Решение № 65 от 10.05.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Велико Търново, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20224001000295 по описа за 2022 година С Решение № 260014/05.08.2022 год. по т. д. № 65/2019 год. Ловешкият окръжен съд отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от К. Г. А. и А. В. А. – и двамата от гр. Ловеч, против „Юробанк България“ АД – гр. София искове по чл. 26, ал. 2, пр. трето ЗЗД за обявяване на нищожност поради липса на основание и по чл. 26, ал. 1 пр. първо ЗЗД във вр. с чл. 167 и чл. 170 ЗЗД за обявяване на нищожност поради противоречие със закона на Договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ ПИ в гр.

Ловеч, на **********, с ид. № *** по КККР на гр. Ловеч, одобрена със Заповед №РД-18-10 на Изп. директор на АК, с площ по скица 198 кв. м., заедно с построената в него масивна еднофамилна жилищна сграда с ид. № *** със застр. площ 81 кв. м., обективиран в Нотариален акт № 89, том VII, рег. № 6621, дело № 998/2007 г. на нотариус М. Дойнов с район на действие РС - Ловеч.

Въззивна жалба против решението е подадена от ищците К. Г. А. и А. В. А. чрез адв. Р. И.. Считат решението за неправилно и незаконосъобразно и молят съда да го отмени и да уважи изцяло иска. В решението не са обсъдени конкретни техни аргументи за нищожността на договора за учредяване на ипотека. Налице е 1 разминаване между валутата, посочена в договора за кредит и в договора за учредяване на ипотека и няма информация как ще се извършва превалутирането, т. е. налице е неизвестност относно обезпеченото вземане. Начинът, по който е определен размерът на лихвата, прави същата неизвестна величина, а оттам съществува неизвестност и за размера на сумата, за която е учредена ипотеката. В договора за ипотека не са посочени падежните дати и размера на вноските. Считат за неправилен извода на съда, че размерът на вземането на банката е определен с влязло в сила решение. Не е ясно как съдът е определил размера на обезпеченото вземане спрямо това по договора за кредит, след като ипотеката е учредена за левова сума, а договорът за кредит е за швейцарски франкове. Направено е искане за присъждане на разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника „Юробанк България“ АД чрез пълномощника адв. Г. В.. Счита въззивната жалба за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена, а решението - потвърдено. Решението е законосъобразно, мотивирано и правилно. Изложени са съображения по всяко едно от оплакванията в жалбата.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Обжалваното решението е валидно и допустимо, а по съществото си то е правилно:

Въззивният съд изцяло споделя изложените в него мотиви и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК

Ищците К. Г. А. и А. В. А. са предявили против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. четвърто от ЗЗД за прогласяване нищожността поради липса на основание на Договор от 13.12.2007 г. за учредяване на договорна ипотека, обективиран в Нотариален акт № 89, том VII, рег. № 6621, дело № 998/2007 г. на нотариус Мл. Дойнов с район на действие РС – гр. Ловеч, а при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. първо от ЗЗД за прогласяване нищожността на същия договор поради противоречие със закона.

Исковете са неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били отхвърлени от първостепенния съд.

Не се спори по делото, че с Договор HL 31359/13.12.2007 год. „Юробанк България“ АД (тогава с наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД) е 2 предоставила на К. Г. А. и А. В. А. потребителски кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 168 000 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк България“ АД в деня на усвояване на кредита за рефинансиране на други кредити и за текущи нужди. Кредитът е усвоен на 19.12.2007 г., като равностойността на 168 000 лв. е в размер на 145 279 швейцарски франка по курс „купува“ - 1.17807 лв. за швейцарски франк.

Годишната лихва е в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове и надбавка от 1.65, като към датата на сключване на договора БЛП на банката е в размер на 4.5% (чл. 3 от договора). При просрочие на погасителните вноски и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателите дължат лихва в размер на договорения в чл. 3 лихвен процент плюс надбавка от 10 пункта. Съгласно чл. 4, ал. 5 от договора БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – в швейцарски франкове. Ако на падежа на съответната погасителна вноска кредитополучателите не са осигурили дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в лева или евро, погасяването може да се извърши след служебно превалутиране на наличните средства в швейцарски франкове, за което кредитополучателите дават съгласие с подписването на договора.

В чл. 22 от договора кредитополучателите са декларирали, че са запознати и съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс „купува“ и/или „продава“ на швейцарския франк към българския лев, може да има за последица, вкл. и в случаите на чл. 6, ал. 2 от договора, повишаване размера на погасителните вноски, като приемат да носят за своя сметка риска от такива промени и всички вреди и пропуснати ползи, произтичащи от промяната на валутните курсове.

За обезпечаване на отпуснатия кредит К. Г. А. е учредила ипотека върху собствен недвижим имот, находящ се в гр. Ловеч, на **********, представляващ ПИ с ид. *** по кадастралната карта на гр. Ловеч, с площ по скица 198 кв. м., заедно с построената в него масивна двуетажна еднофамилна жилищна сграда с ид. *** със застр. площ 81 кв. м. (Нотариален акт № 89, том VII, рег. № 6621, дело № 998/2007 г. на нотариус Мл. Дойнов). В акта е посочено, че банката предоставя на ищците съгласно Договор HL 31359/13.12.2007 год.

