Решение № 944 от 17.07.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1173/2025
- Вид
- Решение № 944
- Подписан
- 17.07.2025
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Радослав Христов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.109 · Закон за собствеността
- чл.38, ал.1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 944 гр. Пловдив, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20255300501173 по описа за 2025 година Производство по чл.258, ал.1 ГПК.
Обжалва се Решение рег.№ 160/ 13.01.2025г. постановено по гр. д. № 12355 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд – ХIV гр. с. в частта , в която Л. Д.
К., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на М. Т. А., ЕГН: ********** сумата 1000 лева/ хиляда лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт, в резултат на използването на отопление чрез камина през зимния сезон, от което апартаментът на М. А. е опушен и се носи остра задушлива миризма. Въз основа на събраните по делото доказателства се сочи, че полученото задимяване, безспорно не се дължи единствено на експлоатацията на процесната камината, а причините са комплексни, тъй като дори и да е имало задимяване от камината безспорно се установило, че К. била направила всичко необходимо за нейното нормално функциониране. В тази насока се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на иска.
1
Постъпил е отговор на въззивна жалба, с който се оспорва същата като неоснователна по подробно изложени съображения с които се подържа като цяло тезата в първоинстанционното производство. Иска се потвърждаване на обжалваното решение в обжалваната му част, чрез препращане на мотивите на решението на основание чл. 272 от ГПК.
ПОС, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Ищецът е приобщил към исковата си молба съставени 3 бр. КП в периода 29.12.2021г.- 14.02.2022г., в които членове на Ус на ЕС на жилищната сграда констатирали наличието на остра задушлива миризма в жилището на ищеца на втория етаж от ЖС. Приложени са по делото сезирания на административни органи със съществуващия проблем и изясняване на причината за това, в резултат на което постъпили отговори от ***** /изх.№ ****/, указващи по жалбата на ищеца разяснения, свързани с разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС относно вида на обектите в етажната собственост, при която са посочени общите части в сградата, вкл. комините / комините тела/. С оглед сезирането чрез Община ********на ******** , е постъпил отговор / рег.№ ***/ в резултата на извършена проверка, че в коминното тяло е свързана камина на първи етаж от ЖС, като „ по външната част на коминното тяло / тази, която е видима в апартаментите/ не са забелязани нарушения в целостта. По вътрешната част на коминното тяло органите на пожарната безопасност и защита на населението нямат компетентност да дават становище, тъй като същото е в компетентност на строителните инженери. Възможно е задимяването да е от не добре почистено коминно тяло, за което на домоуправителя на сградата е съставено противопожарно разпореждане“. / л.57 по първ.дело/ . Аналогичен отговор е изпратен и до ищеца от 16.03.2022г.
/ л.67 по същото делото/.
ПОС, като взе предвид представените по делото доказателства, на основание чл.269 ГПК намери следното:
Съдът е бил сезиран с предявен на 26.08.2022г. от ищеца М. А. негаторен иск по чл.109 ЗС против Л. К., и двамата от гр. П., за преустановяване ползването на отопление чрез камина през зимния сезон в собствения си имот, находящ се 2 на първи жилищен етаж на апартамент в жилищен блок, поради появяваща се в остра задушлива миризма в апартамента на ищеца в същия жилищен блок, находящ се над жилището на ответницата, на втори жилищен етаж от същата сграда, което създавало пречки за обитаване на имота от ответниците.
Негаторният иск е съединен и с иск по чл.45, ал.1 ЗЗД против ответницата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева от бездействието на последната, с което били причинени негативни преживявани у ищеца, изразяващи се в страх , несигурност и гняв, тъй като в течение на една година се опитвал да разреши проблема чрез всички институции без успех, поради което търпял емоционални и душевни страдания. От 2021г живее на квартира и ежемесечно заплащал наем , тъй като не можел да обитава нормално жилището си.
С ОИМ ответницата е оспорила исковете със заявеното, че от края на последния отоплителен сезон , като жилището вече се отоплява с климатици.
По отношение на заявеното от ищеца оспорва причината ползваната от нея камина да е довела до пречки ищецът да ползва своя имот, както и отразеното от ОС на ЕС, навежда насрещно възражение, че ищецът е бил вградил камина в собствения си имот и допуска, че проблемите е възможно да са породени от неправилен монтаж, както и възможността да съществуват проблеми в общите части на сградата, което изключва нейната отговорност.
Ищецът е приобщил към исковата си молба съставени 3 бр. КП в периода 29.12.2021г.- 14.02.2022г., в които членове на Ус на ЕС на жилищната сграда констатирали наличието на остра задушлива миризма в жилището на ищеца на втория етаж от ЖС. Приложени са по делото сезирания на административни органи със съществуващия проблем и изясняване на причината за това, в резултат на което постъпили отговори от Община-******* /изх.№ ***/, указващи по жалбата на ищеца разяснения, свързани с разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС относно вида на обектите в етажната собственост, при която са посочени общите части в сградата, вкл. комините / комините тела/. С оглед сезирането чрез Община *******- РД – Пловдив, II РСПБ , е постъпил отговор / рег.№ ****. / в резултата на извършена проверка, че в коминното тяло е свързана камина на първи етаж от ЖС, като „ по външната част на коминното тяло / тази, която е видима в апартаментите/ не са забелязани нарушения в целостта. По вътрешната част на коминното тяло органите на пожарната безопасност и защита на населението нямат компетентност да 3 дават становище, тъй като същото е в компетентност на строителните инженери. Възможно е задимяването да е от не добре почистено коминно тяло, за което на домоуправителя на сградата е съставено противопожарно разпореждане. Поради скритият монтаж на коминните тела, органите на „ПБЗН“ не може да дадат конкретна причина за задимяването на жилището.
