Решение № 19 от 11.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. София, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иво Д.

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001000576 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на ЗД„Бул инс“АД, ЕИК 831830482, чрез адв.М.Г. от САК насочена против Решение № 260457/16.03.2021 г., постановено по т.д. № 1206/2019 г. по описа на СГС, ТО, с която предявеният против въззивника иск с правно основание чл.432, а.1 КЗ от „Аутотехника“ООД, ЕИК 831246029 е уважен за сумата от 18 080 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени щети на собствения на ищцовото дружество л.а.м.“Рено Клио“, с ДК № ********, претърпени в резултат на ПТП на Автомагистрала Тракия, реализирано на 01.12.2017 г. по вина на П. Н. М. – ЕГН **********, управлявал автомобил „Мицубиши Каризма“ с ДК № ********, при съдържание на алкохол в кръвта 2,87%, съгласно съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р14255/04.12.2017 г. от М. М. – мл.автоконтрольор при ОД на МВР гр.Стара Загора, който водач управлявал автомобил със сключена със ЗД“Бул инс“АД застраховка „Гражданска отговорност на МПС и във връзка с което събитие била образувана щета № 1810006369 по описа на ЗД“Бул инс“АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на молбата – 26.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в жалбата, че в обжалваната му отхвърлителна част първоинстанционното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, довело до неточно установяване на фактите по делото, а от там и до неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа се, че в случая ищецът в производството не установил при пълно и главно доказване така, както му е вменено от съда, кумулативното наличие на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД – че е извършено виновно от деликвента противоправно деяние – застрахователно събитие, в срока на действие на застрахователния договор, от което са настъпили вреди, техния размер, както и че същите са в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие.

1

Поддържа се и че от събраните по делото доказателства не се установил механизма на настъпване на процесното ПТП, поради която причина и неустановено останало наличието на един от елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД – виновното и противоправно поведение на застрахования при въззивното дружество водач П.М..

Акцентира се, че нито една от изслушаните по делото автотехнически експертизи – единична и тройна, не е отговорила на въпроса какъв е механизма на настъпване на процесното ПТП, а в графа „обстоятелства и причини за ПТП“ в приобщения констативен протокол било отразено „поради употреба на алкохол над 1,2 промила“.

В този смисъл изведен в разрез с установените съдопроизводствени правила и необоснован бил изводът на първоинстанционния съд, че предявеният иск е основателен и доказан.

По подробно изложени доводи в подкрепа на посочените оплаквания се иска от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение изцяло и по съществото на спора да отхвърли предявените от въззиваемата страна искове против ответника застраховател.

В отговора по въззивната жалба въззиваемата страна оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на атакуваното решение.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове по чл.432 КЗ, във вр. с чл.498, ал.3 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Аутотехника“ООД, чрез адв.Р. К. против ЗД „Бул инс“АД.

Твърдяло се е в исковата молба, че ищцовото дружество е официален вносител на автомобилите с марка

„Сеат” за българския пазар и същевременно е франчайзингов партньор на „Херц Интернешънъл Лимитид”, САЩ (франчайзополучател), част от групата „HERTZ”.

Основна част от неговата дейност била съсредоточена върху отдаването на лизинг (оперативен или финансов) и наем на широка гама моторни превозни средства на различни физически и юридически лица, като именно във връзка с предмета си на дейност дружеството притежавало множество автомобили, един от които на 01.12.2017 г. участвал в ПТП, за причиняването на което вина имал другият участник в инцидента. Последният имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното застрахователно дружество /застрахователна полица № BG/02/117002187326/, поради което и „Аутотехника” ООД предявило претенции за заплащане на застрахователно обезщетение срещу застрахователя, който завел Щета №1810006369 за л.а.м. „Рено Клио“, с ДК № ******** и рама № VF17RBF0A57716881

Твърдяло се е, че щетата била резултат от настъпило на АМ - Тракия транспортно произшествие, реализирано на 01.12.2017 г. по вина на П. Н. М., който управлявал автомобил „Мицубиши Каризма“, ДК № ******** със съдържание на алкохол в кръвта 2,87%. Последният факт бил установен от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-14255/04.12.2017 г. от М. М. - мл.автоконтрольор при ОД на МВР- гр. Стара Загора.

Застрахователят направил оглед на повредения автомобил и по реда на чл. 496 от КЗ е обявил “тотална щета" като е поискал от дружеството прекратяване на неговата регистрация по реда на чл. 390, т. 1 от КЗ. Това било сторено на 02.04.2019 г., като всички документи във връзка с това били предадени на застрахователя.

Твърдяло се е и че към настоящия момент ответникът застраховател все още не е заплатил дължимото обезщетение по посочената щета и съответно не е определил неговия размер.

Поради обявената тотална щета и прекратена регистрация на автомобила е поддържано, че стойността на застрахователното обезщетение възлиза на действителната стойност на увреденото МПС, определена към момента на ПТП – 01.12.2017 г., към който момент същото било почти ново - датата на първата му регистрация била 31.03.2017 г.

