Решение № 1808 от 02.12.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1808 гр. Варна, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Х.ва мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20213100502281 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 463, вр. чл. 278 и сл от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от „Юробанк България“ АД, чрез процесуален представител адв. С.Н., жалба срещу разпределение от 16.06.2021 г. по изп. дело № 20208920400453/2020 г. по описа на ЧСИ Хр. Г., рег. № 892. Жалбоподателят изразява становище за незаконосъобразност на обжалвания акт на съдебния изпълнител, по съображения, че с постъпилата от публичната продан сума следва да бъдат погасени единствено неговите вземания, като в разпределението не следва да участва Националната агенция по приходите, тъй като по отношение на нея имотите не са включени в имуществото на длъжника „Лъки 2006“ ООД, а са собственост на „ЛъкиВарна“ ООД. По изложените доводи моли за отмяна на разпределението и извършване на ново, в което със сумите от публичната продан да бъдат погасени вземанията му, без да се отчитат тези на НАП.

В срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК не са постъпили становища от страните в изпълнителното производство.

По делото са приложени мотиви на ЧСИ по обжалваното действие, с които се обосновава допустимост и основателност на жалбата. Предлага се изготвянето на ново разпределение в посочен от съдебния изпълнител смисъл, съответстващ на доводите, изложени в жалбата.

В хода на съдебното производство е подадено писмено становище от ТД на НАП – Варна, чрез процесуален представител юриск. Д.П., с което се излагат съображения, че изпълнителното дело е образувано срещу „Лъки Варна“ ООД и „Лъки 2006“ ЕООД, поради което привилегията на НАП следва да бъде потвърдена.

С представена по делото писмена защита твърденията на взискателя са допълнени като е заявено, че Държавата, представлявана от Националната 1 агенция по приходите, има вземания спрямо всеки един от длъжниците, поради което следва да бъде включена в разпределението на сумата , постъпила от публичната продан.

Депозирани са още писмени бележки от длъжника „Лъки Варна“ ООД, с които се изразяват подробни доводи за неоснователност на депозираната жалба и се моли за нейното оставяне без уважение.

В проведеното открито съдебно заседание по делото страните не се явяват и не изпращат представители.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Подадената жалба е допустима, като подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване разпределение на съдебния изпълнител.

Същото не е изпълнителен способ, а чрез него СИ определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Тази функция на разпределението налага и режима за проверка законосъобразността на акта, с който то е извършено.

Изхождайки от неговата същност, в съдебната практика се приема, че жалбата срещу този акт може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размерите на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии.

Проверката на законосъобразността на разпределението може да обхване и установяването на точен размер на определяеми в титулите вземания и определените от съдебния изпълнител разноски.

Всяка една от страните по разпределението може да обжалва в срока по чл. 462 ал. 2 от ГПК извършеното от ЧСИ разпределение. Достатъчно е жалбоподателят да твърди незаконосъобразност на разпределението, което задължава съда в производството по обжалване да провери и се произнесе за това кои са кредиторите на длъжника, включително присъединените такива по право, на какво основание се явяват кредитори на длъжника, в какъв размер са техните вземания и ако установи, че те са повече от един, а получената по изпълнителното дело сума е недостатъчна да покрие всичките задължения за главница, лихви и разноски, да извърши разпределение. В този случай следва да посочи, кои кредитори се ползват от привилегии, като спази реда на удовлетворяване на вземанията им по чл. 136 от ЗЗД, остават ли неразпределени суми и в какъв размер, които да бъдат разпределени по съразмерност между кредиторите на длъжника.

Видно от приложените доказателства по делото, изпълнителното дело под №20208920400453 е образувано пред ЧСИ Х. Г. срещу „Лъки 2006" ООД и „Лъки - Варна"ООД въз основа на молба с вх.№09959/03.07.2020 г. от „Юробанк България"АД - гр.София, към която е приложено изпълнително основание - изпълнителен лист №99/06.06.2020 г., издаден по Решение №560/12.07.2018 г. по т.д. № 917/2017 г. по описа на Окръжен съд - гр.Варна.

