните. Оспорва твърдението, че на 06.02.2024г. ищецът е бил обект на физическо насилие, при което му били нанесени удари по главата с твърд предмет от непознато лице, съответно че е претърпял трудова злополука. Оспорва се твърдението, че ищецът изпитвал силни болки в областта на главата, както и изпитаните шок и стрес от преживяното. Излага, че съгласно медицински протокол от 07.02.2024 г. е била налице рана на главата без загуба на съзнание. Оспорва размера на предявения иск, като счита, че искът следва изцяло да се отхвърли, евентуално да се намали размерът му. Навежда възражение по чл.201, ал.1 от КТ с твърдението, че ищецът умишлено е причинил увреждането, както и се прави възражение за съпричиняване и намаляване на отговорността на работодателя на осн. чл. 201, ал.2 от КТ.

Ответната страна твърди, че Д. В. Д. /ответник по предявения обратен иск/ е нанесъл ударите по ищеца, поради това, че претърпял пътно – транспортно произшествие, вследствие действията на ищеца по управление на пътното превозно средство. Ищецът блъснал ръцете на Д. при пресичане на последния на пешеходна пътека при зелен за пешеходеца светлинен сигнал и червен за автобуса, управляван от ищеца. Ответникът излага, че по този начин ищецът С. е проявил груба небрежност. Твърди се също и съпричиняване поради грубото отношение и вербални обиди, проявени от ищеца към пешеходеца Д..

Ответната страна претендира да й бъдат заплатени направените по делото разноски, релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

По делото е привлечен Д. В. Д. в качеството на трето лице – помагач на ответната страна и спрямо него е предявен за съвместно разглеждане обратен иск по реда на чл.219, ал.3 ГПК с пр. осн. чл.54 ЗЗД за сумата от 7000 лв. – обезщетение за претърпяна трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и иск за сумата в размер на 311,04 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 7000 лв., за периода от датата на увреждането 06.02.2024 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 31.05.2024 г. Посочва се от ответника и ищец по обратния иск, че в случай че ответникът „Г.т.“ ЕАД бъде осъден от 2 ищеца по първоначалния иск да заплати исковите суми по главния иск, то за ответника е налице регресното право на осн. чл.54 ЗЗД да му бъдат възстановени сумите за вредите, причинени от другиго, за които е осъден да заплати.

От ответника по обратния иск не е постъпил отговор. В дадения ход на делото по същество ответникът твърди, че нанесъл удар на ищеца, но това извършил в състояние на афект, тъй като самият той бил ударен от ищеца. Счита, че предявеният срещу нето иск следва да бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства — поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от представеното по делото допълнително споразумение №*** от2024 г., а и няма спор между страните, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответната страна на длъжността водач на автобус – НКПД 83312002, като споразумението е сключено считано от 01.03.2024 г. за неопределено време. Уговорен е осемчасов работен ден и място на работа „Г.т.“ ЕАД, Отдел „Автобусна дейност“ - Звено 1.

От изслушаните по делото свидетелски показания на свидетелите Й.Г.А., В. Д. С., С. М.

С., Я. С. Б. и Е. Г. П.; от материалите по изисканото и прието по делото досъдебно производство №*** г. по описа на Трето РУ на МВР – Варна; от представените писмени доказателства - медицински протокол на ЛКК №***2024 г.; амбулаторен лист №***024 г.; лист за преглед на пациент №*** г.; както и от възпроизведените в съдебно заседание аудиозаписи, изпратени от Дирекция „Национална система 112-МВР“, РЦ – Варна, се установява, че на 06.02.2024 г. ищецът бил на работа, като управлявал градски автобус №20 и се движил по маршрут ЖП гара – кв. „Вл. Варненчик“. Около 19,00 часа, наближавайки автобусна спирка „Осъм“, ищецът следвало да спре на светофар, подаващ червена светлина за него и зелена светлина за пешеходци, след престоя на светофара ищецът трябвало да спре на автобусната спирка. Ищецът обаче не спрял на светофарния сигнал и с предната дясна част на автобуса ударил първия от тръгналите да пресичат пешеходци – ответника по обратния иск Д. В. Д.. Ответникът Д. бил ударен през ръцете и вследствие удара бил съборен на земята. Автобусът на ищеца преминал и спрял на спирка „Осъм“. Инцидентът изключително много ядосал ответника Д. и той бягайки настигнал автобуса и се качил от най-задната врата. Преминал цялата дължина на превозното средство и стигнал до ищеца.