Също така в полето на компетентност не влиза оценката на строителноконструктивните показатели, касаещи целостта на коминното тяло“. / л.57 по първ.дело/ .
Във връзка с тези неизяснени обстоятелства е допусната и назначена СТЕ, по която последно определеното в.л. арх.С. Т.В. е уведомил съда, че за целите на експертизата се явяват необходими – прилагане на архитектурен проектразпределение, разрез , покрив, за определяне мястото на коминното тяло, тип и възможност за експлоатация, сертификат на камината, неизяснено е останало дали е имало задимяване на жилището на ищеца когато е ползвана неговата собствена камина, , за да се търси къде е причината на задимяването, не е приложен протокол на етажните собственици, изготвен в момент когато камината е запалена, при проверка на първия и третия етаж на сградата и всички етажи до покрива, за да се констатира техническото състояние на съществуващия комин.
В тази насока разпитания в с.з. на 28.06.2023г. по делото св.М. Д. Д. , живял в ЖС от 1998г., заявява обстоятелства в подкрепа на изложените от ищеца в исковата молба, както и обстоятелствата, че когато е имало камина е влизал в апартамента на ищеца, която камина била вградена встрани от коминното тяло и била свързана със същото коминно тяло по вертикала, същото тяло, което ползвал и свидетелят Д. През октомври ищецът бил принуден да бутне камината, която когато свидетеля влязъл била замазана със шпакловка.Свидетелят живее на петия етаж на ЖС, същият ползвал преди камина на дърва, която към момента не ползвал от преди два сезона.
Разпитаният в с.з.на *** св.Д. Т.В., живеещ в жилището на ответницата, потвърждава обстоятелството за ползвана пелетна камина през отоплителния сезон 2019г./2020г., монтирана в хола от оторизирано лице. През 2021г. започнали проблемите със съседите отгоре от ищеца М. зс оплаквания за излизащ пушек в апартамента му, свидетелят се качил не видял такива, нито усетил миризма на пушек, домоуправителят също присъствал на неговите 4 влизания, когато се качвал виждал камината и на ищеца, ищецът му показал, че неговата е замазано и няма откъде да излиза. Ответницата ползвала камината последно през януари 2022г.,след което се отоплявали с климатици, като заявили, че няма да палят камината, за да извикат хора, да видят къде е проблемът. Пелетната камина е свързана с кюнци директно към коминното тяло, не е имало следи от дим и запушване при ответницата. Посетил коминочистач и изчистил комина в сградата.
Разпитаният в о.с.з. на *** св.В. А.Д., бил домоуправител на ЕС и съсед на страните, който депозира, че след като е била направена забележка на ответницата, слизал долу няколко пъти тогава, камината горяла, имали общо събрание по въпроса по инициатива на М., на което същият не присъствал, същият не разполагал с техническа документация на сградата, нанесъл се през 1972г, М. излизал няколко пъти на квартира. В момента свидетелят е касиер, а след забележките на ответницата , същата вече не пали изобщо камината.
Последвало изявление в проведеното с.з. на *** от проц.представител на ищеца за оттегляне на негаторната претенция по чл.109 ЗС поради извършено разпореждане от страна на ищеца в полза на трети лица и поради това, че този иск може да се води само от собственик, поради новонастъпило обстоятелство е оттеглен иска по чл.109 ЗС. От съда е отчетено обстоятелството, че направеното оттегляна на иска е след първото по делото съдебно заседание, поради което е изискано изрично становището от страна на ответницата и неполучено такова след изявлението на проц.представител адв.М. за становището на ответницата с молба от ****. В следващо съдебно заседание ищцовата страна е оттеглила и доказателственото искане, с депозираното възражение на защитата на ответницата, че е следвало да се изясни въпросът с ОВ инсталацията, което е в док.тежест на ищеца, като не е поддържано искането поради изявлението на ищцовата страна, както и фактическото обстоятелство, че в имота на ищеца понастоящем живее семейство, което е направило ремонт , вкл. с къртене на стени.
При тези фактически обстоятелства, районният съд , основавайки се са разпоредбата на чл.45 ЗЗД, е приел, че с оглед на това, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволеното увреждане, вината се предполага 5 до доказване на противното, която отговорност засяга физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия и бездействия и която се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. А съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са в пряк и непосредствена последица от увреждането, които вреди могат да бъдат имуществени и неимуществени.
Така принципно законовите предпоставки са законосъбразно мотивирани, въз основа на което е прието , че въз основа на целия доказателствен материал по делото се явява установено наличието на отделните елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане : деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина.
Въззивният съд отчита законоустановените предпоставки за ангажиране на извъндоговорната деликтна отговорност на деликвента, но не споделя изводът, че същата съотнесена към така събраните по делото доказателства, установява в пълнота фактическия състав на тази отговорност, включвайки ангажирани доказателства относно направа на обоснова извод по чл.51, ал.1 ЗЗД относно причинната връзка. Така именно в доказателствена тежест на основание чл.154 ГПК на заявителят на искането за ангажиране на деликтната отговорност , в случая ищецът, е да установи при пълно и главно доказване елементите на фактическия състав на тази отговорност, като действително част от фактическия състав при гражданската отговорност за обезщетяване на вреди включва по отношение на елемента вина законова оборима презумпция, каквато не е налице при останалите елементи на този елементи на фактически състав, вкл. предпоставката по чл.51, ал.1 ЗЗД относно пряк и непосредствен вредоносен резултат от конкретните действия/ бездействия на дееца, засягащи противоправно чуждата правна сфера.
Разпечатката съдържа 31 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af714550-4109-4b60-b9e9-8d6d1c746f16