Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 963 от 01.07.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3842/2021
Вид
Решение № 963
Подписан
01.07.2022
В сила
24.03.2023
Състав
Атанас Кеманов, Десислава Борисова Николова, Надежда Махмудиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 963 гр. София, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Десислава Николова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Десислава Николова Въззивно гражданско дело № 20211000503842 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивни жалби и на двете срещупоставени страни по делото срещу Решение № 266053 от 11.10. 2021г. , постановено от Софийски градски съд, ГО I- 11 състав, по гр.д.№ 8281/2019 г.

Въззивната жалба с вх.№ 356562 /19.10.2021 г. на ответника Прокуратурата на Република България - е насочена срещу частта от решението, с която предявеният срещу него иск е уважен до размера от 10 000 лева. Съдържа оплаквания за недопустимост на решението, като постановено по недопустим иск, заявен по реда на ЗОДОВ ,чието приложение като общ закон е изключено от специалния закон - Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ ) и от ищец, който не разполага с процесуална легитимация, тъй като не е носител на правото на член 6,§1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи : висящото досъдебно производство няма качество на дело относно определяне на неговите граждански права и задължения; ищецът е имал право да сезира гражданския съд с иск за вреди от деликта, осъществен чрез деянията – предмет на разследване по посоченото досъдебно производство и да установи в производството по него всички факти от значение за вземането 1 му за обезщетение за вреди, но не го е упражнил. В алтернатива се поддържа оплакване за неправилност на решението поради допуснато нарушение по член 172 от ГПК - обсъждане на показанията на свидетеля ( ищец по висящ спор със същия ответник по иск със същата правна квалификация за вреди от същото увреждащо деяние ), без да се отчитат неговата пристрастност и заинтересованост във вреда на ответника. Оспорват се като необосновани изводите, че разследването е продължило извън разумния срок ( по липса на прилагане на копие на следственото дело в цялост и посочени от съда след обсъждане на доказателствата конкретни факти за неизвършени , но дължими от правозащитните органи след 15.12.2012 г. процесуални действия ) и че те ( а не осъществената репресия съгласно заключението по съдебно – психологическата експертиза ) са причина за претърпените от ищеца неимуществени вреди . Изводите са изведени в нарушение на материалния закон, защото не са обсъдени всички законови критерии : поведението на останалите пострадали като причина за затрудненото установяване на адресната им регистрация с цел провеждане на разпити и връчване на постановленията за спиране; многократно подаваните от някои от тях, в т.ч. от ищеца, молби за ускоряване на производството по реда на член 368 и 369 от ГПК и поведението на органите на разследването във връзка с необходимостта от извършване на множество процесуални действия ( по изготвяне на поръчки за международна правна помощ до Република Турция, от които три са останали неизпълнени, а четвъртата е в процес на изпълнение понастоящем ) за разкриване на обективната истина и изпълнение на указанията на ВКС при многократното връщане на делото за допълнително разследване . Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение не съответства на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска в уважената с него част.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият – ищец отговаря, че жалбата е неоснователна по подробно изложените доводи .

Въззивната жалба с вх.№ 358760 /27.10.2021 г. на ищеца Ф. Х. Ю. е насочена срещу решението в частта, с която предявеният от него иск е отхвърлен за горницата над 10 000 лева до 100 000 лева. Съдържа оплаквания за постановяването му при допуснати нарушения на процесуалния закон – 2 член 235,ал.2 и ал.3 от ГПК и член 236,ал.2 от ГПК, изразяващи се в: необсъждане на всички доводи и доказателства по фактите от значение за решаване на въпроса какъв е размерът на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди ( при позоваване на решението по делото Apicella срещу Италия), в т.ч. настъпилите след предявяването на иска факти ( относими към продължителността на досъдебното производство ) , както и при допуснати нарушения на материалния закон - член 2б,ал.2 от ЗОДОВ необсъждане на всички посочени в това правило критерии и несъобразяване на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти, по които се дължи преценка дали е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок . Настоява се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска в цялост .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите, изразени от въззиваемия - ищец в отговора на въззивната жалба и от двете страни в откритото съдебно заседание и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо.