3 потребителски кредит в размер на 168 000 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита; че кредитът се усвоява по блокирана сметка на ищцата в швейцарски франкове; че кредитополучателите дължат годишна лихва в размер на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от 1.65 пункта, като към датата на сключване на договора БЛП е 4.5%; че крайният срок за погасяване на кредита е 216 месеца от откриване на заемната сметка; че кредитът се погасява на равни месечни вноски; че кредитополучателите се задължават да спазват всички други условия, предвидени в договора за кредит.

Безспорно по делото е също, че с Решение № 80/05.10.2018 г. на ЛОС по т. д. № 87/2017 г., влязло в сила на 27.04.2022 г. (Определение № 233/27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1585/2021 г.), ищците К. Г. А. и А. В. А. са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД главница в размер на 80 000 швейцарски франка – частична претенция от 120 273.21 швейцарски франка, представляващи непогасена и изискуема главница по Договор HL 31359/13.12.2007 год. за потребителски кредит, обезпечен с договорна ипотека съгласно Нотариален акт № 89, том VII, рег. № 6621, дело № 998/2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от 80 000 швейцарски франка, считано от датата на предявяване на иска – 04.10.2017 г. до окончателното изплащане.

По предявения иск по чл. 26, ал. 2, пр. четвърто от ЗЗД за нищожност на договора за ипотека поради липса на основание:

В исковата молба и в уточняващата молба ищците са изложили твърдения, че договорът за учредяване на ипотека е нищожен поради нищожност на клаузите на договора за кредит относно начина на формиране на годишния лихвен процент, поради липса на методология за определяне на годишния лихвен процент, поради нищожност на клаузите относно връщане на кредита в швейцарски франкове, поради липса на предмет и поради нищожност на допълнителните споразумения към договора за кредит.

Всички тези възражения за нищожност на договора за кредит са били разгледани от съда, който е разгледал предявения пред него иск по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ. Клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора за кредит са счетени за нищожни като неравноправни по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Независимо от това, съдът се е позовал на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП и е приел, че договорът може да се прилага и без нищожните клаузи и е уважил иска.

С решението по т. д. № 87/2017 г. по описа на ЛОС ищците като 4 кредитополучатели са осъдени да върнат на ответника (кредитора) непогасената главница по кредита в размер на 80 000 швейцарски франка, ведно със съответната законна лихва, което означава, че учредената ипотека обезпечава вземане, възникнало по валиден договор за кредит. След като с влязло в сила съдебно решение е установено неизпълнение на задължението на ищците по действителен договор за кредит, като са оставени без уважение възраженията за неговата нищожност, идентични с въведените в настоящото производство, то предявеният иск по чл. 26, ал. 2, пр. четвърто от ЗЗД за нищожност на договора за ипотека поради нищожност на договора за кредит е неоснователен по арг. от чл.

297 от ГПК.

Съгласно трайната съдебна практика по сходни случаи, поради нищожността на клаузите относно едностранната промяна на лихвения процент от страна на банката и предвиденото служебно превалутиране на сумите за погасителни вноски по курс “продава“ за швейцарски франкове към датата на съответните погашения, дължимите суми по договора за кредит се изчисляват и са дължими съобразно първоначално определения лихвен процент (в случая 6.15%) и първоначалния – към датата на усвояване на кредита, курс на швейцарския франк (в случая 1.17807). С оглед на това, както е посочено по-горе, договорът за кредит може да бъде приложен и без нищожните - поради тяхната неравноправност, клаузи.

Първостепенният съд е достигнал до същия правен извод, поради което решението в частта, с която тази претенция е отхвърлена, се явява правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

По предявения иск по чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за ипотека поради противоречие със закона – чл. 170 във вр. с чл. 167, ал. 1 от ЗЗД: не са посочени размерът на лихвите и на вземането, което се обезпечава с ипотеката, няма тъждество на обезпеченото вземане (в договора за ипотека не е уточнено, че кредитът се връща в швейцарски франкове), не е посочен падежът и размерът на погасителните вноски:

Видно от нотариалния акт, договорът за ипотека съдържа изискуемите съгласно чл. 167 от ЗЗД данни за кредитора, за кредитополучателите и за собственика, за имота, върху който се учредява ипотеката, както и за обезпеченото вземане. Последното е описано изрично по размер – 168 000 лв., като е посочено, че се отпуска в равностойност на швейцарски франкове по точно определен курс „купува“ – този на банката в деня на усвояване на кредита, 5 съответно – размерът на обезпеченото вземане е определено и не е налице неяснота относно размера му. Описан е начинът на усвояване на кредита, както и годишната лихва – с елементите, които я образуват, като са посочени и техните размери, при което размерът на лихвата е ясно определен (4.5% плюс 1.65 пункта надбавка). Изрично е посочен крайният срок за погасяване на кредита и начина на погасяване– на равни месечни вноски. Липсата на посочен падеж на всяка една погасителна вноска не води до недействителност на ипотеката, доколкото съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗЗД договорът за ипотека трябва задължително да съдържа само падежа на задължението – в случая крайният срок за връщане на предоставената в заем сума. Изрично е посочено и вземането на банката, за обезпечение на което се учредява ипотеката – главница, лихви, такси, комисионни и други разноски по кредита. С оглед на всичко това, не е налице неизвестност и неяснота на обезпеченото вземане и на сумата, за която се учредява ипотеката по см. на чл. 170 от ЗЗД, съответно– предявеният при условията на евентуалност иск за нищожност на договора за ипотека на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона – чл. 167, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен.