Решение № 305 от 20.05.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Благоевград, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20221200500241 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от М. И. К., ЕГН **********, чрез адв. В.К., против решение № 905741/ 04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1049/ 2020 г. по описа на РС – Благоевград, с искане за отмяната му в частта, в която исковете са уважени.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на доказателствата избирателно.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 905741/ 04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1049/ 2020 г. по описа на РС – Благоевград, с искане за отмяната му в частта, в която исковете са уважени, като бъде уважен насрещния иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба. Излагат се подробни съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството по делото е образувано по иск, предявен от Д. Ч. А., ЕГН **********, против М. И. К., ЕГН **********, с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на М. И. К., че Д. Ч. А. е собственик на 1/2 (една втора) идеална част от следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени със Заповед РД18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в гр. Б., ул.

„Н.П.“ № *, ет. *, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 с идентификатор *, разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 112 кв. м., с прилежащи части 1/2 от мазето на сградата и прилежащите идеални части от тавана на сградата и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: обект с идентификатор *.2 и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху недвижимия имот, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен в неговата цялост Нотариален акт за собственост на върху недвижим имот, придобит по давност № *, том *, peг. № *, дело № * от 2018 г. от 02.06.2018 г., издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК на нотариус Красимира Минкова, с район на действие Районен съд - Благоевград, вписан в Служба по вписванията при Районен съд - Благоевград с вх. № *от 22.06.2018 г., Акт № *, том *, дело */2018 г., с който ответницата е призната за собственик на 1/2 от недвижимия имот.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника М. И. К. е депозиран насрещен иск против ищеца Д. Ч. А. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Д. Ч. А., че ищецът М. И. К. е собственик по силата на давностно владение на 1/2 идеална част от от следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в гр. Б., ул. „Н.П.“ № *, ет. *, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 с идентификатор *, разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 112 кв. м., с прилежащи части 1/2 от мазето на сградата и прилежащите идеални части от тавана на сградата и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: обект с идентификатор *.

2

Препис от насрещната искова молба и доказателствата по делото са връчени на ответника на 09.11.2020 г. Последният в законоопределения срок, който изтича на 09.12.2020 г. е депозирал отговор на насрещната искова молба.

Твърди се в исковата молба, че на 28.11.1997 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, дело */1997 г. Ч. Д. А., с ЕГН **********, баща на ищеца, е прехвърлил на ищеца Д. Ч. А., с ЕГН ********** следната идеална част от свой собствен недвижим имот – 1/2 (една втора) идеална част от ПАРЦЕЛ *, с пл. № * от квартал * по плана на гр.

Б., целият парцел с площ 462 кв. м., при съседи: улица и от другата страна бивши парцели на А. Х., ведно с ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ и по 1/2 (една втора) идеални части от мазето и тавана на двуетажната жилищна сграда, построена в същия парцел, като Ч. Д. А. е запазил правото на ползване върху гореописания имот докато е жив. Сочи се, че на 21.03.2017 г. Ч. Д. А. е починал, като до момента на смъртта си е ползвал гореописаните УПИ и първи жилищен етаж от къща и абсолютно никой друг през периода от 1997 г. до 2017 г. не е упражнявал фактическа власт върху посочените имоти.

Твърди се, че единственият наследник на Ч. Д. А. е ищецът Д. Ч. А..

Поддържа се, че след въвеждането на кадастрална карта и кадастрални регистри в гр. Благоевград горепосоченият първи жилищен етаж от къща се индивидуализира по следния начин: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *, с адрес на имота гр. Б., ул. „Н.П.“ № *, ет. *, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор *, брой надземни етажи 4, брой подземни етажи 0, предназначение: Жилищна сграда многофамилна, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, площ - 112 кв. м., с прилежащи части – 1/4 от мазето и тавана, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: над същия обект: няма, под обекта: няма, над обекта: *.2.

Сочи се, че на 22.06.2018 г. с Нотариален акт за собственост на върху недвижим имот, придобит по давност № *, том *, peг. № *, дело № * от 2018 г. М. И. К., с ЕГН **********, с адрес област Б., община Р., гр. Р., ул. „О.“ № * е призната за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *, с адрес на имота гр. Б., ул. „Н.П.“ № *, ет. *, с прилежащи части 1/4 от мазето в сградата и прилежащите идеални части от тавана на сградата и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Поддържа се, че ищецът живее в С... и от време на време се прибира в България, от близки и съседи разбрал, че М. К., която от време на време е помагала на баща му в домакинството и която е позната на семейството му, след смъртта на баща му се е настанила за постоянно в САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *. Сочи се, че близки на ищеца попитали К. как така се е настанила в чужд имот без наличието на каквото и да е правно 3 основание и дали е склонна да освободи имота, при което ответникът К. категорично отказала да напусне имота и заявила, че тя вече е собственик.

