Решение № 255 от 20.11.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Разлог, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20221240101265 по описа за 2022 г.

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „ДЗИ-ОЗ“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., б.

„В.“№89Б, представлявано от К.Ч. – гл. ИД и Б.А.В. – ИД, действащи чрез пълномощника адв. Г.С.Я., АК-Б., съд. адрес: г.С., у.„Х.А.“№35, е.1, о.3, АД „С.“ против П.Г.П., ЕГН*, с адрес: г.Д., о.Б., у.„И.Г.“№15, с посочено правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че на 14.01.2012 г. в г.Р. е настъпило ПТП между л. а. Ф.П., рег. №*, управляван от ответника и л. а. „Л.“, рег. №*, управляван от водача Т.П.Х. Вследствие на произшествието на водача и пътниците в автомобил „Л.“, са нанесени неимуществени вреди. С влязла в сила присъда по нохд №174/2013 г по описа на РС-Рг, ответникът е признат за виновен за това, че е извършил престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“ вр. ал.1, б.„б“ вр. чл.342, ал.1 от НК. Сочи се, че признак от обективната страна на престъплението е извършването му в пияно състояние.

С решение по гр.д. №15160/2014 г. по описа на СГС, застрахователят е осъден да заплати обезщетения на пострадалите общо от 165`000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на произшествието, както и обезщетение за имуществени вреди от 1`373.44 лв., ведно със законната лихва от датата на произшествието. Също така застрахователят е осъден да заплати и разноските по делото. В гражданското дело ответникът е участвал като подпомагаща страна на ДЗИ-ОЗ. Въз основа на постановеното решение пред ЧСИ В.М. е образувано ИД, по което от страна на ищеца е изплатена сума общо на 301`393.51 лв., включваща главници, лихви, такси и разноски.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника П.Г.П., ЕГН*, с адрес: г.Д., о.Б., у.„И.Г.“№15, да заплати на ЗАД„ДЗИ-ОЗ“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., б.

„В.“№89Б, представлявано от К.Ч. – гл. ИД, сумата от 15`000.00 лв. – частичен иск от пълния размер на вземането за 310`689.08 лв., представляващо регресно вземане във вр. с изплатен застрахователни обезщетения по задължителна застраховка „ГО“, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

С разпореждане №1603, постановено в ЗСЗ проведено на 05.12.022 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявеният иск, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 1 от ГПК.

В едномесечният срок от получаване на разпореждането на съда, въпреки предоставената от съда възможност ответникът не е депозирал писмен отговор на ИМ.

По делото преди датата на първото ОСЗ, ищецът е депозирал нарочна молба, като прави изрично искане съдът да постанови неприсъствено решение по делото при наличие на основанията на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.

Съдът с изрично протоколно определение постановено в ОСЗ, проведено на 19.10.2023 г. позовавайки се на разпоредбата на чл.239 от ГПК, във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, е допуснал постановяването на неприсъствено решение по настоящото дело.

С оглед на направеното от страна на процесуалния пълномощник на ищецът изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С депозираната ИМ от страна на ищецът са предявени при условията на обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД. Исканията за присъждане на сторените по делото разноски са с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК.

На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК. Ответникът по настоящия иск не е представил писмен отговор на ИМ, не се е явил лично или чрез свой представител в първото ОСЗ, включително и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от ищеца в първото ОСЗ за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в настоящето производство.

Освен предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, съдът констатира че са налице и предпоставките на чл.239 от ГПК. Безспорно е, че към настоящия момент, съдът с постановените в закрити заседания разпореждане и определение, включително и с призовките до ответника е изпълнил служебното си задължение съгласно изискванията на разпоредбите на ГПК, да укаже на ответника последиците от неспазването на срока, за размяна на книжа и от не представяне на отговор по ИМ включително и от не явяването му в първото открито по делото СЗ.

Съдът счита също така, че към настоящия момент въз основа на фактите твърдяни от ищцовата страна в ИМ и представените с нея писмени доказателства допуснати и приобщени към доказателствения материал по делото, предявените от страна на ищецът искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, са вероятно основателни.

Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от делото и направеното искане от ищцовата страна, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски от 2`790,90 лв., от която: сумата от 600,00 лв. – заплатена държавна такса, 2,30 лв. – такса за заверен препис обезпечителна заповед; 88,60 лв. такса и разноски по ИД №52/2023 г. по описа на ЧСИ А.Ц., вр с налагане на обезпечителни запори и сумата от 2`100.00 лв., предсатвляваща адв. възнаграждение с включено ДДС.

Водим от гореизложеното и на основание 239 от ГПК, във вр. с чл.238 от ГПК, съдът Р Е Ш И:

ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН*, с адрес: г.Д., о.Б., у.„И.Г.“№15, да заплати на ЗАД„ДЗИ-ОЗ“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., б.„В.“№89Б, представлявано от К.Ч. – гл. ИД, сумата от 15`000.00 лв. – частичен иск от пълния размер на вземането за 310`689.08 лв., представляващо регресно 2 вземане във вр. с изплатен застрахователни обезщетения по задължителна застраховка „ГО“, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН*, с адрес: г.Д., о.Б., у.„И.Г.“№15, да заплати на ЗАД„ДЗИ-ОЗ“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., б.„В.“№89Б, представлявано от К.Ч. – гл. ИД, сторените по делото разноски от 2`790,90 лв., от която: сумата от 600,00 лв. – заплатена държавна такса, сумата от 2,30 лв. – такса за заверен препис обезпечителна заповед; сумата от 88,60 лв. такса и разноски по ИД №52/2023 г. по описа на ЧСИ А.Ц., вр. с налагане на обезпечителни запори и сумата от 2`100.00 лв., предсатвляваща адв. възнаграждение с включено ДДС.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивният съд – Бл.ОС, неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3