Всички възражения срещу допустимостта на иска са неоснователни.

Твърдените от ищеца факти за настъпването на вредите в периода 30.01.1991 г. - 21.06. 2019 г., преди и след влизане в сила на 15.12.2012 г. на материалноправната норма на член 2б,ал.1 от ЗОДОВ ( обн, Дв,бр. 98/ 2012 г.), са относими не към допустимостта на иска, а към правната му квалификация. Всъщност искът съчетава правните основания по член 49 от ЗЗД и по член 2б,ал.1 от ЗОДОВ - за реализиране отговорността на държавата за вреди, причинени от : виновни действия и бездействия на длъжностни лица при изпълнение на възложено им ръководство на разследването и от действия и бездействия на ответния държавен орган , като нарушаващи правото на ищеца по член 6,§1 от КЗПЧОС на разглеждане на наказателно дело в разумен срок. Процесуално легитимиран ответник ( и по двете основания ), в качеството му на процесуален субституент на държавата, е Прокуратурата на Република България.

С оглед твърденията в исковата молба, че ищецът е носител на претендираното право, той е процесуално легитимиран по иска също. Ако поради неосъществяването на правопораждащ факт, правото не съществува, искът е неоснователен, а не недопустим.

3

Няма опора в закона отводът за недопустимост на иска поради наличието на друг ред за реализиране на отговорността на държавата за вредите – реда по ЗПГРРЛ ( обн. Дв,бр. 50 от 25. 06.1991 г. ). Двата закона имат различно приложно поле. ЗПГРРЛ урежда правото на еднократно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които са причинени от незаконна репресия на лицата заради техния произход или религиозни вярвания в периода 9.09.1944 г - 10.11.1989 г. в различни случаи, един от които е по член 1, т.7 – на насилствена промяна на имената, без оглед установяване дееца на репресията и при определен с подзаконов нормативен акт един и същ размер на обезщетението за съответните категории правоимащи лица. С предявения иск се претендира отговорност на държавата за други вреди – от забавено разследване на инкриминираните репресивни действия, извършени по време на възродителния процес .

По правилността на обжалваното решение въззивният съд намира следното : първоинстанционният съд е приел, че по образуваното на 30.01.1991 г. досъдебно производство сл.д.№ 1/1991 г. на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл.д.№ 780- II/1998 г., сега ДП № II – 048 от 1999 по описа на Софийска военно – окръжна прокуратура, се разследват извършените по време на възродителния процес престъпления; повдигнати са обвинения срещу петима обвиняеми за извършено престъпление по член 162,ал.1 от НК – съучастие в проповядване и подбуждане към национална омраза в периода 1984 – 1988 г. , а след преквалификация – за престъпление по член 387,ал.2 във връзка с ал.1 и член 20,ал.2 от НК – съучастие в злоупотреба и превишаване на власт с цел постигане на консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната посредством принудителна смяна на имената, принудително затваряне в лагери, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение на несъгласните със смяната лица ; разследването е прекратено спрямо част от обвиняемите ( спрямо двама – поради смърт ) и е продължило само спрямо един от обвиняемите само, на чийто разпит на 7.12.2012 г. е направено искане за прекратяване на разследването поради изтичане на давността за наказателно преследване ; досъдебното производство е продължило 28 години и 5 месеца, а при приспадане на времетраенето на двете съдебни производства ( н.о.х.д №1/1994 г. по описа на ВС, ВК и н.о.х. д №1/1998 г. по описа на ВКС, ВК), образувани след 4 внасяне на обвинителен акт, прекратени с оглед връщане на делото на Прокуратурата на въоръжените сили за доразследване - 26 години и 7 месеца; ищецът има качеството на пострадал и „ жертва “ на престъпното деяние – предмет на повдигнатото обвинение - по смисъла, изведен от практиката на ЕСПЧ по член 6,§1 от ЕКЗПЧОС - от 9.04.1985 г. до 9.04.1987 г. е бил въдворен в ТВО – Белене и в затвора в Бобов дол ; от 9.04.1987 г. до 30.06.1988 г. е принудително заселен по силата на административна мярка по член 39, ал.1, т.1 от ЗНМ в село Шишковци – Кюстендилско, а през юни 1989 г. е експулсиран заедно със семейството му в Република Турция .