Първоначален взискател по делото е жалбоподателят в настоящото производство „Юробанк България“ АД, като длъжници са и двете дружества „Лъки - Варна"ООД и „Лъки 2006“ ООД – в ликвидация.

Производството по т.д. № 917/2017 г. по описа на ВОС, по което е издаден изпълнителния лист, инициирал изп. дело, е образувано по искова молба на праводателя на жалбоподателя срещу двамата длъжници, с която е предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване спрямо него на 2 относителната недействителност на извършения на 02.01.2014г. апорт в капитала на „Лъки – Варна“ ООД, вписан в Търговския регистър под № 20140102120902 и в Служба по вписванията – гр. Варна с вх. рег. № 2582/14.02.2014г., акт № 4, том VII на недвижими имоти: Офис № 5, с идентификатор ***, с площ 290.23 кв.м., находящ се в гр.

Варна, бул. „****, ет. 3; Склад № 2, с идентификатор ***., с площ от 107.66 кв.м., находящ се гр. Варна, бул. „****, ет. 4; Склад № 3, с идентификатор ***, с площ 101.31 кв.м., находящ се в гр.

Варна, бул. „****, ет. 4; Поземлен имот – нива, с площ от 6,176 дка, находящ се в землището на гр. А., ЕКАТТЕ 00182, в м-ст „Топръклък“, съставляваща имот №033010 по плана за земеразделяне на землището на гр. А.; Поземлен имот – нива, с площ от 10,562 дка, находящ се в землището на с. Игнатово, ЕКАТТЕ 32278, в м-ст „С.“, съставляваща имот №013006 по плана за земеразделяне на землището на гр. А.. По уважения установителен иск апортът е обявен за относително недействителен по отношение на „Юробанк“ АД, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 19100.64 лв.

/деветнадесет хиляди и сто лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща платена държавна такса и такси за съдебни удостоверения на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Съдебният акт е влязъл в сила като е бил изцяло потвърден с Решение № 13/14.01.2019 г. по в.т.д. № 600/2018 г. по описа на АС Варна, а с Определение № 90/19.02.2020 г. по т.д. № 1106/2019 г. по описа на ВКС не е допуснато касационното му обжалване.

Изпълнителният лист №99/06.06.2020 г., въз основа на който е образувано изпълнителното дело е издаден за посочената сума от 19 100.64, представляваща съдебно-деловодни разноски, извършени от ищеца в производството по иска с правно основание чл. 135 от ГПК, които по силата на чл. 136, ал.1, т. 1 от ГПК се ползват с първа по ред привилегия.

Съгласно мотивите по т. 5 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато изпълнението е насочено върху недвижим имот, присъединени по право са тези взискатели: 1/ в полза на които е допуснато обезпечение чрез налагане възбрана върху същия имот, на осн. чл. 459, ал. 1 ГПК; 2/ ипотекарните кредитори, на осн. чл. 459, ал. 2 от ГПК; 3/ кредиторите с наложени възбрани по изпълнителни дела, макар и да не са изрично посочени в закона, са присъединени по право на по-силно основание от тези, в чиято полза е постановена обезпечителна мярка; 4/ държавата на осн. чл.

458 от ГПК. На основание цитираната разпоредба и съгласно удостоверения от 07.06.2021 г. Държавата, представлявана от ТД на НАП - ВАРНА е присъединена като взискател по изпълнителното дело по отношение както на длъжника "ЛЪКИ 2006" ООД, така и по отношение на "Лъки - Варна" – ООД.

С удостоверение по чл. 456 от ГПК, издадено по изпълнително дело № 237/2017 г. към изпълнително дело № 453/2020 г. е присъединено вземането на взискателя Юробанк България АД, ЕИК 000694749 срещу "ЛЪКИ 2006" ООД, ЕИК 148023668 в общ размер на 4 895 400,67 лева.

По изпълнителното дело е проведена публична продан на поземлен имот, включен в предмета на иска по чл. 135 от ЗЗД по т.д. № 917/2017 г. по описа на ВОС, представляващ нива с идентификатор ***, находящ се в землището на с..И., община А., област Варна, местност С. с площ 10.562 дка, четвърта категория. От осъществения изпълнителен способ е осребрена процесната сума от 42 504,00 лева.