2

Затова застрахователното обезщетение било в размер на 26 000 лева.

Въпреки многократно водените разговори не се достигнало до извънсъдебно разрешаване на спора между страните по делото.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника застраховател да заплати на ищцовото дружество сумата от 26 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесените на собствения на „Аутотехника“ООД л.а.м.“Рено Крио“, с ДК № ******** в резултат на настъпило на АМ Тракия на 01.12.2017 г. ПТП по вина на П.М., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяването иска занапред и заедно с всички разноски по делото.

В отговора по исковата молба ответното дружество е оспорило предявените искове по основание и размер.

Не е оспорило фактическите твърдения на ищеца, че на 01.12.2017 г. е настъпило ПТП на АМ „Тракия“ между посочените в исковата молба автомобили, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /“ГО“/ между ЗД“Бул инс“АД и собственика на л.а.м.„Мицубиши Каризма“ с ДК № ******** към 01.12.2017 г.

Оспорило е останалите твърдения, касателно причината за настъпване на ПТП противоправното и виновно поведение на водача П.М., поради липсата на доказателства, установяващи такова.

Възразило е, че от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба не ставало ясно при какъв механизъм е настъпило процесното ПТП, а отделно от това липсвали и доказателства, установяващи причините за настъпването му. Липсвали и такива, установяващи наличие на вина и противоправно поведение на водача П.М..

Отделно от изложеното е оспорил предявеният иск и като неоснователно завишен по размер, предвид че претендирания такъв от 26 000 не отговарял на действителния размер на щетите по средно пазарни цени. Оспорил е и твърдението, че действителната стойност на увреденото МПС, собственост на ищеца, е 26 000 лева към датата на неговото увреждане 01.12.2017 г.

Поддържал е, че е имало останали запазени части, равняващи се на 25 % от действителната стойност на увреденото МПС, които били собственост на увреденото лице и ако то получи обезщетение, същото следва да се намали със стойността на запазените части.

Последното с оглед избягване възможността за неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника.

Възразил е, че при налична „тотална щета“ на увреденото МПС обезщетението, което се дължи, е в размер на 70 % от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП 01.12.2017 г.

В хода на производството като трето лице помагач на страната на ответника е привлечен и водачът на л.а.м. „Мицубиши Каризма“ П.М..

Същият не е взел становище по предявените искове и не е ангажирал доказателства.

С определение на първоинстанционния съд от о.с.з. от 07.02.2021 г. по искане на ищеца е допуснато изменение на размера на предявения главен иск, който е намален до сумата от 18 080 лева.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, при надлежно упражнено право на иск в лицето на ищеца, в съответната форма.

При преценка на оплакванията за неговата неправилност, въззивната инстанция съобрази следното от фактическа и правна страна:

3

Страните не са спорили и с доклада си по реда на чл.146 ГПК първоинстанционният съд е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване релевантните за предмета на спора факти, че ищецът-въззиваем е собственик на л.а.м.“Рено Клио“ с ДК № ********; че на 01.12.2017 г. между същото и л.а.м.“Мицубиши Каризма“ с ДК № 1262 КА, управляван от П. Н. М. е настъпило ПТП; че гражданската отговорност на последния от посочените автомобили е била застрахована при ответника-въззивник по договор за задължителна застраховка „ГО“, валидна и към датата на произшествието.

По отношение на останалите спорни между страните факти, а именно – механизма на настъпване на ПТП-то, вкл. – поведението на водачите на автомобилите по повод на същото, по делото са събрани писмени доказателства и са допуснати единична и тройна съдебно автотехнически експертизи.

Така според отразеното в приобщения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-14255/04.12.2017 г., изготвен от мл.автоконтрольор при ОД на МВР гр. Стара Загора на 01.12.2017 г. около 21,00 ч., на посочената дата на АМ Тракия , км 221+500 настъпило ПТП, в което са участвали три автомобила – съответно л.а.м.

„Мицубиши Каризма“ с ДК № ********, управляван от П. Н. М.; л.а.м. „Рено Каптур“ с ДК № ******* и л.а.м.“Рено Клио“ с ДК № ********.

Отразено е в протокола, че е констатирана тотална щета, без да е конкретизирано по отношение на кой от леките автомобили, вкл. са посочени имената на пострадалите при произшествието лица, общо четири на брой.

В графа обстоятелства и причина за РТР е посочено единствено – „поради употреба на алкохол над 1,2%“, без да е конкретизирано за кой от водачите на участвалите в произшествието автомобили се отнася посочената констатация и въз основа на какви данни, като е отразено, че е взето отношение към участник № 1 /П.М./, за който е издаден АУАН № 0288126/02.12.2017 г.

Видно е от приложеното към Писмо с изх.№ 122800-23829/26.09.2019 г. на ОД на МВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ заверено копие на Наказателно постановление № 171228-004314/03.01.2018 г., че същото е издадено въз основа на посочения по-горе АУАН № 0288126/02.12.2017 г. срещу П. Н. М..