Освен тези установени факти, релевантен за отговорността на държавата е фактът за връзката на обусловеност между наказателното производство и гражданските права на ищеца. В решението липсват констатации за него, макар в исковата молба ищецът да го е твърдял, а ответникът да го е оспорил и да поддържа това оспорване във въззивната жалба.

Съдебната практика ( част от нея са решение № 60265/ 20.12.2021 г. по гр.д.№ 1701/2021 г. на IV ,г.о. и решение № 72/ 1.06.2022 г. по гр.д. № 4037/2021 г. на III, г.о. ) приема, че сезираният с иска по член 2б,ал.1 от ЗОДОВ съд прилага правилата на Конвенцията, като ги тълкува автономно, т.е. според практиката на ЕСПЧ ; член 6,§1 от Конвенцията е приложим по отношение на всяко лице, защитата на чиито граждански права е обусловена от висящото досъдебно производство ; преценката за това дали правата са граждански се извършва според материалното им съдържание и последици, определени въз основа на приложимото вътрешно право и целта на Конвенцията. Това лице е пострадалият от престъплението – предмет на разследването - дори при отсъствие на искане за присъждане на обезщетение в това производство.

При това разбиране за приложимостта на член 6,§1 от Конвенцията в гражданския му аспект въззивният съд приема, че престъплението - предмет на разследване, засяга основни, конституционно защитени права на ищеца, като правото на етническа принадлежност, име, труд и др. Изходът от наказателното производство има значение както за признаването им, така и за правото на ищеца да получи обезщетение за вредите, които е претърпял от тяхното нарушаване. С оглед фазата, до която е достигнало наказателното производство, измененията в процесуалната уредба – член 60,ал.1 от НПК ( 5 отм., ред., Дв ,50 от 2003 г. ) и член 84,ал.1 от НПК ( нов ) в сила от 29.04.2006 г., ищецът не е могъл да го предяви чрез иск в същото производство. Пред надлежното упражняване на правото на иск на деликтно основание по реда на ГПК съществува абсолютна процесуална пречка по член 182, ал.1,б. „д“ от ГПК ( отм. ), респ. по член 229,ал.1,т.5 от ГПК, а пред доказването на фактите за увреждащото деяние и авторството му – затруднение, предпоставено от усложнената фактическа обстановка, обуславяща инкриминираните деяния.

Следователно досъдебното производство, непреминало в съдебна фаза, е дело „ по определяне на гражданските права “ на пострадалия по смисъла на член 6,§1 от

Конвенцията.

Предмет на дължимата по предявения иск преценка е дали разследването е проведено в разумен срок, а не дали е проведено обективно и непредубедено. След 15.12.2012 г. вината на лицата от състава на разследващите органи няма правно значение, тъй като отговорността по ЗОДОВ не е виновна. Преценката за спазването на разумния срок се извършва по критериите по член 2б,ал.2 от ЗОДОВ. Един от тях е общата продължителност на досъдебното производство към датата на предявяване на иска. Продължаващата след нея висящност не съставлява факт по член 235,ал.3 от ГПК. Вредите, за които се претендира обезщетение, са възникнали, според твърденията в исковата молба, до подаването й. Ако поради неприключването на разследването и в следващ период, за ищеца произлязат нови вреди, то тези факти могат да бъдат наведени като основание на нов иск.