Същата е разпределена с обжалвания акт на съдебния изпълнител от както следва: вземания за такси и разноски за ЧСИ Хр. Г. в общ размер на 5 121.93 лева, вземания с привилегия в от ПЪРВИ ред - за превод към 3 взискателя „Юробанк България“ АД – 19 580.64 лева; суми за привилегировани вземания от II, III, IV и V не са разпределени, като сумата от 17 801, 43 лева е определена за изплащане на ТД на НАП Варна за погасяване на задължение на „Лъки 2006“ ЕООД в общ размер на 281 668.86 лева. В разпределението е посочено още, че неудовлетворено е останало вземането на „Юробанк България“ АД по изп. дело № 237/2007 г., цялото в размер на 4 895 400,67 лева.

Както вече беше изложено, процесуалните правила за присъединяване на взискатели са уредени в разпоредбите на ГПК (чл. 456 – чл. 459), като в чл. 458 е регламентирано присъединяването по право, при което СИ е длъжен служебно да вземе предвид вземането на присъединения кредитор, като отдели сума за неговото удовлетворяване, като присъединен по право кредитор е държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания.

Възраженията на жалбоподателя са концентрирани относно действието на решението по иска с чл. 135 от ЗЗД, като твърди, че относителната недействителност на извършения апорт в капитала на „Лъки – Варна“ ООД налага извод, че извършения апорт на продадения в изпълнителното производство недвижим имот му е непротивопоставимо, и единствено спрямо него същият се смята за собственост на „Лъки 2006“ ООД – в ликвидация, а по отношение на всички други кредитори на дружеството имотът се счита за собствен на „Лъки-Варна“ ООД. С горното обосновава становище си, че единствено той може да се удовлетвори от осребрената от продажбата на последния сума.

По същество твърденията биха били основателни само в хипотеза, при която изпълнителното производство беше образувано само срещу „ЛъкиВарна“ ООД, и държавата, представлявана от ТД на НАП – Варна беше присъединена като взискател съгласно императивното правило на чл. 458 от ГПК само по отношение на този длъжник. В настоящия случай обаче фактическата обстановка се различава съществено, тъй като изпълнението е насочено и срещу двете дружества, които са били страни в съдебното производство по т.д. № 917/2017 г., и по отношение на които, едностранната сделка е породила правното си действие. В същото време, оспорваната сума е определено да се изплати в полза на ТД на НАП – гр. Варна, която е присъединен взискател по отношение и на двете дружества – длъжници в изпълнителното производство. Поради изложеното, напълно ирелевантно за възможността на присъединения взискател да се удовлетвори от цената на имота, предвид спецификите на настоящия казус, е обстоятелството дали след успешното провеждане на иска по чл. 135 от ГПК същият се счита за собствен на „Лъки – Варна“ ООД или на „Лъки 2006“ ООД, доколкото и двете дружества са длъжници в изпълнителното производство с непогасени изискуеми задължения към държавата, представляваща привилегирован кредитор за тях по силата на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.

Действително, съобразно прогласената относителна недействителност на едностранната сделка по отношение на „Юробанк България“ АД, единствено спрямо него имотът се счита, че не е излязъл и е наличен в патримониума на „Лъки 2006“ ООД, поради което той може да се удовлетвори от неговата стойност до размера на вземането си по реда на привилегиите. По отношение на всички останали лица апортът поражда своето действие, тъй като за тях той е валидна едностранна сделка. Съответно за всички други кредитори на дружествата дължници имотът се счита за собствен на „Лъки-Варна“ ООД и те могат да насочат изпълнение към него, а съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК държавата по силата на закона се смята за присъединен взискател. С успешното провеждане на Павловия иск ищецът не лишава кредиторите на 4 приобретателя от възможността да се удовлетворят от неговото имущество, прехвърлено по оспорената сделка, а единствено си запазва тази възможност спрямо своя длъжник, имащ качеството прехвърлител по същата, въпреки, че последният се е разпоредил с нея, като в този смисъл са мотивите на ТР № 5/2013 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, чиито правни разрешения са възприети и в ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГКТК на ВКС. Единствената привилегия, с която ищецът по иска по чл.