Двамата си разменили груби изрази и ругатни, след което ответникът Д. нанесъл удар по главата на ищеца с твърд предмет, който носил в ръцете си в найлонова торба. Ударът попаднал в теменната част и от главата на ищеца започнала да тече кръв. Ответникът Д. напуснал мястото на инцидента, а някои от присъствалите на мястото очевидци, се обадили на тел.112. След известно време пристигнал автомобил на спешна помощ и ищецът бил откаран в МБАЛ „Света Анна“, където раната му на главата била обработена. В съставения медицински протокол било отразено, че ищецът не е губил съзнание, оплаква се от болки и главоболие. В същата вечер ищецът се прибрал в дома си и на съжителстващата с него на семейни начала свидетелка Й.А. споделил, че не може да стои на краката си и има световъртеж. В продължение на 15 дни ищецът бил на домашно лечение. Имал главоболие, световъртеж, изпитвал трудности при ставане и вървеж. Не можел да изпълнява обичайните си дейности и свидетелката му помагала за всичко. Нощем не можел да спи, поради силни болки в главата, приемал обезболяващи, лекарства, включително и такива и за облекчаване на стреса. След инцидента се страхувал да управлява автобус, бил тревожен.

По делото е назначена съдебномедицинска експертиза, от чието заключение, което съдът прие като пълно и обосновано, се установява, че вследствие инцидента ищецът е получил единично нараняване в теменната област, диагностицирано като разкъсно-контузна рана с линейна форма, 3 см, охлузване по единия ръб на раната и околен оток на кожата. Раната е била обработена чрез лепене посредством тъканно лепило, предвид това, че тя е била поповърхностна, без разкъсване на меките черепни обвивки в цялата им дебелина. Вещото лице е отбелязала, че възстановяването е от порядъка на около 15-20 дни, като засегнатата цялост на кожата се замества със съединителна тъкан (белег), а охлузената и кръвонаседната част възвръщат първоначалния си вид. Също така експертизата сочи, че при нанесената на 3 ищеца травма е възможно да се наблюдава по-слабо изразена общомозъчна симптоматика, като постоянно или провокирано главоболие, световъртеж и др., но те не са били отчетени като предполагаем риск за състоянието на ищеца, тъй като не са били налице предпоставки той да бъде хоспитализиран. Не са били открити обективни показатели за настъпили продължителни или трайни увреждания.

Също така по делото е назначена и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, чието заключение съдът също прие. То установява, че по време и след инцидента ищецът е бил в състояние на остър стрес. Преживяното от него в началото било шок, неприятна изненада, уплаха, за което си спомнял с емоционална натовареност.

Преживеният стрес в резултат на събитието акумулирал емоции и чувства от негативния спектър и активирал реактивно тревожно напрежение от полученото физическо увреждане, болка, страх от вида на голямо количество кръв, чувство за физическа безпомощност, зависимост от други лица, чувство на отговорност относно сигурността на пътниците в автобуса. Вещите лица са заключили, че ищецът е получил посттравматично стресово разстройство. Отразено е, че у него е налице склонност субективно да възприема широк спектър от житейски събития като стресови, но конкретно у него има страхова нагласа към качване и придвижване с автобус, като към момента продължава неговия психологичен дискомфорт и емоционална травма. Установено е, че инцидентът временно е ограничил способността на ищеца да изпълнява трудовите си задължения, но трайно е понижена нагласата му да работи като шофьор на автобус. Вещите лица сочат, че за ищеца е налице необходимост от лечение с психотерапия. Експертизата сочи още, че е налице пряка причинно-следствена връзка между нападението,осъществило се на 06.02.2024 г. и физическите и психически увреждания на ищеца. От разпита на вещите лица става ясно, че ударът на ответника Д., осъществил се преди последният да нанесе на ищеца горепосочената травма, не е била преживяна като стресова от страна на ищеца и не е преработена от него като психотравма.