Ищецът направил справка в имотния регистър, от която установил, че в полза на ответника К. е издаден Нотариален акт за собственост на върху недвижим имот, придобит по давност № *, том *, peг. № *, дело № * от 2018 г. от 02.06.2018 г.

Твърди се, че М. И. К. не е собственик на 1/2 идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *, тъй като последната не е упражнявала фактическа власт върху имота в продължение на 10 години нито върху целият имот, нито върху идеални части от него, имота е завзет от М. И. К. едва след смъртта на бащата на ищеца през 2017 г., поради което в полза на М. И. К. не е изтекъл необходимият съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС давностен срок от 10 години.

В отговора на исковата молба се оспорва предявения иск. Твърди се, че изложените в исковата молба твърдения са неоснователни, а някои изложени факти, не отговарят на действителното фактическо положение.

Твърди се, че считано от началото на 2001 г. ответникът К. се нанесла в процесното жилище по покана на Ч. Д. А. и заживели на съпружески начала, което продължило до неговата смърт. Сочи се, че още преди да се нанесе ответникът в жилището, ищецът Д.А. бил заминал през 1998 година или 1999 година да живее в С.... Твърди се, че от заминаването до настоящия момент Д.

Ч. А. не се е прибирал в страната и не е ползвал процесния имот.

Сочи се, че след като ответникът заживял с Ч. А., полаганата грижа за него и жилището довели до значителна положителна промяна в живота на Ч.

Д. А.. От тогава до смъртта му през 2017 г. той многократно през годините заявявал и показвал категорично и явно, че ответникът следва да приема цялото жилище, като свое собствено и да живее в него като в свое, като в изключително редките телефонни разговори, които провеждал със сина си Д.А., многократно му заявявал тези обстоятелства. Пояснява се, че открито и многократно Ч. А. заявявал, че в случай, че почине преди ответника, последната да не отстъпва и предава нищо на брата или на сина на Ч. А., тъй като жилището е изцяло нейно. Всичко това формирало в ответника нагласата и намерението, че цялото жилище, в което живее е нейно, поради което през целия период от настаняването си в него и до настоящия момент го считала и счита за свое и по този начин явно и недвусмислено го манифестирала пред всички останали, включително и пред шщеца Д.А., включително и при заплащането на местните данъци и такси и другите разноски по него. През целия период, а и до настоящия момент ищецът Д.А. не се завърнал нито веднъж в страната, включително и за погребението на баща си и не е предприел никакви действия, с които да покаже, че е собственик на процесното жилище.

Твърди се, че ищецът Д.А. не е нарушавал по никакъв начин описаното фактическо положение, не е манифестирал нито с фактически действия, нито 4 е предявявал писмени или устни претенции по отношение собствеността върху процесния недвижим имот. Това бездействие продължило през целия период, считано от заминаването му най - късно през 1999 година и до настоящия момент, независимо от обстоятелството, че категорично и ясно бил запознат, че ответникът живее в процесното жилище като в свое собствено от началото на 2001 г., поради което на основание непрекъснато самостоятелно и несъмнено упражнявано владение, продължило повече от десет години ответникът е придобил собствеността не само върху 1/2 идеална част от недвижимия имот, за което има издаден нотариален акт, а върху целия процесен имот.

В насрещната искова молба ищецът М. И. К. твърди, че е собственик на 1/2 идеална част от следния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Благоевград, одобрени със Заповед № РА - 18 - 32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, последно изменение на кадастралната карта засягащо самостоятелния обект е от 29.11.2019 г., находящ се в град Б., община Б., област Б., с адрес на имота: град Б., п.к. *, улица „Н. П.” № *, самостоятелния обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор № *, с предназначение: Жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № *, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 112.00 квадратни метра, с прилежащи части: 1/2 - една втора идеална част от 1/2 - една втора идеална част от мазето на сградата и прилежащите идеални части от тавана на сградата и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор №*.2.